Решение № 180 от 11.08.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Елин Пелин, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100977 по описа за 2024 година

Ищцата твърди с исковата молба, че на 05.01.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит №995256, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2100, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите 63,07%. Съгласно чл.6 от договора, заемът е следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията към договора. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6 от договора, същият дължал неустойка по чл.18 в размер на 4013,10 лева, която дължима разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка, тъй като последната е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция и кредитодателят е въвел ограничения, като поставянето на изискване за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК /член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 , съображение 28/.

Твърди се, че така договорена неустойката по процесния договор противоречи на принципа на добросъвестността и е излязла извън присъщите й функции, а кумулирана към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и по същество се явява добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно.

Иска се съдът да постанови решение, с което да прогласи 1 нищожността на чл.18, ал.1 от Договор за кредит № 995256 от 05.01.2024г., предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 4013,10 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В едномесечния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск, като намира същия за неоснователен. Излага подробни съображения в тази насока с отговора си по чл.131 ГПК.

Претендира разноски по делото.

Прави възражение за прекомерност на претендирано с ИМ адвокатско възнаграждение .

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата и ответната страна са сключили договор за потребителски кредит № 995256/05.01.2024г./Договора/, за което не се спори между страните по делото. Договорът е бил сключен от разтояние, във форма на електронен документ. По силата на Договора, на ищцата е бил предоставен паричен кредит в размер на 2100.00 лева, платима от кредитополучателя на 18 месечни вноски, четири от които в размер на по 87.50 лева и 14 мес.вноски от по 201.00 лева , платими считано от 05.02.24г., при фиксиран годишен лихвен процент – 50% и ГПР – 63.07 %. Договорена е и неустойка в размер на 4013.10 лева , дължима при непредставяне на обезпечение съгласно Общите условия на кредитора за заеми, предоставяни чрез интернет.

Съгласно чл.18, ал.1 от процесния Договор в случай, че кредитополучателят не изпълни условията по чл.6 от Договора в двудневен срок от сключването му, следва да заплати на кредитора неустойката в размер на 4013.10 лева, дължима разсрочено заедно с месечната погасителна вноска. В последна връзка съдържащият се в Договора погасителен план /ПП/ включва осемнадесет месечни вноски за неустойка, първите четири от които от по 312.50 лева , а останалите 14 - от по 199.00 лева. В този смисъл дължимите месечни вноски /съгласно погасителния план / включващи главница, лихва и неустойка, са в размер на по 400.00 лева с изключение на първата /дължима към 02.05.24г., която с отразената в ПП остъпка възлиза на 377.10 лева.

Съгласно чл.6 от Договора кредитополучателят дължи обезпечаване на договоа за кредит с банкова гаранция или поръчителство на едно или две ФЛ, отговарящи на следните условия: за едно ФЛ - да има осигурителен доход в размер на не по-малко от 3 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – всеки от тях да има осигурителен доход в размер на не по-малко от 2 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с 2 кредитора ; да не са кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение ; да нямат кредити към банки или финансови интитуции с класификация различна от “Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Не е спорно също, че ищцата е усвоила изцяло сумата по предоставения паричен кредит .

По делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно- счетоводна експертиза от 24.03.25г., изготвена от в.л. А. Б..

От заключението по експертизата е видно, че в ГПР по процесния Договор е включено единствено договорната лихва от 1064.00 лева. Изчисленият ГПР по погасителен план с включена договорна лихва и неустоййка е в размер на 635.69% /л.86-90 от делото/. В последна връзка, предвид предоставения от кредитора на кредотополучателя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и общата сума, която следва да заплати ищцата на ответника по делото заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита възлизат на 2164.00 лева, докато сумарните разходи на кредитополучателя по процесния Договор са установени съгласно ССчЕ в рамер на 5100.00 лева, а Общото плащане / в т.ч. главница, договорна лихва и гаранция/ – 7200.00 лева /вж.

СЕФ, л.48, л.88, 89 от делото./

Не се спори също между страните, че ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на 3 от ЗКИ, а ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП. В тази връзка по отношение на процесния Договор са приложими разпоредбите на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД, касателно претендираната с ИМ нищожност на клаузата на чл.18, ал.1 от Договора.

В решенията си СЕС застъпва трайно становище, че националните съдилища са длъжни сужебно да преценяват договорните клаузи с оглед евентуалния им неравноправен характер, попадащи в обхвата на Директива 93/13, като по този начин да бъде преодолявана евентуалната неравноправност между потребител и доставчик. В този смисъл, с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че процесния Договор съдържа клаузи, противоречащи на разпоредбите на ЗПК. Според погасителния план към Договора общата сума дължима от от заемателя е в размер на 7 177.10 лева, с включена неустойка. Последната се предвижда с клаузите на чл.18, вр. с чл.6 от Договора. Така постигнатата договореност противоречи на чл.16 от ЗПК, която въздига в задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит да извърши проверка относно кредитоспособноста на протебителя, след което да се пристъпи към финализиране на договора или да откаже неговото сключване, с оглед данните от проверката /Глава четвърта ЗПК/.

Преамбюлът към директива 2008/48 ЕО на Европейския парламент и на съвета относно договорите за потребителски кредити също приема , че “ В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите 3 да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходзимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин ”. Клауза на чл.18, ал.1 от Договора не кореспондира с обезпечителната функция на “ договаряната” между страните неустойка, с оглед нейната гаранционна, обезпечителна и санкционна характеристика. От друга страна представлява изначално прехвърляне върху заемателя отговорността на заемодателя като финансова институция, за не извършена от последния предварително проверка и преценка платежоспособноста или не на заемателя/потребителя. Съгласно чл.24 от ЗПК по отношение на договорите за потребителски кредити, към които се отнася и процесния договор за паричен заем, са приложими нормите на чл.143 до чл.148 от ЗЗП /Глава шеста от ЗЗП - „Неравноправни клаузи в потребителски договори“/, в противоречие с които се намират и клаузата на чл.18, ал.1, вр. с чл.6 от Договора, поради което съдът приема, че така цитираните разпоредби не са индивидуално уговорени между страните, а на кредитополучателя / потребителя / е бил предоставен еднотипен договор за потребителски кредит, на съдържанието на който ищцата не е могла да влияе / чл.146, ал.2 ЗПК/. С така договорената неустойка се накърняват и добрите нрави, като със същата ответникът е преследвал обезпечаване на неизпълнение на насрещно задължение на потребителя, което не е свързано пряко с претърпени вреди. Съгласно т.3 от ТР-1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС на РБ, нищожни са , поради накърняване на добрите нрави ,клаузите за неустойка, уговорени извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл.19, ал.1 ЗПК/. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Предвид изложените по- горе съображения съдът намира, че процесния Договор не 4 внася яснота за потребителя, по какъв начин се формира ГПР и какъв е конкретния размер на оскъпяване по кредита, като се държи сметка и за факта, че веднъж със СЕФ се посочва сума в общ размер 3164.00 лева , с ПП сума за плащане 7177.10 лева и ГПР по ПП с включени договорна лихва и неустойка е в размер на 635.69 % съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ.. В този смисъл налице е заобикялане на императивни разпоредби, а възприетия с Договора ГПР не отговаря на действителния такъв, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК / Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България/. В последна връзка съдът приема, че кредитодателят по процесния Договор съзнателно е въвел в заблуждение потребителя, като посочения в Договора ГПР съставлява невярна информация, поставяща в заблуждение потребителят относно действителния размер на разходите, които следва да направи във връзка с изпълнението на договора, като по този начин ищецът недобросъвестно е увредил ответницата. Последната от своя страна не е могла да направи информиран избор, дали да сключи или не процесния Договор.