Решение № 18 от 17.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Сливница, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. В. при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. В. Административно наказателно дело № 20251890200429 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. В. Й., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал.

2 ЗАНН се обжалва електронен фиш серия К № 10854566, издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В последно съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - София, като въззиваема страна, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител.

Със съпроводителното писмо оспорва жалбата.

Съдът, като провери изцяло атакуваният Електронен фиш, обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 27.03.2025 г., в 10:26 часа, по на път I-8, в района на 38 +400 км., село Хераково, махала Кантона, се движил товарен автомобил, теглещ с ремарке „Лор Евролор 21“ с рег. № ............ със скорост, посочена в ЕФ от 82 км/ч. при разрешена скорост от 50 км/ч. В ЕФ изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 32 км/ч. Скоростта е установена с автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1”, фиксиращо скорост, дата и час и е заснета със снимка № 120CD16/0912735 където измерената скорост е посочена на 85 км/ч., което е в рамките на допустимото отклонение, а разрешената скорост е 60 км/ч. След изготвения снимков материал от техническото средство била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на ремаркето и бил установен собственика - Р. В. Й..

На собственика на ремаркето бил издаден ЕФ Серия К № 10854566 от 29.05.2025 г. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.

1

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

По делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 20.06.2023 г., от което се установява, че на 20.06.2023 г. автоматизирано техническо средство/система „ARH CAM S1” № 120cd16 е било поставено на място за контрол обл. Софийска, общ. Божурище, с. Хераково, м. Кантона, път I-8 км. 37+700 с посока на контролираните превозни средства от с. Калотина към гр. София при ограничение на скоростта от 60 км/ч. въведено с пътен знак В26. Началото на работа е отбелязано в 09:00 часа с № на първото изображение автоматично и край на работата в 16:00 ч. с № на последно изображение автоматично. Общият брой на установените нарушения е посочен на 481. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение, заснети с устройството през работния му режим на процесната дата.

По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ за мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение тип „ARH CAM S1” със срок на валидност до 07.09.2027 г. По делото е представен и протокол № 126-Сг-ИСИС от 23.08.2024 г., от който се установява, че мобилната система за видеоконтрол съответства на одобрения тип.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали – писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем административно-наказателен акт, и затова е процесуално допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят е предвидил и задължителните реквизити на електронния фиш, който следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В настоящия случай обжалвания електронен фиш формално отговаря на посочената разпоредба и съдържа необходимите реквизити. Отговаря и на заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. за утвърждаване на образци на ел. фишове 2 и заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. относно изменение на предходната заповед.

Съгласно § 1а, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи", т. е. се генерира автоматично, на база информация, постъпила от автоматизирана система. При това съдът счита, че в конкретния случай са изпълнени предпоставките за издаване на оспорения от санкционираното лице електронен фиш, в частност експлоатацията на автоматизираната система, използвана за контрол на скоростта. По време на извършване на процесното нарушение, действащата тогава и приложима на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ред.

– нова, ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за този вид нарушение. С извършените законодателни промени приложното поле на ускорената процедура за издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и заснети с всички видове АТСС, в т. ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на процесния ЕФ за налагане на глоба по чл. 182, ал.

2, т. 5 ЗДвП за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е проведена при наличието, а не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП (ред. – ДВ, бр. 11 от 2011 г., доп., бр. 19 от 2015 г.) вр. § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно, пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. В случая жалбоподателят е санкциониран затова, че е управлявал ремарке. Съгласно пар. 6, т. 17 от ДР на ЗДвП „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Очевидно е, че законодателят прави разлика между пътно превозно средство и моторно превозно средство като ремаркето не попада в категорията на МПС. Всяко ремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто е и настоящият случай. Както беше посочено електронният фиш следва да съдържа данни за регистрационния номер именно на моторното превозно средство. Това изискване е правно логически свързано със следващото – електронният фиш да съдържа данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а именно за моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. Следователно законодателят е изключил възможността нарушението да се извърши самостоятелно с ремарке. Този извод е и логичен, тъй като ремаркето не разполага с двигател за 3 придвижване.

На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.

186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Цитираният текст установява оборима законова презумпция, съгласно която при установяване на движение на моторно превозно средство с превишена скорост се приема, че негов водач е собственикът на същото. Съдът намира обаче, че е налице възможна и често срещана хипотеза, при която собственикът на моторното превозно средство и собственикът на тегленото от него ремарке са различни правни субекти. В този случай, при възприемане на разбирането, че нарушението на материалноправните разпоредби, установени в чл. 21 от ЗДвП, може да бъде осъществено посредством ремарке, изключва възможността за прилагане на цитираната разпоредба.

Същевременно доколкото случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке или полуремарке, не са изрично уредени в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието запълване по аналогия е напълно недопустимо, съгласно нормата на чл.46, ал.3 от ЗНА.

С оглед на изложеното съдът намира, че чрез налагането на жалбоподателя на санцкия за нарушение, извършено не с МПС, а със закачено за него ремарке, без да може да бъде индивидуализирано самото МПС, чрез неговите индивидуализиращи белези – вид, модел, регистрационен номер и собственик, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, не може да бъде санирано в настоящото производство и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Районен съд- Сливница

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен електронен фиш (ЕФ) серия К № 10854566, издаден от ОДМВР – София, с който на жалбоподателя Р. В. Й., ЕГН **********, на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.