Присъда № 66 от 16.12.2022, Районен съд - Разград

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №66/16.12.2022 г.,постановена по НОХД

№703/2020 г. по описа на Районен съд - Р..

Обвинението срещу подсъдимия Б. М. М. е за това, че:

1.За времето от 30.03.2014г. до 24.04.2014г., в гр. Р., противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 20 броя флакона лекарствен продукт „Таргоцид 400 милиграма“ на обща стойност 1140 лева, собственост на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Р.“ АД, които владеел, с което според прокуратурата е осъществил състава на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК;

Както и за това, че:

2.За времето от 24.02.2014 г. до 02.05.2014 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у лицата:

ГЮЛТ. М. И.. от гр. Кубрат, че за лечението на майка й И. А. М. са необходими медицински консумативи, които той лично ще осигури и постави в тялото й, срещу заплащане в брой лично на него на парична сума в размер на 1 700,00 лева;

С. Т. Т. от с. Дянково, общ.Р., че за лечението и оперирането на Р.А.А., както и за закупуването на медицински консумативи, които лично ще осигури и постави в тялото му, са необходими 2 000,00 лева, които трябва да се заплатят лично на него в брой;

И.С.О. от с.Лудогорци, общ.Исперих, че за лечението на тъст му Х. Р. Н. са необходими ефикасни лекарствени продукти, които лично ще осигури срещу заплащане лично на него на парична сума в брой в размер на 1560,00 лева;

М. К. Ю. от с.Севар, общ.Кубрат, че за лечението му са необходими ефикасни лекарствени продукти за допълнителни инжекции, които лично ще осигури срещу заплащане лично на него на парична сума в брой в размер на 560,00 лева и

Н. М. М. от с.Севар, общ.Кубрат, че за лечението на дъщеря му А.Н. М. е необходимо закупуването на животоспасяващо лекарство, което лично ще осигури срещу заплащане лично на него на парична сума в брой в размер на 1847,00 лева и с това е причинил: на ГЮЛТ. М. И.. от гр.Кубрат имотна вреда в размер на 360,00 лева; на С. Т. Т. от с. Дянково, общ.Р. имотна вреда в размер на 2000,00 лева; на И.С.О. от с.Лудогорци, общ.Исперих имотна вреда в размер на 560,00 лева; на М. К. Ю. от с.Севар, общ.Кубрат имотна вреда в размер на 560,00 лева и на Н. М. М. от с.Севар, общ.Кубрат имотна вреда в размер на 1847,00 лева, общ размер на причинените имотни вреди 5 327,00 /пет хиляди триста двадесет и седем/ лева, с което според прокуратурата е осъществил състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Пред Районен съд – Р. представителят на РП – Р. поддържа обвинението, счита, че фактите, посочени в обвинителния акт са доказани, че по отношение на някои неточности, съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че между датата на извършване на престъплението и датата на даване на показания пред настоящия съдебен състав са изминали години, както и вписванията в документите, съставени по време на лечението на пострадалите и техните близки, респ. липсата на съответните стикери за ползваните и поставени медиК.ти и консумативи в тези документи, както и разликите в оригиналният документ, съхраняван в болничното заведение, достъп до който е имал подсъдимия и заверените копия от същия, приложени по делото, както и обстоятелството, че в някои случаи парични средства са 1 искани след извършването на съответната оперативна интервенция и не са предоставяни касови бележки за покупките. Счита, че по делото има достатъчно доказателства за това, че подсъдимият не е ползвал посочените от него консумативи и медиК.ти, както и че цялото поведение на подсъдимия е било насочено към това да мотивира пациентите или техните близки да му предоставят посочените от него парични средства, възползвайки се от тяхното желание да направят всичко възможно, за да помогнат на себе си или на близките си да оздравеят. Счита, че последното води до по-висока морална укоримост и обществена опасност на деянието, поради което счита, че наказанията и за двете престъпления следва да се определят в рамките на средния размер, предвиден в НК, след което съдът да определи общо наказание в размер на по-тежкото от двете, чието изтърпяване да отложи по реда на чл.66 от НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият не е бил осъждан към периода на извършване на всяко едно от двете престъпления.

Подсъдимият д-р М. счита, че следва да бъде оправдан, като сочи, че медиК.тите и консумативите са поставени. Твърди, че се изопачават свидетелските показания, че лекарствените листи и табели са подписани от началник отделението в съответствие с правилата. Сочи, че МБАЛ Р. е нарушила разпоредбата на чл.82Б от Закона за здравето и по-специално задължението си да осигурява на пациентите необходимите за лечението медицински изделия и това е било установено от медицинския одит, поради което пациентите са били изправени пред необходимостта за доста дълъг период от време лекарите да им поръчват необходимите медиК.ти. Счита, че не следва да отговаря за поведението на медицинските сестри и за написаното от техническия секретар в епикризата, че има достатъчно доказателства /свидетелски показания/ за доставки на медиК.ти и консумативи от куриерски фирми за сметка на болните, както и че няма законова разпоредба, която да създава задължение да се лепят стикери, а опаковката на платното се поставяла в Историята за заболяването.

Защитата на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Счита, че фактите по делото не са изяснени в степен, че да водят единствено до извод, че подсъдимият е виновен за престъпленията, за които са повдигнати обвинения. По отношение на първото обвинение /в престъплението по чл.206 от НК/ считат, че не са събрани доказателства за това, че подсъдимият е имал фактическа власт върху медиК.та „Таргоцид“, както и че е извършил присвоителни или разпоредителни действия с него, както и че тези твърдения противоречат на обстоятелството, че получаването и прилагането на медиК.тите, както и попълването на лекарствените табели и температурните листове е задължение на медицинските сестри в съответното отделение. Според защитника адв. Н. по делото са установени редица нередности в организацията на работа на МБАЛ Р., но отдава същите на работата под голям стрес и при голяма натовареност. Акцентира върху обстоятелството, че изписването на антибиотика „Таргоцид“ е одобрено както от началник отделението /свид.д-р М./, така и от директора на болницата /свид. д-р Ж./, както и че при условията на спешност може да се започне лечение с антибиотик и без скарификационна проба и че това лечение е отразено в медицинската документация. По отношение на второто обвинение, сочи неясноти в обвинителния акт във връзка с това какви суми са искани и какви са дадени, на кого са причинени твърдените имуществени вреди, Конкретно сочи, че е установено, че в болничната аптека към 2014 г. не е имало ушиватели и платна и същите не са били включени в клиничната 2 пътека, че доставки на такива се предлагат от над 1200 фирми в цялата страна, че няма нормативно изискване за залепване на стикер при ползването на такъв консуматив, че посочените в обвинителния акт суми отговарят по стойност на цените на медиК.тите и консумативите, че никой пациент или неговите близки не твърдят, че не са слагани съответните инжекции или че не са ползвани платна и ушиватели, че по отношение на някои пациенти е отразено подобрение, което вероятно се дължи и на прилагането на медиК.та, закупен с посредничеството на подсъдимия, че в документацията има отразяване на съответния медиК.т или консуматив. Счита, че няма категорични доказателства за това, че подсъдимият не е ползвал медиК.тите и консумативите, а е присвоил получените за тях суми, че връщането на част от сумата, дадена от свид.А.а е доказателство за коректността на подсъдимия, че има конкретни доказателства за купуване на соматостатин и за прилагането му спрямо пациентите А. и Х.. Според защитника адв. Ж. по отношение на първото обвинение не е ясна датата, на която се твърди, че подсъдимият е обсебил 20 флакона Таргоцид, не е посочено кой му ги е поверил да ги владее, не е съобразена длъжностната характеристика на лекаря, в която е посочено че

„лекар не носи материална отговорност“, не е съобразено и обстоятелството, че това лекарство е прилагано на този пациент, както и че същото е било във фактическата власт на медицинските сестри, които са имали достъп до шкафа с лекарствата. По отношение на второто обвинение сочи, че не е посочено за всяко от отделните деяния на коя дата пострадалият е въведен в заблуждение и на коя дата е настъпила вредата. И според него има доказателства за прилагане на медиК.тите и консумативите, посочени в обвинението, поради което не може да се твърди, че пациентите или техните близки са били въведени в заблуждение. По отношение на обвинението в частта досежно пациента М.Ю., обръща внимание, че в ИЗ на последния като лекуващ лекар е записан д-р М.. Защитникът адв.П. освен, че подкрепя всички аргументи на останалите защитници, сочи, че обвинението противоречи на това, че подсъдимият е действал като лекар. В тази връзка обръща внимание, че подсъдимият не е владял медиК.та Таргоцид, за да може да го присвои, а по отношение на второто обвинение не е ясно точно какво е направил и в какво качество, за да възбуди и поддържа заблуждение, както и това, че няма обвинение по чл.210 от НК. Счита, че прокуратурата използва догадки, съмнения, разминавания, неточности и вероятности, както и че между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт има противоречия.

Съдът, след преЦ. на доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следните фактически обстоятелства:

Към 2014 г. подсъдимият Б. М. М. е работил по трудово правоотношение /трудов договор № 00067/11.09.1997 г./ в МБАЛ „Св. Иван Рилски-Р.” АД на длъжност лекар ординатор хирург с място на работа Отделение по хирургия /л.132 ДП т.4/. В утвърдената от изпълнителния директор на болницата и подписана за запознат от подсъдимия, длъжностна характеристика /л.133, ДП , т.4/ е записано, че лекар ординаторът няма материални отговорности.

Към 2014 г. МБАЛ „Св. Иван Рилски-Р.” АД притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност с № МБ-3/10.12.2013 г. на Министерство на здравеопазването. Съгласно това Разрешение в лечебното заведение са разкрити отделения, в т.ч. и Отделение по хирургия с определено II-ро ниво на компетентност в изпълнение на медицинските стандарти. С Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Р.” АД 3 са определени за Отделение по хирургия 25 легла, с операционен блок и обособени зони по асептика. С Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Р.” АД са уредени задълженията на работещите по трудово правоотношение, съгласно които работникът е длъжен да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, да го използва по предназначение, да пести материалите, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения, както и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от трудовия договор и длъжностната характеристика. Съгласно длъжностната характеристика лекарят ординатор хирург в Хирургично отделение предоставя болнична медицинска помощ на пациенти, като прилага правилата на добрата медицинска практика. В задълженията му са включени отговорност за цялостната лечебно-диагностична и рехабилитационна дейност на хирургично болните в стационара; отговорност за организацията на лечебнопрофилактичния процес в стационара /снемане на анамнеза, извършване на необходимите параклинични изследвания, консултации, уточняване на клиничната диагноза, своевременно и комплексно етиопатогенетично лечение; извършва системно наблюдение лечението на болните и регистрира състоянието им и промените, настъпили през целия им престой. При изпълнение на задълженията си лекарят ординатор е длъжен да следи за правилното провеждане на диагностично лечебния процес, с оглед опазване здравето на пациентите в отделението.

От 13.09.2013 г. изпълнителен директор на МБАЛ „Св. Иван Рилски-Р.” АД e д-р Г. В. Ж.. От месец януари 2014 г. до 27.06.2014 г. на длъжността началник “Хирургично отделение” е бил назначен д-р ЕМ. П. М.. И двамата са разпитани като свидетели по настоящото дело.