Определение № 2804 от 08.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2804 гр. София, 08.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Частно касационно търговско дело № 20258003901521 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Мега Рейзър Трейд“ ЕООД (с предходно търговско наименование „Болеро Ко“ ЕООД) - чрез адв.

М. А. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 910/01.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 545/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 с-в, с което е потвърдено определение № 4174/31.10.2024 г., постановено по т. д. № 1428/2023 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 15 ГПК съдебното производство като недопустимо е прекратено.

Частният касатор поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – въззивният съд не е обсъдил изложените в частната въззивна жалба правни доводи, вследствие на което е нарушил правилата на логическото мислене, като е достигнал до незаконосъобразния фактически извод, че процесният договор, по който се претендира компенсаторно обезщетение за твърдените имуществени вреди, по своето правно естество представлява договор за дистрибуция, а не договор за търговска продажба, чийто правни последици в 1 действителност са уговорили страните по делото. Счита, че в противоречие с процесуалните правила въззивният съд е основал своето вътрешно убеждение относно липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа повдигнатия с исковата молба материалноправен спор с международен елемент въз основа на мотивите на испанския съд, обосноваващи неговата международна компетентност по предходен материалноправен спор. В този смисъл, твърди, че при преценка дали е международно компетентен да разгледа повдигнатия с исковата молба правен спор, българският съд не е обвързан от мотивите на испанския съд относно правното естество на процесния договор, а е следвало да основе своето вътрешно убеждение само на фактите, установени в настоящото исково производство. От друга страна, поддържа, че дори и релевантният договор да е за дистрибуция, той не е разкрива правните признаци на услуга по смисъла на чл. 7, § 1, б. „б“, тире второ от Регламента. Излага правни съображения, че този договор е за търговска продажба, поради което съгласно постигнатата между страните уговорка по правилата на ИНКОТЕРМС (клаузата FCA Etropole – „франко продавача“, гр. Етрополе) местодоставянето на стоките, предмет на тази възмездна транслативна сделка, е в гр. Етрополе, Република България. Следователно, съобразно правилото, уредено в чл. 7, § 1, б. „б“, тире първо от Регламента, българският съд е международно компетентен да разгледа повдигнатия с исковата молба материалноправен спор с международен елемент. Но в случай че съдът приеме, че договорът е за дистрибуция, а не за продажба, поддържа релевираното с въззивната частна жалба искане на основание чл. 628 ГПК, във вр. с чл. 267 ДФЕС българският съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на правните норми, уредени в чл. 7, § 1, б. „б“, тире първо и тире второ от Регламент 1215/2012, като поставя следните правни въпроси: 1.

„Какъв е характерът на договора за дистрибуция и коя специална компетентност, уредена в чл. 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва да се прилага, когато страните са сключили договор за дистрибуция на стоки, съгласно който едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държавачленка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени 2 задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?“; 2. „Има ли значение характерът на отделните уговорки между страните по договор за дистрибуция и по-конкретно дали се касае за рамков договор или отделни договори за продажба на стоки с оглед определяне приложението на специалната компетентност, уредена в чл. 7, параграф 1, буква б), предл. първо и второ от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела?“; 3. „Следва ли да се прилага чл. 7, параграф 1, буква б), предл. първо от Регламент № 1215/2012 Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато правният спор касае тълкуване или изпълнение на задължения относно прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на договор за дистрибуция, когато едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държавачленка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?“ и 4. „Следва ли да се прилага чл. 7, параграф 1, буква б), предл. второ от Регламент № 1215/2012 Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, когато правният спор касае тълкуване или изпълнение на задължения относно препродажбата на вече закупените стоки, предмет на договор за дистрибуция, когато едната страна купува стоки от другата с цел препродажба на територията на държава-членка, различна от държавата-членка, на територията на която са изпълнени задълженията за прехвърляне правото на собственост и предаване на стоките?“

Частният касаторът обосновава искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК, със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.

Ответникът по частната касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното определение до 3 касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно определение, с което исковата молба е била върната на основание чл. 15 ГПК, тъй като е счел, че българският съд не притежава международна компетентност да разгледа повдигнатия пред него материалноправен спор – за заплащане на сумата от 26159,04 лв., представляваща остатъка от претендираното компенсаторно обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в разноски за пазене на вещите, предмет на твърдения договор за търговска продажба на стоки, описани в Потвърждение за поръчка № EXP104661/01.08.2018 г. За да достигне до правното съждение, че българският съд не е международен компетентен да се произнесе по основателността на този осъдителен иск, въззивният съд е взел предвид, че с решение № 65/2019 г. първоинстанционният съд на Кастропол, Кралство Испания е уважил изцяло предявените от „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ (ответник в настоящото исково производство) срещу „Болеро Ко“ ЕООД (с ново търговско наименование „Мега Рейзър Трейд“ ЕООД, ищец в настоящото исково производство) осъдителни искове, като е приел, че българското търговско дружество е прекратило без основание договора за дистрибуция и е осъдил „Болеро Ко“ ООД да заплати следните суми: 1) 42564,69 евро - обезщетение; 2) 35470,57 евро - обезщетение за пропуснати ползи поради липса на предизвестие и 3) 87956 евро - авансово заплатени суми за закупуване на стока. Изяснил е, че в мотивите на Определение на Окръжен съд-Овиедо по апелационна жалба № 59/2020 г. испанският съд е изследвал съществените характеристики на договорната връзка, като е достигнал до правния извод, че страните са били обвързани от договор за дистрибуция. В този смисъл, споровете, произтичащи от него, следва да се разрешават от съда по местоизпълнението му – в Кралство **********с оглед на обстоятелството, че задължение на продавача „Болеро Ко.“ ЕООД е било да 4 достави продадените стоки на купувача „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ в гр. Кастропол, Испания - аргумент от чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Жалбата на „Болеро Ко“ ООД срещу първоинстанционното решение е оставена без уважение от окръжния съд на Овиедо, по образуваното пред него дело № 330/2021 г., като с окончателно определение по дело по касация № 9565/2021 г. Върховният съд на Кралство Испания е отхвърлена извънредната жалба против въззивното решение.

Софийският апелативен съд е съобразил, че единствено в превод на български език са представените от ответника испански съдебни решения, както и приложените от ищеца три броя покани за вдигане на отделените стоки. Потвърждението за поръчка (заявка) от 01.08.2018 г., на което се позовава жалбоподателят, е на испански език, поради което от този документ не могло да се обоснове еднозначен извод какви задължения на страните установява. Тъй като липсва представен договор между страните, който по твърдение на ищеца е неформален, то единствената информация за установените между страните търговски отношения и произтичащите от това задължения, се съдържали в представените съдебни решения на испанския съд - влязлото в сила съдебно решение на съда в гр. Кастропол разглежда същия договор с дружеството-ищец „Болеро Ко.“ ЕООД, на което това търговско дружество основава предявения осъдителен иск пред българския съд.

Въззивният съд е счел, че съобразно мотивите на определение на Окръжен съд-Овиедо по апелационна жалба № 59/2020 г. (втората съдебна инстанция) е разрешен процесуалноправният спор между „Болеро Ко.“ ЕООД и „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ относно това кой е международно компетентният съд, като е прието, че правомощието за разглеждане на материалноправния спор с международен елемент принадлежи на Първоинстанционния съд на Кастропол, Кралство Испания. Изяснил е, че испанският съд е изследвал в своите мотиви съществените правни признаци на релевантната договорната връзка, като чуждестранният съд е достигнал до категоричното правно съждение, че страните са били обвързани от договор за дистрибуция, поради което споровете, произтичащи от него, следва да се разрешават от съда по местоизпълнението му, а това е испанският съд задължението на продавача „Болеро Ко. „ ЕООД е било с предмет доставка на продадените стоки на купувача „Илевънфит фуд енд суплементс“ СЛ в гр.

Кастропол, Испания - аргумент от чл.7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 5

1215/2012.

При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правния извод, че по двете дела (настоящото и делото, разгледано от испанския съд) претенциите се основават на идентичен договор за дистрибуция на стоки, който има своето местоизпълнение в Кралство **********поради което следва да се приложи правната норма, уредена в чл.7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012, и повдигнатият пред СГС правен спор, произтичащ от този договор, трябва да се разреши от компетентния по правилата за родова и местна подсъдност съд на Кралство Испания.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на съюзното право по поставените от частния касатор четири въпроса следва да бъде оставено без уважение, тъй като те са изяснени по ясен и недвусмислен начин с решения на СЕС. В решение по дело С-87/10 г. СЕС е посочил, че още с решение С-381/08 нормата на чл. 5, т. 1, б. „б“, първо тире от Регламент 44/2001 г. на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения, която е идентична на чл. 7, § 1, б. „б“, първо тире от Регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, следва да се тълкува в следния смисъл: при дистанционна продажба на стоки място, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени, се определя съгласно договора. Ако не може да се определи съобразно договора, без да се определя приложимото към договора материално право, то това е мястото където физически са предадени стоките, посредством, което купувачът е придобил или е трябвало да придобие право на ефективно разпореждане с тези стоки в крайното местоназначение на сделката за продажба. Счетено е, че, за да се установи дали мястото на доставка е определено съгласно договора, сезираната национална юрисдикция трябва да вземе предвид всички релевантни термини и клаузи на този договор, които могат ясно да укажат това място, включително термините и клаузите, които са общо признати и установени в международния търговски обичай, като изготвените от Международната търговска камара клаузи „Инкотермс“. Ако е невъзможно мястото на доставка да се определи съобразно тях, без да се 6 прави позоваване на приложимото за договора материално право, то това е мястото, където е извършено физическото предаване на стоките, посредством което купувачът е придобил или е трябвало да придобие правото на ефективно разпореждане с тези стоки в крайното местоназначение на сделката за продажба.