Акт от 08.06.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№248

08.06.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Йорданка Попова ….......…...……….........................… в присъствието на прокурора Валентина Радева - Ранчева ..……................………………………... като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело № 134 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Предмет на разглеждане по същото е жалбата на М.Т.Ц. *** насочена против чл. 5, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Хасково .

В жалбата се твърди, че оспорената разпоредба е нищожна, поради противоречието й с императивни норми на закона. Твърди се, че макар текста на оспорената разпоредба да бил юридически непрецизен, сравнително ясно било, че когато наследственият дял на един наследник/по закон/ или заветник е на стойност до 250 000 лева, данък наследство не се дължал, а ако този дял бил над този размер – данък се дължал. Преживелият съпруг и низходящите можели да бъдат наследници по закон и/или по завет. Същевременно в нормата на чл.31, ал.2 от ЗМДТ било предвидено, че данък върху наследството не се заплащал от преживелия съпруг и наследниците по права линия без ограничения. Законът следователно не поставял имуществени ограничения – във всички случаи, независимо от размера на наследеното имущество, тези лица не дължали данък наследство. Ето защо, според жалбоподателя чл.5, ал.1 от Наредбата противоречал на чл.31, ал.2 от ЗМДТ и след като предвиждал облагане с данък наследство за лица за сума над 250 000 лева, нормата се явявала нищожна и следвало да се прогласи като такава.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на чл.5, ал.1 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Хасково .

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен представител, който излага допълнителни съображения обосноваващи нищожността на оспорената разпоредба в писмени бележки. Претендират се разноски.

Ответникът -

Общински съвет – Хасково, чрез председателя на същия, ангажира писмено становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание дава заключение за нищожност на обжалваната разпоредба от местния подзаконов нормативен акт.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

От Кмет на

Община Хасково била изготвена Докладна записка(без номер и дата), относно: изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Хасково. След предложените, с докладната записка изменения на цитирания подзаконов нормативен акт, било и Общински съвет – Хасково да приеме решение, с което измени чл.5, ал.1 от наредбата, като същия придобие следната редакция „Когато наследственото имущество на един наследник или заветник е на стойност до 250 000 лева, данък наследство не се дължи“.

Видно от данните по делото, докладната записка е била публикувана на електронната страница на Община Хасково на 26.10.2020г., като според удостовереното в срок до 26.11.2020г. не са постъпили писмени предложения за изменения и допълнения на предложения с докладната записка проект на решение, както на официалните електронни адреси, така и в Деловодството на Община Хасково и Общински съвет- Хасково.

Видно от данните по делото, с Решение №224, взето на заседание на Общински съвет Хасково, проведено на 27.11.2020г. по Протокол №12, т. 2 от дневния ред на заседанието, на основание чл. 79, вр. с чл. 76, ал.3 от АПК, и чл.11, ал.3, вр. с ал. 8 от ЗНА, чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и чл.1, ал.2, вр. с чл.31, ал.1 от ЗМДТ, Приложение № 4 към чл. 61к от ЗМДТ и чл. 61с от ЗМДТ, Общински съвет – Хасково е приел предложеното изменение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за определяне местните данъци на територията на Община Хасково, в редакцията му обективирана в посочената по-горе докладна записка на кмета на Община Хасково.

В гласуването при приемане на Решение №224/ 27.11.2020г. са участвали 37 общински съветници (от общо 41 общински съветници) от които 37 общински съветници са гласували

„за”, няма гласували „против“ и

„въздържал се”.

По делото е представена в актуалната й редакция Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Хасково. В чл. 1 от същата е посочено, че е изготвена на основание чл.1, ал.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, публикуван в ДВ бр. 11/2007г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действаща на територията на Община Хасково. Оспорването на отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК. Жалбоподателят е жител *** съответно оспорената разпоредба, предвид съдържанието й поражда пряко и непосредствено последици в правната сфера на оспорващия, поради което и същият се явява засегнато от разпоредбата лице. Освен това, разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето. Ето защо настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наличието на основанията визирани в чл. 146, вр. с чл. 196 от АПК от АПК, водят до недействителност на поздзаконовият нормативен акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл. 1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 от с.з.( данък върху недвижимите имоти; данък върху наследствата; данък върху даренията; данък при възмездно придобиване на имущество; данък върху превозните средства; патентен данък; туристически данък; данък върху таксиметров превоз на пътници и други местни данъци, определени със закон)при условията, по реда и в границите, определени със същия закон. С оглед горното, Наредбата като цяло и в частност оспорената разпоредба на чл. 5, ал.1 от същата следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет –Хасково.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА (в съответните редакции). По делото са представени доказателства, за спазване изискванията на чл.26, ал. 3 и сл. от ЗНА, в приложимата му редакция. Следва да се добави, че при всяко едно приемане на подзаконов нормативен акт е необходимо органът да съблюдава правилата и на чл.28 от ЗНА, служещи като гаранция за законосъобразното му приемане. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗНА (обн. ДВ бр.46/2007г.), проектът на нормативен акт, заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според ал.2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането;

2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Алинея 3 на чл.28 от ЗНА гласи, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.В случая, по делото се представят доказателства и за изпълнение на изискването на чл.28, ал.2 от ЗНА. Докладната записка на вносителя на проект за Наредбата - Кмет на Община Хасково, реално съдържа необходимият минимум обем мотиви, даващи възможност да се установят причините, поради които се предприема изменението на чл. 5, ал.1 от Наредбата.

В случая с оспорената разпоредба не се преследва цел различна от установената в Конституцията и ЗМДТ- целта е да се установи дължимостта и размера на местните данъци на територията на Община Хасково, поради което не е основание за нищожност или отмяна на оспорената норма на това основание.

По отношение съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

В конкретният случай, оспореният текст на разпоредбата се съдържа в подзаконов нормативен акт от местно значение, който както вече се посочи е приет въз основа на законовата делегация на чл. 1, ал.2, вр . с чл. 1, ал.1, т.2 от ЗМДТ, по силата на които разпоредби общинският съвет е длъжен да издаде наредба с която доурегулира размера на данък наследство, постъпленията от който на територията на общината постъпват в общинският бюджет. Следователно обжалваната разпоредба не е лишена от законово основание, поради което същата не е нищожна.

Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона, като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание.

Тоест регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения.

Съдът намира за основателни изложените в жалбата съображения, касаещи приемането на оспорената разпоредба от наредбата в нарушение на норми от по –висока степен.

Предмет на жалбата, както вече бе посочено по-горе, е разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Хасково, която в действащата редакция е със следното съдържание:“Когато наследственото имущество на един наследник или заветник е на стойност до 250 000 лева, данък наследство не се дължи.“.

Наследяването по закон и завещание е регламентирано в Закона за наследството. Правилата за това кои са наследниците, които ще получат част от наследственото имущество по закон са определени в зависимост от семейноправната връзка, с наследодателя. Роднините на наследодателя се разпределят в редове, а в някои от редовете имат обособени степени– в зависимост от вида и близостта на роднинската връзка. Видно от нормите на чл. 5-чл. 12 от ЗН, от І ред са децата на наследодателя и техните низходящи, от ІІ ред са родителите на наследодателя, от ІІІ ред– братята и сестрите на наследодателя и техните низходящи по право на заместване, както и роднините по права линия от втора и по-горна степен и от IV ред- роднините по съребрена линия до VI степен включително. Особени правила за наследяване, заедно с наследниците от І, ІІ и ІІІ ред са предвидени и за преживелия съпруг.