Решение № 435 от 03.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500924 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Рeшeниe № 31 от 06.01.2025 r. no rp.д. № 20241100106577 по описа на СГС, ГО, 1-23 c-в „ЗАД АРМЕЕЦ" АД е осъдено да заплати на Ю. Т. Б. съответно 8 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер ведно със законната лихва върху тази сума от 27.05.2024г. (датата на уведомлението за отказ от страна на застрахователя) до окончателното й изплащане, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.(петдесет хиляди лева) и 1920 лв. – обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечение, заедно със законната лихва върху тази суми от 27.05.2024г. до окончателното им изплащане. Отхвърлена е претенция за законна лихва от датата на увредата 18.12.2023 г. до 27.05.2024г.

Решението е обжалвано от Ю. Т. Б., представлявана от адв. А. Г., наричана впоследствие и ищца в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до 50 000 лв. Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел спецификата на случая с оглед установеното по делото увреждане, довело до несправедлив размер на обезщетението. Твърди се, че 1 въззивницата претърпяла закрито счупване на горния край на раменната кост, довело до болки с най-силен интензитет през първите 4-5 месеца след инцидента, които търпи понастоящем и ще продължава да търпи в бъдеще.

След увреждането въззивницата постъпила в болница, където претърпяла операция, останала в болницата 4 дни, а след това била в отпуск по болест 4 месеца. Наложило й се да ходи на допълнителни прегледи и смяна на превръзки, провела и рехабилитация. От операцията останал белег с размер от 12 сантиметра по предната повърхност на раменната става, който се твърди да води до трайно загрозяване, предизвикващо и психическа травма. Позовава се и на ограничение в обема на движение спрямо нормата, което няма да изчезне. Твърди, че това затруднява посрещането на елементарните ежедневни дейности, а й предстои и нова операция за премахване на поставените планка и винтове, предпоставящо и възстановителен период от поне 2 месеца. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а сумата да бъде присъдена ведно със законна лихва от 18.12.2023 г.

В отговор по въззивната жалба „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, наричан в последствие и ответник, представляван от юрк. Л. М., смята за невъзможно при определяне обезщетението за неимуществени вреди да бъде отчетена “психическа травма, изводима от загрозяване при довод, че такъв произход на вредата се въвежда едва с въззивната жалба. Сочи и по случая да е образувано наказателно производство, което смята за пречка да се развие на настоящото производство. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Оспорва и размера на адвокатското възнаграждение с довод, че Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на чл.

101 пар. 2 ДФЕС.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от въззивника-ответник Намира за оборена презумпцията за вина на водача на застрахованото при него МПС. Смята ПТП за настъпило в резултат на внезапно предприето от въззивницата-ищца внезапно пресичане без да се огледа и без да съобрази поведението си с наличието на засилен трафик в двете посоки на бул. „Черни връх“, а и с приближаващия л.а. „Порше Панамера“. Оспорва автомобилът да е ударил пешеходката, а увреждането твърди изцяло да е резултат от нейното поведение – „стреснала се“, „подпряла се“ на лекия автомобил, след което и паднала на пътното платно. Смята увреждането за възможно и при падането 2 на ищцата, поради което не намира за доказано да е била ударена от автомобила. Оспорва да са доказани и твърдяните болки и страдания – не довела допуснат й от съда свидетел. Евентуално смята присъдения размер за превишаващ справедливия за доказаните травматични увреждания. Оспорва да е наложително премахване на поставената метална пластина, както и остатъчното ограничение в движението в раменната става да пречи на пострадалата в ежедневието и самообслужването й. Позовава се и на неотчетен от първоинстанционния съд принос от страна на пострадалата, произтичащо от неизпълнено задължение преди да предприеме пресичане да спре, да се огледа и да съобрази поведението си с останалите участници в движението и да не навлиза внезапно на пътното платно. Иска се решението в осъдителната част да бъде отменено, а евентуално присъденият размер – намален. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В отговор по насрещната въззивна жалба въззивника-ищца я оспорва.

Смята за доказано, че причината за настъпване на увреждането са субективните действия или бездействия на застрахования при въззивникаответник водач, който не е спрял своевременно въпреки техническата възможност за това. Смята и за доказани както претърпяните болки и страдания, така и предстоящите такива. Намира за недоказано от страна на въззивника-ответник на твърдяното съпричиняване, предвид предприетото пресичане на пешеходна пътека при съобразяване на всички правила. Досежно наказателното производство сочи да се намира на досъдебна фаза, като материалите понастоящем не са предявявани на пострадалата..

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищцата – адв. Г., поддържа въззивната жалба и оспорва насрещната въззивна жалба. Претендира адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ като сочи да е регистриран по ЗДДС.

Процесуалният представител на ответника юрк. М., оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Претендира разноски като е представен списък. Намира Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирани 3 лица в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Страните не спорят, че на 18.12.2023 г., около 15:30 ч., в гр. София лек автомобил марка „Порше“, модел „Панамера Турбо С“ с per.

№ ***, чийто водач е застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се е движил по бул. „Черни връх“ в посока от бул. „Н.Й. Вапцаров“ към бул. „Джеймс Ваучер“, а увреждането е настъпило при наличие на пешеходна пътека при скорост от около 18 км/ч., а ударът е настъпил при предприето от ищцата пресичане на платното за движение на бул. „Черни връх“. Ответникът пренася във въззивното производство спора досежно възможността водачът да предотврати увреждането, което налага формиране на самостоятелни изводи досежно механизма на произшествието.

По принцип гражданският съд не е компетентен да изследва самостоятелно наличието на извършено престъпление (чл. 17 ал. 1 ГПК), съществен елемент от което са деянието и вината. Нормата на чл. 124, ал. 5 ГПК обаче предвижда изключение при наличие на пречка за развитие на наказателното производство, но престъпното обстоятелство е от значение за гражданско правоотношение. Това изключение следва да бъде обяснено с изискването на чл. 13 ГПК гражданският съд да осигури решение по същество на спора в разумен срок. При отчитане на тази регулация и установеното в случая неповдигнато обвинение в рамките на наказателното производство в продължение на повече от две години настоящият състав приема да е овластен да формира самостоятелни изводи досежно механизма на увреждане, но дължи да стори това според доказателствените правила в гражданския процес.

Гражданският закон не придава доказателствена стойност на съвкупност от документи, каквато образуват материалите по образуваното досъдебно производство. В насрещната въззивна жалба не се сочи конкретен документ, чиито характеристики да предпоставят и основан на него фактически извод, 4 който да е останал извън доказателствата поради неприобщени материали по наказателното производство, а нуждата от документите се свързва с евентуална пречка пред гражданския съд да разреши спора по същество. Това обаче не касае спора между страните, за да породи и задължение за съда да съдейства за надлежно формулиране на доказателственото искане. Ето защо настоящият състав приема, че дължи да разгледа спора при събраните доказателства от първоинстанционния съд.

В случая от показанията на свидетеля М., управлявал увреждащия автомобил се потвърждават мястото и времето на инцидента. Имало голямо задръстване като автомобилите тръгвали и спирали няколкократно.

Управляваният от него автомобил се движел в лявата лента при обособени две ленти за движение в неговата посока. До него имало спряла кола, пред която изскочила забързана жена. Свидетелят я видял точно пред колата си. Веднага щом възприел жената натиснал спирачката. Дори не разбрал да я е ударил.

Жената се облегнала на колата му в областта на предния десен фар, отскочила, претърколила се, станала и отишла на тротоара и седнала на бордюра.

От протокола за оглед, а и от представената от ответника схема на организация на движението по бул. „Черни връх“ в района на инцидента се установява, че платното за движение в посоката на движение на автомобила не предвижда обособени ленти за движение. Установява се също така сигнализирана и обозначена на платното за движение пешеходна пътека.

От приетата от първоинстанционния съд и неоспорена съдебна автотехническа експертиза се установява изчислена скорост на движение на автомобила от 18 км/ч (5 м/с). Вещото лице определя тази скорост при симулация на инцидента и при отчитане на уврежданията по ищцата и следи от забърсвания по предния капак. При отчитане на скорост на движение на ищцата от 1,39 м/с и невъзможност за възприемане на ищцата в момента на стъпването й на платното за движение поради наличие на спрял автомобил вдясно спрямо увреждащия автомобил, вещото лице определя за възможно застрахованият при ответника водач да възприеме ищцата от разстояние от 11,84 метра при изчислен спирачен път от 8,70 метра като формулира извод, че водачът е могъл да спре и да предотврати удара. Вещото лице определя и ударът като настъпил в края на пешеходна пътека тип „Зебра“.

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че счупването може 5 да се получи при удар на тялото с последващо падане върху ръката.

Вследствие от пътнотранспортното произшествие ищцата е претърпяла скрито счупване на горния край на лявата раменна кост. За лечението му ищцата е била хоспитализирана като е претърпяла операция за наместване и фиксация на лявата раменна кост с метална пластина и винтове. Вещото лице определя увреждането като източник на болки и страдания с голям интензитет за 9-10 дни след увреждането и умерен интензитет за период от около 3 месеца с последващо намаляване на интензитета. За период до 2-3 години след инцидента ищцата изпитва болки при влажно и студено време или по-голямо натоварване. Вещото лице установява белег от 12 см. и ограничение на движенията от 20 % спрямо нормата. При защита на заключението вещото лице конкретизира, че белегът ще остане, но ще избледнее с времето. Сочи, че за възстановяване на движенията е необходимо отстраняване на металните импланти, едва след което може да се определи какво ще бъде остатъчното ограничение като предвид възрастта на ищцата определя пълното възстановяване като малко вероятно. Увреждането не изключва самообслужването, но затруднява използването на ръката при ежедневни действия.

Видно от фактура № ********** от 22.10.2023 г. ищцата е заплатила 1920 лв. за титаниева плака с винтове.