Определение № 784 от 04.05.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №784

Бургас, 04.05.2017 год.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия : Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1214 по описа за 2016 година, на основание чл. 140 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на манастир „Св.Архангел Михаил“ с.Кокаляне, представляван по пълномощие от адв.Р.Н., упълномощен от игумена Йеромонах Геврасий, против Н.Н.Р. ЕГН ********** с адрес: ***, М.Н.Х. ЕГН ********** с адрес: ***, Н.Н.Р. - Иванова, ЕГН ********** с адрес: ***, Н.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** и Н.В. Мерсинкова - Петрова ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени следните претенции: да бъде обявен за недействителен по отношение на манастир „Св.

Архангел Михаил” договор за дарение за 1/2 /една втора/ идеална част от имота, описан в н.а. 195, том I, peг. №

673, дело № 188 от 21.07.2011 г. на нотариус Христо Ройдев, peг. № 289 на Нотариалната камара, с *** действие Поморийски районен съд, вписан в Службата по вписванията с дв. вх. peг. № 1379 вх. peг. № 1380, акт № 34, том 6, дело № 898 /21.07.2011 г. на основание чл.76 от ЗН, и да бъде установено по отношение на ответниците Н.В.М. ЕГН **********, с адрес: *** и Н.В. Мерсинкова - Петрова ЕГН **********, с адрес: ***, че манастир „Св.Архангел Михаил“ с.Кокаляне е собственик на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на дарението, а именно: жилищна сграда, състояща се от три жилищни етажа и складови помещения с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед РД-18-36/ 29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***«Лозенградска» № 3, представляваща сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, съставляваща: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед РД-18-36/ 29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК е адрес гр. Поморие п.к. 8200, ул.

«Лозенградска» № 3, ет. 1, ап. 1, находящ се на първи жилищен етаж с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65 кв.м. и прилежащи части: югоизточната и южната изби, с граници - на същия етаж и под обекта - няма, над обекта - ***, със съответните 1/2 идеални части от общите части на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед РД-18-36/ 29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес ***«Лозенградска» № 3, ет. 2, ап.2, находящ се на втори жилищен етаж с предназначение: жилище апартамент, с площ от 65 кв.м. и прилежащи части: северната изба, с граници - на същия етаж - няма, под обекта

-***, над обекта - ***, със съответните идеални части от общите части на сградата; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. Поморие, одобрени със заповед РД-18-36/ 29.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес ***«Лозенградска» № 3, ет. 3, ап.3, находящ се на трети жилищен етаж с предназначение: жилище апартамент, с площ от 65 кв.м., с граници на обекта - на същия етаж - няма, под обекта -***, над обекта - няма, със съответните идеални части от общите части на сградата.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, на които е указано да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

В определения от съда едномесечен срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците Н.Н.Р. и Н.Н.Р..

При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Претенцията за прогласяване относителната недействителност на дарственото разпореждане е предявена съобразно правилата за родова подсъдност – цената на облигационния иск, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК е над 25 000 лв., което определя окръжния съд като първоинстанционен такъв. Втората претенция, която според уточненията на ищеца е предявена в условия на кумулативност, има за предмет установяване на вещни права в размер на ½ ид.ч. от разпореденото имущество, чиято данъчна оценка е под 50 000 лв. Въпреки горното, двете претенции не следва да се разделят и следва да се разгледат от настоящия съд като първа инстанция, по арг.от чл.210 ал.2 и чл.270 ал.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове. Възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са неоснователни – от самото изложение на ответника се налага извод, че претенциите са предявени кумулативно и от съда се очаква произнасяне по всяка една от тях. Правният интерес на ищеца се извежда от твърдението му, че е правоприемник на Н. С. Т. на основание чл.170 ал.4, изр.последно от Устава на Българската православна църква. При това положение претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че манастирът е правоприемник на архимандрит Назарий със светско име Н. С. Т., на основание чл.170 ал.4, изр.последно от Устава на БПЦ. Твърди, че архимандрит Назарий е бил игумен на манастира до своята кончина на 09.06.2011 год., поради което и на основание УБПЦ принадлежащото му имущество се придобива от манастира. Твърди се от ищеца, че праводателят му Н. С. Т. е придобил по наследство и давностно владение 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо имот №1423 с площ от 253 кв.м., което е част от парцел ХІІ в кв.87 па плана на гр.Поморие, целият от 514 кв.м., по плана на гр.Поморие от 1988 год. – имот пл.№1180, за който е отреден УПИ ХІІ-1180, а понастоящем част от имот с идентификатор *** и построената в него източна сграда – близнак с идентификатор ***.

Заявява се, че наследодателят на Н. Т. – Т. Г. З., е придобил имота с нот.акт №69, рег.№143, дело №70/28.02.1936 год., описан в б.“д“ като дворно урегулирано място, находящо се в гр.Поморие. Твърди се, че останалите съсобственици на имота никога не са оспорвали правата на Н.

Т., придобити по наследство. Заявява се, че Н. Т. многократно е пребивавал в имота и братовчедка му Величка Андонова му е предоставяла третия етаж, като е подчертавала, че имота е и негова собственост.

Ищецът заявява, че след смъртта на братовчедка си Величка Андонова и на сина ѝ Н.Н., наследодателят Н. Т. узнал, че леля му Лефтерия Кулелиева е дарила на съпруга си целия недвижим имот, останал от наследодателя Т. З. Твърди се, че това дарение е прогласено за недействително за ½ ид.ч. от имота по отношение на манастира, с решение №19/15.03.2016 год. по гр.д.№3/16 год. на БАС, тъй като към датата на дарението Лефтерия Кулелиева не е била единствен собственик на имота и със същото са накърнени наследствените права на Н. Т.

Ищецът заявява, че всички последвали делби на имота между съсобствениците му са недействителни, на основание чл.75 ал.2 от ЗН, тъй като са извършени без участието на сънаследника Н. Т. – съдебните делби, извършени по гр.д.№7/82 год. и гр.д.№359/85 год. на ПРС. Заявява се, че сключения след съдебните делби договор за издръжка и гледане с нот.акт, том І, дело №260/19.10.1987 год. също е нищожен – съдебната делба, извършена без участието на сънаследник, е нищожна и не поражда никакви правни последици и това влече нищожност на последвалия договор за издръжка и гледане, сключен между Лефтерия Трайкова Кулелиева и внука ѝ Н. Георгиев Н..

Заявява се, че към датата на смъртта на Н. Георгиев Н.

(27.01.2010 год.) е имало и друг сънаследник на имота, освен Н.Р. и М.Х., а именно праводателя на манастира Н. Т., ето защо договора за дарение е недействителен по отношение на ищеца за ½ ид.ч. от прехвърления имот.

Ищецът заявява, че неговият праводател е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от имота по наследство, давностно владение, а освен това е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от жилищната сграда на основание чл.92 от ЗС. Претендира правото му на собственост да бъде установено по отношение на приобретателите по договора за дарение.

В отговора си ответницата Н.Р. заявява, че настоящите ответници не са страни по гр.д.№2781/15 год. на ІІІ г.о., с решение по което е прието, че е налице отклонение от общите правила на наследяване по закон по отношение на лицата, встъпили в монашески чин, чието имущество не се наследява след смъртта им от наследниците им по закон. Счита, че поради горното не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението.

Предявените претенции се оспорват изцяло от ответниците Н.Р. и Н.Р.. Не се оспорва фактът, че Н. Т. е наследник по заместване на общия наследодател Т. З., поч.на 31.05.1965 год., който е имал две дъщери – Лефтерия, починала през 1993 год. и Мария, починала през 1941 год. Твърди се, че в специалния регистър за откази от наследство в Районен съд Поморие под №1, вх.рег.№5/06.01.1967 год. е вписан отказ на К. С. Т., според който същият се отказва от наследството на дядо си Т. Г. З. Това е довело до уголемяване дела на другия наследник на основание чл.5 от ЗН - лелята на Н. Т. Л. К., която през 1967 год. като едноличен собственик на имота е извършила дарение в полза на съпруга си Н.

Андонов Кулелиев, след което е започнал строеж на новата сграда, в който нито ищецът, нито праводателят му имат финансово участие. Заявява се, че посещението на имота от Н. Т. не го прави собственик, нито доказва някакви имуществени права на манастира. Отказът от наследството на Т. З., направен по реда на чл.52 от ЗН, според ответниците изключва всякакви права на ищеца по отношение на процесния имот, а всички последващи съдебни делби и сделки правят претенциите изцяло неоснователни.

Заявява се, че претенцията с правно основание чл.76 от ЗН е неоснователна, тъй като разпореждането с наследствени части е извършено от всички законни наследници, и ищецът, който не е законен наследник, няма правото да оспори дарението по чл.76 от ЗН. Заявява се, че претенцията за установяване правото на собственост на ищеца върху ½ ид.ч. от имота, предмет на дарението, е недопустима и неоснователна, тъй като направеният през 1967 год. отказ от наследството на Т. З. изключва Н. Т. от кръга на наследниците и уголемява дела на Лефтерия Кулелиева. Заявява се, че неоснователен е и иска за прогласяване нищожността на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради изложените съображения, че праводателят на манастира не е наследник на имотите на покойния си дядо, предвид направения отказ от наследство, поради което неучастието му в последвалите сделки и съдебни делби не води до порока нищожност.

Оспорва се твърдението, че наследодателят на манастира е придобил ½ ид.ч. от жилищната сграда по давност. Заявява се, че Н.

Т. никога не е осъществявал фактическа власт върху жилищната сграда, изцяло построена със средства на Н. К. след отказа от наследство.

Признава се обстоятелството, че Н. Т. е посещавал леля си Лефтерия и семейството ѝ в Поморие, тъй като са били изключително близки, но никога не е имал намерението да владее имота като свой.

Предявените искове са с правно основание в чл.76 от ЗН и чл.124 , ал.1 от ГПК. Според съда, не са предявени искове за прогласяване нищожността на делбите, извършени по гр.д.№7/82 год. и гр.д.№359/85 год. на ПРС, и на договор за издръжка и гледане с нот.акт, том І, дело №260/19.10.1987 год., тъй като ищецът изрично подчертава, че твърденията за нищожност се излагат само като доводи, на които се основават другите му претенции.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Съобразно въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже, че е универсален правоприемник на Н. С. Т.; че последният е имал качеството на наследник по закон на Траю (Т.) Г. З.; че сделката за дарение, сключена с нот.акт №195, том I, peг. № 673, дело № 188 от 21.07.2011 г. на нотариус Христо Ройдев, с peг. № 289 на Нотариалната камара, с *** действие Поморийски районен съд, вписан в Службата по вписванията с дв. вх. peг. № 1379 вх. peг. № 1380, акт № 34, том 6, дело № 898 /21.07.2011 г., е недействителна за ½ ид.ч. от дарения имот, тъй като има за предмет неподелено наследствено имущество, в полза на лица без наследствени права, при което са били накърнени наследствените права на ищеца; че делбите, извършени по гр.д.№7/82 год. и гр.д.№359/85 год. на ПРС, и договора за издръжка и гледане с нот.акт, том І, дело №260/19.10.1987 год., са нищожни, тъй като са извършени без участието на сънаследника Н. Т., а договорът се основава на нищожни делби.

Разпечатката съдържа 32 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87d0395c-0ca4-47a6-9a96-4fb3c26bea94