Решение № 504 от 20.10.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. С., 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20231800500621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Образувано е по жалба с Вх. № 35377/13.07.2023г. по изп. дело 44/2020г. по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, подадена от „Б.“ ЕООД срещу извършеното по делото разпределение на постъпили парични суми.

В жалбата се твърди, че на 07.07.2023г. на дружеството - жалбоподател е било предявено разпределението от осребреното в резултат на успешно реализирано принудително изпълнение имущество. Жалбоподателят поддържа, че вземането на Националната агенция за приходите (т. 3.1.1. от разпределението) е предмет на висящо съдебно дело за погасени по давност вземания (адм. дело № 831/2022г. по описа на Административен съд – област С.). Оспорва включените в разпределението данъци за продаваемия имот, които следвало да преминат при продажба върху купувача. Твърди, че взискателят по делото е начислил прекомерни лихви, които не отговарят на лихвите, начислявани от търговските банки към днешна дата. Сочи също, че не му били представени актовете за възложени на ЧСИ и банката разноски.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса.

По делото е постъпила уточнителна молба с вх. № 40127/07.08.2023г., с която жалбоподателят навежда допълнителни основания за порочност на извършеното разпределение. С молбата е оспорен размерът на таксата по извършената продан и размерът на таксата по извършването на нова оценка от оценител, като се твърди, че проданта е неправилна и по делото не са били представени доказателства за внасянето на задатъка в срок. Тази молба, 1 обаче, е преклудирана, тъй като е подадена извън законоустановения в чл.

462, ал. 2 от ГПК тридневен срок, а по естеството си не представлява уточнение на вече заявените обстоятелства, на които страната основава искането си, като вместо това повдига изцяло нови и незасегнати досега въпроси. От друга страна, доколкото съдържащите се в молбата доводи биха дали основание за квалифицирането й като жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, следва да се отбележи, че тя не съдържа съответен петитум, а и в това си качество също би била преклудирана, тъй като най- късният момент, в който жалбоподателят е узнал за оспорените разноски, е датата на предявяване на протокола от разпределението (07.07.2023г.), а молбата е постъпила на 07.08.2023г., т.е. след изтичане на двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК.

Преписи от жалбата са изпратени на взискателите, но възражения срещу нея не са постъпили.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и мотивите на съдебния изпълнител по обжалваното разпределение, който оспорва доводите на дружеството - жалбоподател и описва начина на изчисление, както и формирането на сумите от разпределението по пера. Изтъква, че удостоверението по чл. 191 от ДОПК представлява пряко изпълнително основание, което оправомощава и едновременно задължава ЧСИ да събере посочените в него суми, поради което твърдението на жалбоподателя за наличие на висящо съдебно производство е ирелевантно за присъединяването на НАП като взискател. Подчертава, че натрупаните до продажбата задължения за данъци остават в тежест на предишния собственик, какъвто се явява длъжникът по делото, като по тази причина община Самоков също е присъединена за събиране на дължимите по ЗМДТ вземания. Съдебният изпълнител също излага съображения, че е обвързан от обективните и субективните предели на изпълнителния лист, като уточнява, че защитата срещу считаните за прекомерни лихви е трябвало да бъде осъществена в рамките на заповедното производство.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „У.

Б.“ АД на основание изп. лист от 24.09.2019 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 940/2019 год. по описа на РС- Самоков, по силата на който „Б.“ ЕООД и Г. С. К. са осъдени да заплатят солидарно на „У.

Б.“ АД сумата 14017,97 лева главница – вземане по договор за стандартен кредит за оборотни средства № 0016/266/08122017 от 08.12.2017 год. въз основа на извлечение от счетоводните книги на кредитора, както и договорни, мораторни и наказателни лихви и разноски. Делото е образувано в кантората на ЧСИ Стоян Лазаров на 22.01.2020 год. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на юридическото лице – длъжник на 05.05.2020 год. чрез управителя на дружеството Г. К..

Въз основа на постъпило удостоверение от НАП по реда на чл. 191 от ДОПК, агенцията е конституирана като присъединен взискател за посоченото в удостоверението парично вземане към длъжниците „Б.“ ЕООД и Г. К..

Принудителното изпълнение е насочено върху два недвижими имота, собственост на „Б.“ ЕООД: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Р., и поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. Р..

По искане на длъжника (л. 252 от изпълнителното дело) и със 2 съгласието на взискателя (л. 255 от изпълнителното дело), принудителното изпълнение е насочено върху поземлен имот с идентификатор № ***.

За периода 14.12.2020 год. – 11.05.2022 год., са проведени пет публични продани на този имот, като едва последната от тях е била успешна. С протокол от 12.05.2022 год. за купувачи на поземления имот са обявени наддавачите Ч.Ч.А. и Б.Й.С. за цена в размер на 28 000 лева, които са подали общо наддавателно предложение. На 12.05.2022 год. наддавачите, обявени за купувачи, са внесли пълния размер на предложената от тях цена, като са приспаднали внесения задатък.

На същата дата ЧСИ е изготвил постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор № *** (л. 433 от ипълнителното дело), което е било обжалвано и е влязло в сила с постановяването на Решение № 330/26.05.2023г. по гр.д. № 11/2023г. по описа на Софийския окръжен съд. Въз основа на успешно реализирания изпълнителен способ, на 02.06.2023г. до взискателя и длъжниците са изпратени съобщения за предявяване на разпределяне на сумата от проданта на процесния имот с идентификатор № *** (л. 534 и сл. от изпълнителното дело).

На 07.07.2023г. съдебният изпълнител е съставил протокол за разпределение на постъпилата от публичната продан сума (л. 554 от изп.д.), като детайлно е посочил вземанията по редове и титуляри.

Разпределението е било надлежно предявено на длъжника, което се установява от протокола за предявяване на разпределение, намиращ се на л.

559 от изпълнителното дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

1. По довода за вземанията на НАП

Неоснователно жалбоподателят изтъква, че вземанията на НАП, включени в разпределението, били предмет на неприключило съдебно производство, както и че това обстоятелство опорочава атакуваното разпределение:

Съгласно правната теория и съдебната практика („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес“, ИК „Труд и право“, 2023г., стр. 479, както и т. 1 от Тълкувателно решение № 2/22.11.2022г. по т.д. 2/2021г., ОСГТК на ВКС), в производството по чл. 463 от ГПК съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като преценява единствено, дали осребрената или събрана от съответния изпълнителен способ сума е правилно разпределена между взискателите, присъединени до този момент, поради което не може да съобразява други обстоятелства, свързани със спорове между кредитори или между длъжника и присъединени кредитори.

Атакуваната неправилност на разпределението може да се изразява само в нарушение на правилата за привилегиите и реда за удовлетворяването им, в неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД, в неправилно прилагане на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, или пък в грешка в пресмятането. Поради това съдът намира, че възражения срещу основанието и размера на предявените в производството вземания (вкл. поради наличие на висящ процес относно вземането) не представляват годни доводи за обосноваване на 3 неправилността на акта на съдебния изпълнител по разпределяне на осребреното имущество.

Допълнителен аргумент срещу основателността на този довод се извлича и от разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК, съгласно която производството може да бъде спряно само на основание чл. 229, ал. 1, т.

2 и 3 от ГПК, но не и на основание т. 4 от същия нормативен текст, откъдето следва изводът, че съдебният изпълнител не разполага с компетентността да извършва преценка за преюдициалност, респ. да спира производството до изясняване на спорните вземания с влязъл в сила съдебен акт („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес“, ИК „Труд и право“, 2023г., стр. 479, и Решение № 1195 от 17.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3223/2021 г.). Предвид обстоятелството, че именно такива факти са наведени от жалбоподателя, имащи за цел да обосноват преюдициалност на висящо производство по оспорване на вземането на НАП, същите са ирелевантни за законосъобразността на извършеното разпределение и не подлежат на изследване нито в рамките на настоящото производство, нито от съдебния изпълнител в процеса на извършване на разпределението.

По този въпрос, за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че след извършена служебна справка в електронната система на Административен съд- С. област по адм. дело 831/2022г. се установи, че производството е приключило с Решение № 1082/01.11.2022г., което е окончателно и с което жалбата на „Б.“ ЕООД е оставена без уважение.

Така, твърдението на жалбоподателя за висящност на процеса е невярно, а и от изхода на последние не следва извод за наличие на съдебно установени изгодни за жалбоподателя факти, които настоящата инстанция да е длъжна да зачете.

На последно място, следва да се споделят и мотивите на ЧСИ срещу този довод на ищеца. Действително, в качеството си на орган по изпълнението, той е обвързан от съдържанието на предявените му изпълнителни основания и титули, на каквито се приравнява и удостоверението на НАП по чл. 191, ал. 4 от ДОПК в хипотезата на чл.

458 от ГПК, в който смисъл е практиката на настоящия съдебен състав (Решение № 264/11.07.2019г. по в.гр.д. 439/2019г. на Софийския окръжен съд) и правната теория („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес“, ИК „Труд и право“, 2023г., стр. 432).

2. По довода за прекомерност на лихвите, начислени от взискателя „У. Б.“ АД и инкорпорирани в изпълнителния лист, въз основа на който е започнало изпълнението.

Възражения с такъв предмет, доколкото се отнасят до съдържанието на материалното правоотношение между страните, е следвало да се релевират в исковото или заповедното производство, в което е издаден изпълнителният титул, въз основа на който е предприето принудителното изпълнение. Поради това те не са в състояние да доведат до отмяна на разпределението, какъвто е предметът на настоящото производство, очертан от петитума на жалбата.

4

Както вече се посочи, съдебният изпълнител е обвързан от представения му изпълнителен титул, който в случая възпроизвежда заповедта за изпълнение в качеството ѝ на непряко изпълнително основание, а евентуално отклонение от него би било в разрез със законоустановените правомощия на ЧСИ и би ангажирало дисциплинарната му отговорност.

3. По довода на жалбоподателя, касаещ неправилното начисляване на данъците за продаваемия имот в негова тежест вместо в тежест на купувача на имота по успешно проведената публична продан.

Този въпрос е извън обхвата на проверката в производството по чл. 463 от ГПК, поради което съдът намира, че така наведеният довод е ирелевантен за неговия изход. Освен това, доводът е и неправилен по същество, тъй като, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В конкретния случай, в и д н о от Удостоверение с вх. № 29841/16.06.2023г. (л. 547 от изпълнителното дело), непогасените задължения за имот с идентификатор *** към 08.06.2023г. са за данък върху недвижимите имоти в размер на 152,59лв. и за ТБО в размер на 549,50 лв. Задължено лице е жалбоподателят в качеството си на собственик на имота. Доказателства, че тези задълженията са възникнали именно за длъжника „Б.“ ЕООД преди прехвърлянето на правото на собственост с постановлението за възлагане (л. 433), влязло в сила с постановяване на необжалваемото Решение № 330/26.05.2023г. по гр.д.11/2023г. на ОС- С., са Справка с вх. № 2045/ 18.02.2020г. (л. 54), Удостоверение с вх. № 06367/ 30.06.2020г. (л. 207), Писмо с вх. № 17002/ 30.07.2021г. (л. 385), и Писмо с вх. № 19218/ 26.05.2022г. (л. 444).