Решение № 1669 от 26.07.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1669 гр. Бургас, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120108196 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР, предявени от В. К. Т. срещу В. Д. Д., Е. А. К., Е. С. А., Т. Г. С., К. Г. С. и Р. Г. Д..

В исковата си молба ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот – празно дворно място, с площ от около 330 кв. м., находящо се в гр.Б, кв.“ – стар имот с пл.№ 318, представляващо част от ПИ с идентифика-тор........... КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9 / 30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 630 кв. м., при граници – ул.““, ПИ с идентификатор...., ПИ с идентификатор и останалата част от 300 кв. м. от ПИ, в която се намира жилищна сграда с идентификатор.......... на основание изтекла в нейна полза, за времето от 03.12.1992г. до датата на предявяването на иска, придобивна давност. Твърди също, че в одобрената с цитираната по-горе Заповед кадастрална карта на града е допусната грешка, тъй като имотът й не е заснет в нея. Иска от Съда да се признае за установено по отношение на ответниците, отразени в КККР като съсобственици на ПИ, че действащата кадастрална карта на град Бургас съ-държа съществена непълнота, изразяваща се в липса на заснемане на недвижимия имот, както и че тя е негов изключителен собственик. Претендира разноски.

В проведеното на 26.10.2022г. открито съдебно заседание е допуснато уточнение на исковата молба досежно описанието на спорния терен, а именно: празно дворно мяс-то, с площ от 324 кв. м., находящо се в гр.Б, кв.“ – стар имот с пл.№ , представляващо част от ПИ с идентификатор по КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9 / 30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 630 кв. м., при граници – ул.“Брацигово“, ПИ с идентификатор , ПИ с идентификатор и останалата част от 306 кв. м. от ПИ, в която се намира жилищна сграда с идентификатор обозначено с точки 1-2-3-4-5-6-1 на комбинираната скица – Приложение № 4 към заключението на вещото лице по СТЕ инж. М.

М..

В същото съдебно заседание, от ответниците Д., К. и А., е представен констативен нотариален акт, издаден в тяхна полза – за собственост на 295/ 630 ид. части от процесния ПИ, оспорен своевременно от ищцата, която е поискала не-говата отмяна – по реда на 1 чл.537, ал.2 от ГПК.

Посочените по-горе три ответници оспорват иска, като излагат съображения, че ищцата не е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното в исковата й молба оригинерно правно основание и молят Съдът да го отхвърли.

Претендират разноски. Останалите трима – признават претенцията.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 го-дини, а в чл.68, ал.1 от същия закон е указано, че владението е упражняване на факти-ческа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

T. e., за да се придобие правото на собственост по давност, следва да се устано-ви по несъмнен начин наличието на двата елемента от уредения в закона фактически състав – обективен, изразяващ се в осъществяване на непрекъсната фактическа власт върху имота за период от десет години, и субективен – владелецът да държи вещта като своя /с намерение да я свои/.

В съдебната практика се приема, че владението следва да бъде непрекъснато, яв-но и спокойно, а когато се упражнява срещу съсобственик и да бъде сведено до знание-то му.

Съгласно чл.59 от ЗТСУ /отм./ – в редакцията, действала до 31.12.2000г., р еално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.

Считано от 01.01.2001г., с ал.1 на горната разпоредба е предвидена възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места да могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изисквания-та за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на за-кона.

Аналогична е уредбата по чл.200, ал.1 от ЗУТ /в сила от 31.03.2001г./, а именно – реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и сели-щните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19.

Спорният по делото терен е празно дворно място, с площ от 324 кв. м. /стар имот с пл.№ 318/, представляващо реално определена част от поземлен имот с идентифика-тор *** по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9 / 30.01.2009г. на Изп. директор на АГКК, целият с площ от 630 кв. м., с адм. адрес: гр.Б, кв.“при граници – ул.““, ПИ с идентификатор .........., ПИ с идентификатор ..............................и останалата част от 306 кв. м. от ПИ, в която се намира жилищна сграда с идентификатор обозначено с точки 1-2-34-5-6-1 на комбинираната скица – Приложение № 4 към заключението на вещото лице по СТЕ инж. М. М., прието в съдебното заседание на 26.10.2022г.

От същото заключение се установява и че процесният терен попада в хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗУТ, според която при урегулиране на поземлени имоти в квартали за ниско свързано застрояване в повече от два имота, размерите им се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал.1 – в случая за лицето му, което е с дължина 10.26 м., вместо минимума от 11.2 м. Останалата част от имота също отговаря на изискванията на закона. Т. е. няма пречки той да бъде придобит по давност, съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗУТ.

По делото е представен нотариален акт № 171 от 26.12.1964г., том I, дело № 318/ 1964г. на поморийски районен съдия, с който К. И. Т – баща на ищ-цата, е закупил от Т. Д.

С. – наследодател на ответниците – Е. С. А., В. Д. Д., Е. А. К., К. Г. С. и Т. Г. С., жилищна сграда – бежански тип, със застроена площ от 56 кв. м., заедно с дворно място от 930 кв. м., представляващо реална част /северозападната/ от това – на продавача, цялото с площ от 1 2

860 кв. м. по нотариален акт, а в действителност от 3 412 кв. м., съставляващо парцел VIII от кв.3 по плана от 1944г. на с.С, Б о. Процесният терен с площ от около 330 кв. м. попада в закупената от Т, част от дворното място – част от имот пл.№ 110 в кв.12 по плана на селото от 1972г. – така заключението по допълнителната СТЕ на ве-щото лице В. Г., прието в съдебното заседание на 15.02.2023г.

Представен по делото е и Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен на 20.07.1974г. между К. И.Т, Г Т. С., Т. Д. С. и Г. Б. Д, по силата на който в дял на бащата на ищцата е възложено празно дворно място с площ от 449 кв. м., съставляващо парцел III-110, 111, в кв.12 по плана на с.С, от 1972г., урегулиран от 490 кв. м., както и дворно място от 540 кв. м., съставляващо парцел II-110 в кв.12 по плана на същото село. В дял на Г. Т. С. – баща на ответниците Т. Г. С. и К. Г. С., е възложено дворно място с площ 486 кв. м., съставляващо парцел IV-111 по плана на селото, урегулиран от 682 кв. м. В общ дял на Т. Д. С. и Г. Б. Д, е възложено дворно място с площ от 1 182 кв. м., съставляващо парцел I-107, 110 в кв.12 по плана на с.С, като първият от тях участва в парцела с имот 110 от 295 кв. м., а вторият – с имот 107 с площ от 887 кв. м.

Според заключението по допълнителната СТЕ на вещото лице Г., имен-но частта, с която Т. Д. С. участва във възложения му в общ дял с Г. Б. Д, парцел, е спорният по делото терен.

По делото няма данни кой е владял и ползвал същия за времето след 1974г. – до 1982г. От показанията на свидетеля Г. К, който тогава се е преместил в кв.”С” – гр.Б, и е заживял в имот от другата страна на улицата, дворното място е било работено от Т, до смъртта му, от ищцата и от брат й – и към настоящия мо-мент. През целия този период, процесният терен е бил заграден с ограда. Отглеждани са в него лози и овощни дървета.

През летните сезони ищцата го е почиствала и е сяла зе-ленчуци. В дворното място има и паянтова сграда – гараж. Е. А., В. Д. и Е. К. не са идвали в имота, нито са изявявали претенции за него. В същия смисъл са показанията на свидетеля В. Д, /съсед/, както и обясненията на ответниците Т. и К. С.и, живущи в близост, и на пълно-мощника на ответницата Р. Д. – нейната майка М. П., която живее в къщата, находяща се в ПИ с идентификатор ............. по КККР на гр.Б,от 1991г. Показанията на свидетеля К. С. не се базират на лични впечатления във връзка с ползването на процесния терен, а се основават на чутото от нея от ответни-ците Д., А. и К., както и техни близки, не са хронологично точни и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което въз ос-нова на тях не могат да бъдат правени годни доказателствени изводи.

Междувременно, с Нотариален акт № 5 от 03.12.1992г., том XVIII, дело № 6524/ 1992г. на нотариус при РС Б, родителите на ищцата са й дарили процесните 330/ 1196 ид. части от парцел I-107, 110 в кв.12 по плана на кв.”С”, гр.Б, отра-зени в кадастралния план от 1992г. като имот пл.№ 318. Прехвърлителите са се легити-мирали като собственици на имота с Нотариалния акт на Т, от 1964г. Те обаче не са били такива, тъй като, както беше казано, с Договора за доброволна делба от 1974г. спорният терен е бил включен в парцела, възложен в общ дял на Т. Д. С. и Г.Б. Д. Следователно – тази сделка не е породила целения транслативен вещноправен ефект и Т. не се легитимира като собственик на имо-та въз основа на нея.

Макар и безспорно да се установи по делото, че след горната дата ищцата е осъществявала фактическа власт върху процесния терен, с оглед забраната в чл.59 от ЗТСУ /отм./ за придобиването на реално определени части от дворищнорегулационни парце-ли по давност, следва да се приеме, че до 31.12.2000г. такава не е текла.

Считано от 01.01.2001г. до датата на завеждането на иска – 24.11.2021г., Т, е владяла имота като свой – лично и чрез брат си, непрекъснато, явно и спокойно, ка-то е заплащала ежегодно данък и такса смет за него, видно от предствените разписки за времето от 2011г. до 2023г. Предвид това, настоящият съдебен състав приема, че за гор-ния период указаният 3 в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД 10-годишен давностен срок е изтекъл и ищцата е придобила правото на собственост върху спорното дворно място на соченото в исковата й молба оригинерно правно основание, вр. и с чл.200, ал.1 от ЗУТ.

Възраженията на ответниците Д., А. и К., че Т. не била демонстрирала по отношение на тях намерението си да свои имота, е неосновател-но. Това би било необходимо само в случай, че се касае за съсобственост, когато съсоб-ственикът владее своята ид. част, а се предполага, че е държател за ид. части на другите съсобственици. Т. е., той следва да сведе до знанието им обръщането на държането във владение. Настоящата хипотеза не е такава.

Обстоятелствата, че трите не са се интере-сували от имота, не са го посещавали, не са оспорвали владението на ищцата върху не-го до подаването на исковата молба, дори не са знаели къде точно се намира и са води-ли дело против ответниците Т. С. и К. С. – във връзка с общото им наследство, безспорно се установяват в хода на процеса. Заплатили са данъка за пет години назад едва в края на 2022г., когато са се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост.

Предявеният установителен иск за право на собственост е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Основателен е и искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР. В действащите КККР на гр.Б, е налице съществена грешка – непълнота, изразяваща се в незаснемането на процесния недвижим имот, собственост на ищцата, в кадастралната карта, която следва да бъде от-странена.

Най-накрая – основателен е и акцесорният иск по чл.537, ал.2 от ГПК. Безспорно се установява по делото, че спорният терен е придобит от ищцата на оригинерно прав-но основание – изтекла в нейна полза придобивна давност, поради което ответниците Д., А. и К. към настоящия момент не се легитимират като негови собственици на соченото от тях основание – по наследство, останало от Т. Ди-митров С. /295 кв. м. от имот 110, включени в парцел I-107, 110 в кв.12 по плана на с.Сарафово от 1972г., целият с площ 1 182 кв. м., съгласно Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.07.1974г./.