Решение № 1141 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20253110109896 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искови претенции, предявени от ищцата Р. Т. К., ЕГН ********** срещу ответника "Ю. К. Б." ЕООД, със седалище град С., адрес на управление С. (столица), Община: С., гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. Ч. № **, ет. *, офис *, както следва:

1. установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит №***/16.08.2024 г. сключен между „Ю. К. Б." ЕООД, със седалище град С., адрес на управление С. (столица), Община: С., гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. Ч. № **, ет. *, офис *, вписано в ТР с ЕИК ***, представлявано от Л. Л., от една страна, като кредитор и Р. Т. К.

ЕГН **********, с постоянен адрес град В., кв. Вл. В., бл.***, вх. *, ет. *, на основание чл.

26, ал. 1 от 33Д във вр. чл. 19, ал. 4 във вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от ЗПК.

2. предявен в условията на евентуалност установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата за дължимост на „такса за разглеждане“ в размер на 1263,43 лева по Договор за кредит № ***/16.08.2024 г. сключен между „Ю.К.Б." ЕООД, със седалище град С., адрес на управление С. (столица), Община: С., гр. С., п.к. ****, р-н О., ул. Ч. № **, ет. *, офис *, вписано в ТР с ЕИК ***, представлявано от Л. Л., от една страна, като кредитор и Р., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 10a, ал. 2 3ПК.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Сочи, че на 16.08.2024 година, е сключила Договор за кредит № *** с "Ю. К. Б." ЕООД. Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът "Ю. К. Б." ЕООД е отпуснал на кредит в размер на 3750 /три хиляди седемстотин и петдесет лева при - фиксиран годишен лихвен процент в размер на 32 % 1

/тридесет и два процента - ГПР в размер на 60,25% /шестдесет цяло и двадесет и пет стотни процента/. Отпуснатата сума е следвало да бъде върната в срок до 15.08.2027 г., на месечни вноски в размер на 198,43 лева, като само последната вноска е в размер на 190,94 лева.

Настоява се, че в случая договорът за кредит е сключен в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 60,25 %. Посочената годишна фиксирана лихва от 32,00%, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, се настоява, че не е било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Счита се, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Сочи се и нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради това, че ГПР по договора е уговорен на 60,25 %. Счита се, че процесния договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Настоява се, че и клаузата в т.6 от Договора за кредит предвиждаща, че кредитополучателя следва да заплати на кредитора сумата от 1263,43 лв., представляваща еднократна такса за разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д във вр. чл. 10 а, ал. 2 и чл. 21 от ЗПК. Посочената клауза за дължимост на „такса за разглеждане“ противоречи на чл. 10а ал.2 ЗПК, тъй като представлява такса за извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като посочената „такса за разглеждане“ е свързана именно с усвояването на кредита. С горното се обосновава правният интерес от предявените искове.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Ю.К.Б. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *****, р-н О., ул. Ч. № **, ет. *, офис *, представлявано от Л. Л. чрез юрк. В. Ц., е депозирал отговор, с който се оспорва исковата претенция като несонователна. Твърди, че част от договор за кредит № *** от 16.08.2024 г. са и общите условия. В случая това е рамково споразумение за потребителски кредит № 880279174/16.08.2024 г., което е подписано между страните заедно с договора за кредит и е изрично посочено, че обвързва кредитора и кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗПК, общите условия са неразделна част от всеки Договор за кредит. Ответникът сочи, че в 2 т. 8.9. от Рамковото споразумение е изрично посочено, че ГПР представлява всички разходи, включително лихви/договорно възнаграждение, такси за разглеждане и всички други видове такси, които кредитополучателят е длъжен да заплати във връзка с Договора за кредит. В т.

8.10. Рамковото споразумение са посочени допусканията, отчетени при формиране на ГПР, а именно: договорът за кредит ще има действие за посочения в него срок, за който е сключен; всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си в съответствие с условията и сроковете по договора за кредит и настоящото Рамково споразумение; няма да бъдат начислени разходи за събиране на кредита, лихви за забава и/или неустойки, поради неизпълнение от страна на Клиента. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като законодателят не изисква същата да бъде инкорпорирана в Договора за кредит. Непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1 от ЗПК не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Сочи, че размерът на ГПР е в законоустановените рамки съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в поле „основни условия“ на 1-ва страница от Договора за кредит са посочени приложимия лихвен процент, условията за прилагането му, както и общият размер на лихвата. Лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора и в размер на 32.00 %. Общият размер на дължимата за срока на Договора за кредит възнаградителна лихва е 2 122,56 лева. Сочи се, че таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е за услугата: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента; поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки др. При извършването на услугата служителите на ответника са били подпомагани от технически средства – регистри, системи и програми, което генерира допълнителни разходи. Таксата за разглеждане се сочи, че не е по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в полза на клиента. Таксата е явен разход за клиента, който знае стойността, както и каква част от нея е включена във всяка месечна вноска. Счита се, че са налице достатъчно данни, че включването на спорната клауза в Договора за кредит е в резултат на изричното предварително обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на нейното съдържание и размер. Излага се, че размерът на таксата за разглеждане е индивидуален точно за ищеца и е съобразен с останалите параметри на договора за кредит. Поради изложеното се настоява за отхвърляне като неоснователни и недоказани предявените в условията на евнтуалност срещу дружеството искове.

Претендират се за присъждане съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.2024 г. Съгласно договора, кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит, в размер на 3 750 лева, със срок издължаване 36 месеца, 3 години. Годишен лихвен процент е определен 32 %. ГПР е определен като фиксиран процент – 60,25 %. Общата сума за погасяване на кредита 7 135, 99 лева.

Не се спори между страните, че е предоставена сумата, представляваща заем на потребителя.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 договорът за потребителски кредит, следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно представените и приети по делото писмени доказателства следва да се приеме, че процесния договор не е породил целените от страните правни последици, тъй като е налице нищожност на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Следва се изясни, че тази норма съответства на нормативните изисквания по чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. „а” от тази Директива ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен, като съобразно практиката на СЕС целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението – тази информация има съществено значение за правата на потребителя. Анализирайки предметното съдържание на процесния договор за потребителски договор от 16.08.2024 г., решаващия състав достига до правния извод, че в конкретния случай това нормативно изискване не е спазено, тъй като в него са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите (60,25 %) и на годишния лихвен процент (32%), но липсва ясна методика за това как точно е формиран ГПР от 60,25 %, респ. кои компоненти са включени в него. В тази връзка следва се съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съобразно практиката на СЕС в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще заплати и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което релевантният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

На следващо място, правния извод за нищожност се обосновава и с втори правен довод уговорената в договора такса за разглеждане на кредита е разход по кредита. Това е така, съгласно легалната дефиниция, уредена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което общ разход по 4 кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Изяснено е, че съобразно практиката на СЕС, изразена в решения по дело № С- 686/19 и дело С377/14, общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя, като в конкретния случай това изискване на правото на ЕС не е приложено от кредитора - таксата за разглеждане на кредита от 1263,43 лева е включена към стойността на кредита от 3 750 лв. + 2 122,56 лв. /обща сума за лихвите/ + 1 263,43 лева /такса разглеждане на кредита = 7 135,99 лева – като именно този размер е посочен за пълна стойност или общият му размер. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена в общите разходи по кредита, а не към общия размер на кредита, поради което според посоченият в процесния договор за потребителски кредит ГПР не е реален, поради което неточният му размер било отделно основание за недействителност на процесния договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния предвид несбъдване на процесуалното условие за разглеждане.