Решение № 6093 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6093 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20221100505417 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20106971 от 28.04.2021 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20155197 от 11.07.2021 г., и двете постановени по ГД № 10084 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 58 състав, „П.“ ЕООД, ЕИК **** е осъдено на основание чл. 361, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

356, ал. 2 ТЗ да заплати на „Х.К.“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 5052,00 лв. – като неизплатена част от възнаграждения по сключен между страните договор за спедиция и съгласно издадени от ищеца фактури № № 228/15.04.2019 г., № 230/22.04.2019 г., № 232/22.04.2019 г. и № 233/22.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 1092,00 лв. – съдебни разноски.

Решението на СРС е обжалвано от ответника. Ответникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, подробно изложени в жалбата.

Твърди се, че реално не е осъществена доставка на процесните стоки. Сочи, че осчетоводяването на процесните фактури е в резултат на счетоводна грешка.

Същевременно осчетоводяването не било основание да се приеме, че 1 доставката е реално осъществена. В тази връзка жалбоподателят отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.

Постъпила е въззивна жалба и срещу Решение № 20155197 от 11.07.2021 г. Твърди се, че ответникът не бил уведомен за искането на ищеца за допълване на основното решение. Същевременно съдът неправилно е приел, че е налице основание за служебно поправяне на очевидна фактическа грешка, респ. решението било немотивирано.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, подробно изложени в отговора. Ето защо моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Представена е заявка-договор № 1432/10.04.2019 г. от ищеца като спедитор, действащ от свое име и за сметка на заявителя на превоз, сключен с превозвач „Ей Ти Ел“ ЕООД, с адрес на товарене в гр. Бергамо, Италия, адрес на разтоварване: гр. София, ул. „Н**** (получател – фирма П.), дата на товарене – 12.04.2019 г., дата на разтоварване – 15.04.2019 г., товар – 25 ЕП, 120х80х200 – 5200 кг., с уговорено навло от 2900,00 лв. без ДДС, и във връзка с тази заявка-договор товарителница CMR с изпращач Ceva Logistics Italia, превозвач „Ей Ти Ел“ ЕООД, получател „П.“ ЕООД, електронна кореспонденция между ищеца и ответника, с която ответникът е потвърдил товара на 3100,00 лв. без ДДС и фактура № 228/15.04.2019 г. с издател ищеца и получател ответника на стойност 3100,00 лв. без ДДС или 3720,00 лв. с вкл.

ДДС. От товарителницата CMR се установява, че стоките са доставени на 15.04.2019 г. на получател „ДК К.П.“ ООД.

Представена е заявка-договор № 1517/17.04.2019 г. от ищеца като спедитор, действащ от свое име и за сметка на заявителя на превоз, сключен с превозвач „ЕЛ-88“ ООД, с адрес на товарене в гр. Бергамо, Италия, адрес на разтоварване: гр. София, ул. „Н**** (получател – фирма П.), дата на товарене 2

– 18.04.2019 г., дата на разтоварване – 22.04.2019 г., товар – 9 ЕП, 120х80х200 – 1800 кг., с уговорено навло от 1000,00 лв. без ДДС, и във връзка с тази заявка-договор товарителница CMR с изпращач Ceva Logistics Italia, превозвач „ЕЛ-88“ ООД, получател „П.“ ЕООД, електронна кореспонденция между ищеца и ответника, с която ответникът е потвърдил товара на 1350,00 лв. без ДДС и фактура № 230/22.04.2019 г. с издател ищеца и получател ответника на стойност 1350,00 лв. без ДДС или 1620,00 лв. с вкл. ДДС. От товарителницата CMR се установява, че стоките са доставени на 22.04.2019 г. на получател „ДК К.П.“ ООД.

Представена е заявка-договор № 2218/18.04.2019 г. от ищеца като спедитор, действащ от свое име и за сметка на заявителя на превоз, сключен с превозвач „Киа Експрес“ ООД, с адрес на товарене в Германия, адрес на разтоварване: гр. София, ул. „Н****, дата на товарене – 18.04.2019 г., дата на разтоварване – 22.04.2019 г., товар – 8 ЕП, 1330 кг., с уговорено навло от 850,00 лв. без ДДС, и във връзка с тази заявка-договор товарителница CMR с изпращач Steba Elektrogereate, превозвач „Киа Експрес“ ООД, получател „П.“ ЕООД, електронна кореспонденция между ищеца и ответника, с която ответникът е потвърдил товара на 1100,00 лв. без ДДС и фактура № 232/22.04.2019 г. с издател ищеца и получател ответника на стойност 1100,00 лв. без ДДС или 1320,00 лв. с вкл. ДДС. От товарителницата CMR се установява, че стоките са доставени на 22.04.2019 г. на получател „ДК К.П.“ ООД.

Представена е заявка-договор № 2219/18.04.2019 г. от ищеца като спедитор, действащ от свое име и за сметка на заявителя на превоз, сключен с превоз-вач „Б.Т.“ ООД, с адрес на товарене в Германия, адрес на разтоварване: гр. София, ул. „Н****, дата на товарене – 18.04.2019 г., дата на разтоварване – 22.04.2019 г., товар – 8 ЕП, 1546 кг., с уговорено навло от 1600,00 лв. без ДДС, и във връзка с тази заявка-договор товарителница CMR с изпращач VNOLO AG, превозвач „Б.Т.“ ООД, получател „П.“ ЕООД, електронна кореспонденция между ищеца и ответника, с която ответникът е потвърдил товара на 1750,00 лв. без ДДС и фактура № 233/22.04.2019 г. с издател ищеца и получател ответника на стойност 1750,00 лв. без ДДС или 2100,00 лв. с вкл. ДДС. От товарителницата CMR се установява, че стоките са доставени на 22.04.2019 г. на получател „ДК К.П.“ ООД.

3

Представен е списък на фактурите за спедиционни услуги, извършени от ищеца в полза на ответника през 2019 г.

Представено е извлечение от банкова сметка. Представена електронна кореспонденция между страните във връзка с погасяване на задълженията по процесните фактури.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, както и от уточнението към него, се установява, че процесните фактури са надлежно осчетоводени и че е ползван данъчен кредит по тях.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя фактическите и правните изводи, изложени в мотивите на първата инстанция, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях без да е необходимо да ги повтаря.

4

Независимо от това във връзка с оплакванията във въззивната жалба е необходимо да бъде добавено следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 361, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 356, ал. 2 от ТЗ.

Както в производството пред първата инстанция, така и във въззивното производство в отношенията между страните е спорно единствено дали товарите (стоките), във връзка с които са сключени спедиционните договори, реално са доставени на ответника.

Съгласно постоянната практика на ВКС фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупкопродажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. В този смисъл са например Решение № 178 от 13.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; и др.

От заключението на назначената в първоинстанционното производство ССЕ се установи, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ответника и същият е ползвал данъчен кредит по тях. В тази връзка и в съответствие с посочената по-горе практика на ВКС, следва недвусмислен извод за наличие на поведение от страна на ответното дружество, което свидетелства за извънсъдебно признание на процесните задължения. Ищецът се явява изправна страна, изпълнил е задълженията си по процесния договор да сключи от свое име и за сметка на ответника посочените договори за превоз, респ. дължат му се разноските, направени за изпълнение на поръчката, както и уговореното възнаграждение. Същевременно твърдението на ответника, че осчетоводяването на фактурите се дължи на счетоводна грешка е останало недоказано, доколкото ответникът не е представил доказателства, от които може да се установи по безспорен начин истинността на това твърдение.

За пълнота следва да се посочи и че между страните е водена кореспонденция за разсрочване на задължението по процесните фактури, което е било в общ размер на 9052,00 лв., като ответникът е предложил следния погасителен план: задължението да бъде погасено разсрочено от 35 5 до 43 седмица на 8 седмични погасителни вноски, седем от които в размер на 1000,00 лв. и последна вноска от 1052,00 лв. Ответникът е заплатил първите четири вноски в общ размер на 4000,00 лв. В нито един момент ответникът извънсъдебно не е оспорил, че реално е получил доставка.

Страните не спорят относно размера на задължението.

Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства, от които може да се установи по безспорен начин, че е заплатил на ищеца претендираните от последния парични вземания.

Ето защо исковата претенция правилно е уважена от първата инстанция, доколкото същата се явява установена както по своето основание, така и по размер.

По отношение на въззивната жалба срещу Решение № 20155197 от 11.07.2021 г.:

Първоинстанционният съд служебно е констатирал, че е налице очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението по съществото на спора, доколкото ищецът своевременно още с исковата си молба е поискал присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а такава не е присъдено от съда. Няма пречка този пропуск на съда да бъде отстранен по реда на чл. 247 от ГПК. Доколкото съдът служебно е предприел поправката на грешката, не е било необходимо на ответника да бъде изпращан препис от молбата на ищеца, с която същият е поискал да бъде посочено, че главницата се дължи, ведно със законна лихва върху претендираната главница за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както е поискано още с исковата молба.

Доколкото крайните изводи на въззивната и първата инстанции относно релевантните за делото въпроси съвпадат, въззивните жалби се явяват неоснователни, респ. първоинстанционното решение и решението за поправката му по реда на чл. 247 от ГПК се явяват правилни и като такива следва да се потвърдят.