Решение № 80 от 03.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. №1963/15.02.2024 г. от Ц. М. С. с адрес: гр. Кюстендил, ж.к. „*** № 190, ет.4, ап. 11, действаща чрез особения представител адв. С.

К., насочена против Решение № 101/24.01.2024 г. на КнРС по гр.д. № 2112/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд e осъдил Ц. М. С., ЕГН:

**********, адрес: гр. Кюстендил, ж. к. “*** № 190, ет. 4, ап. 11 да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „***“ № 2, представляван заедно от Изпълнителните директори *** и ***, сумата в размер на 9 001, 96 лева / девет хиляди и един лева и 96 ст./, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети № 120823/05.12.2017 г. и № 220155/15.12.2017 г., обезщетение във връзка с ПТП настъпило на 26.07.2017 г. в Италия, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране нa исковете – 17.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е Ц. М. С. да заплати на Гаранционен фонд сумата в размер на 2 618, 48 лева /две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и 48 ст./ – разноски в първоинстанционното производство, от които 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение на ищеца.

Въззивната страна навежда доводи за неправилност в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за липса на мотиви към него. Твърди, че на доказване подлежат обстоятелства, представляващи основанието на предявения иск.

Сочи, че първоинстанционният съд не бил обърнал внимание на следните обстоятелства, а именно – че било доказано единствено наличието на управляван от въззивната страна л.а.

„*** ***“, който бил ударил отзад намиращия се пред него л.а. „***“, който съгласно двустранен констативен протокол за ПТП е бил в „паркирано /в спряло състояние“ на пътното платно, при движение на автомобилите в една лента, както и че претендираните изплатени обезщетения за имуществени вреди били за причинени увреждания на л.а. „***“ 1 в задната и в предната част на автомобила, а за уврежданията на л.а. „***“- в задната част на автомобила. Твърди се, че в случай, че се приеме, че е налице деликтна отговорност на въззивната страна, то размерът на щетите не бил доказан по делото. Сочи и че не било доказано противоправно поведение на въззивната страна, а още по-малко виновно такова.

Счита, че двустранният констативен протокол за ПТП не можел да служи като доказателство в тази посока, тъй като в поле 13, вместо скица на ПТП в момента на удара, т.е. изчертаване на трасето на пътя, участващите в ПТП автомобили с посока на движението им и тяхната позиция в момента на сблъсъка, пътните знаци и имената на улиците, съдържа вписан текст „МПС „С“, ул. „***“ № 5, ул. „***“ № 12, „***“ с рег. No *** щети отзад“. Подчертава, че не се съдържали данни в двустранния констативен протокол за ПТП, от които да е видно, че въззивната страна не е съобразила необходимата дистанция, както се сочи в исковата молба.

Подчертава се още, че вещото лице е заявило, че в момента на удара управляваното от въззивницата МПС се било движело с около 30 км/ч., от което не можело да се приеме, че същата е управлявала с превишена скорост. Не били установени и причините, поради които „***“ като МПС е било в „паркирано/в спряло състояние“, както и същият да е бил с включени аварийни светлини или да са подадени габаритни такива, в случай, че е осъществил внезапно спиране, каквото изобщо не се твърдяло. Твърди, че изводът на вещото лице, който бил в насока, че причината за настъпване на ПТП била от „субективен характер“, като на стр. 5 от заключението е посочено: „Основната причина за произшествието е неправилно действие или бездействие на водача на лек автомобил марка „***“, модел „***“, бил необоснован. Сочи, че вещото лице е заявило, че причината за настъпването на ПТП било движението на двете превозни средства в един коридор с различни скорости. Излага аргументи в насока, че не била доказана причинно – следствената връзка между противоправни действия/ бездействия на въззивната страна и настъпилите вреди: имуществени – досежно увреждането на л.а.“***” и л.а. „***“ и неимуществени, чиято обезвреда се претендирала. Излага становище по отношение на направените разноски, а именно, че същите следвало да бъдат претендирани на самостоятелно основание, тъй като не били елемент на самото обезщетение, а средство за неговото осъществяване. В тази насока твърди, че въведеното възражение, че искането за присъждане на ликвидационни разходи и банкови такси било преклудирано. Сочи, че първоинстанционният съд не бил обсъдил възражението по отношение на третата задача, поставена на САТЕ, тъй като не била необходима поради това, че касаела единствено обобщаването на приложени по делото писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ищец в първоинстанционното производство – „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ чрез адв. Р. Иванчева, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Счита, че не били налице законните поводи за отмяна на атакувания съдебен акт, който бил законосъобразен и обоснован. Твърди, че необосновано било оплакването, че съдебното решение не било съобразено с предмета на исковата молба. Излага становище във връзка с доказването на исковата претенция, като сочи поотделно формирането на равностойността на първата претенция на НББАЗ - на обезщетенията за двата автомобила с равностойност от 2080,66 евро и 564,83 евро, както и равностойността на втората претенция на НББАЗ по същата имуществена щета на ГФ – в размер на 1483,93 евро. Сочи, че необоснован бил изводът на САТЕ относно причината за настъпилото ПТП, а именно: неправилно действие/бездействие на водача на лек автомобил „*** ***“. Подчертава, че това оплакване било несъстоятелно, поради това, че бил подписан двустранният протокол от въззивницата С., в качеството й на водач на МПС, както и обстоятелството, че в процесния двустранен констативен протокол на 1-ва страница, в графа 12 „Обстоятелства“, за МПС „В“управлявано от ответницата, било зачертано с „х“ кв. № 8 „удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента“, а на стр.2 в графа „Забележки“ било посочено, че ПТП е верижно. Твърди, че в заключението си вещото лице 2 инж. К. бил описал механизма на ПТП-то, като според същото причината за ПТП нямала технически характер, а била субективна - неправомерно поведение на ответницата в качеството й на водач на МПС. Потвърден бил също фактът, че всички щети, описани в документите на Централното италианско бюро били реални, вследствие така описания механизъм на ПТП. Излага становище за неоснователност по отношение на оплакването на въззивника за неправилно отхвърлено от първоинстанциония съд възражение за погасено право на иск на ГФ по отношение претендираните от фонда разходи, които не били част от самото обезщетение. Сочи, че приложима е общата петгодишна давност, по отношение регресните искове на ГФ /респективно на застрахователите, считано от момента на стореното плащане. В тази насока счита, че първоинстанционният съд бил обосновал законосъобразни доводи за отхвърляне на това възражение на въззивника. Иска се да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на Гаранционен фонд против Ц. М. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 559, ал.3, вр. ал.1, т. 1 от КЗ от Кодекса за застраховането, с искане за осъждане на С. да заплати на Гаранционния фонд сумата от 9 001, 96 лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щети №120823/05.12.2017 г. и № 220155/15.12.2017 г. обезщетение, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се сочи, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и гаранционните фондове от 29.04.2002 г., ищцовото дружество възстановило изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Италия по щети № 120823/05.12.2017 г. и №220155/15.12.2017 г. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 9 001, 96 лева, от които: по щета №120823/05.12.2017 г. за увредените при ПТП, настъпило на 26.07.2017 г. в Италия л. а.

„***“, модел „ ***“, с рег. № ***, собственост на ***, сума в размер на 5 174, 13 лева за 3 имуществени вреди и л. а. „***“, модел „***“, с рег. № *** собственост на ***, сума в размер на 925, 52 лева за имуществени вреди; по щета №220155/15.12.2017 г. за пострадалата ***, като водач на л. а. „***“, модел „ ***“, с рег. №*** по същото ПТП сума в размер на 2 902, 31 лева за неимуществени вреди.

Виновен за катастрофата била ответникът С., която при управление на л.а. „***“ модел „***“, с рег. №*** не съобразила необходимата дистанция от спрелия в колона пред него л. а. „***“, модел „***“, с рег. №*** и го ударила отзад.

Увреждащия автомобил бил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на разпоредбата на чл. 490 от Кодекса за застраховането.

С регресна покана бил търсен ответникът да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но погасяване понастоящем не било настъпило.

Съгласно чл. 559, ал.3, вр. ал.1, т. 1 от КЗ, ГФ възстановявал суми, изплатени от компенсационния орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намирало на територията на Република България. Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждали от правото на държавата, на чиято територия били настъпили –чл. 105 от КМЧП, клауза 3.4 от СКОГФ.