Решение № 346 от 07.08.2024, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Ловеч, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310101714 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на иска: 1297,32 лв

Производството е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез ююрк. Е.Л. против П. Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Александрово, ул.“Поляна“№3.

Ищецът излага в ИМ, че на 12.01.2019 г. длъжникът П. Т. Х. е сключила Договор за потребителски кредит № 257926 със „Сити Кеш“ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лв.1 срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски по 342 лв. в срок до 12.06.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,63%.

Счита, че приложените към ИМ писмени доказателства по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок.

Ищецът твърди, че процесният договор е сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Сочи, че в чл.31, ал.3 от Общите условия по договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Излага, че договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на 1 предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Ищецът твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД, като длъжника е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Ако съда приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, ищецът моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника П. Т. Х., че същата дължи на «АПС Бета България» сума в общ размер от 1297,32 лв, формирана както следва: главница в размер на 1000лв, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 118,18 лв. за периода от 12.01.2019 г. до 12.06.2019 г, законна лихва за забава върху главницата в размер на 179,14 лв. за периода от 12.06.2019 г. до 109.2023 г, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземанията.

Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т.. Намира исковете за допустими, но оспорва същите като неоснователни. Излага, че към исковата молба липсват доказателства за предоставяне /усвояване/ на заемната сума, предмет на кредита. Изтъква, че приложеният договор за кредит от 12.01.2019 г. не е подписан от П. Х. собственоръчно, както и няма доказателства за подписването му по електронен път. Счита, че дори и да се приеме, че е предоставена заемната сума, липсват доказателства за договорка на търсените суми, извън главницата и законната лихва, считано от подаване на иска. Оспорва като прекомерни посочените годишен процент на разходите - 48,95% и фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 %. Счита още, че не са налице и валидни цесии спрямо ответника, тъй като не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване. Твърди, че липсват доказателства относно това, който и да е от двата кредитора да е съобщил на ответника за цедирането. Навежда довод, че с връчването на исковата молба не може да се осъществява връчване на уведомление за цесия, понеже уведомлението се извършва преди завеждане на иска с нарочно писмено известие, което следва да стигне до длъжника. Счита, че връчването на особен представител не е правно легитимно.

2

В о.с.з. ищeцът „АПС Бета България“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответникът П. Т. Х. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв. Ст.Т.. Счита, че искът е неоснователен и недоказан, поради което моли да се отхвърли. Заявява, че поддържа възраженията, направени с отговора.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 1441/2023 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «АПС Бета България»ЕООД е издаденоРазпореждане № 1956 от 04.10.2023 г., с което съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на “АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133, със седалище и адрес на управление : гр.София-1404, бул.”България“№81В, ап.3, представлявано от Х.М. Маринов и П.В., чрез пълномощника си юрисконсулт Борис Тихолов срещу длъжника П. Т. Х., с постоянен и настоящ адрес: с.Александрово, Община-гр.Ловеч, ул.“Поляна“№3 за парично вземане в размер на сумата 1 000 /хиляда/ лева главница, 118,18 /то и осемнадесет лева и осемнадесет стотинки/ дължима договорна лихва по Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 год. за периода от 12.01.2019 год. до 12.06.2019 год., 179,14 /сто седемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/ дължима законна лихва за забава по Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 год. за периода от 12.06.2019 год. до 19.09.2023 год., както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.09.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 85,16 /осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част на заявлението, включващи заплатената по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

Заповедният съд е отхвърлил отчасти заявлението, подадено от “АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : 203374133, срещу длъжника П. Т. Х., с което иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист в размер на сумата 301,69 лева претендирани неплатени дължими такси и 591,82 лева неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 год. и за сумата 58,66 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на сумата от 143,82 лева съдебно-деловодни разноски. Съдът е указал на заявителя “АПС Бета България“ЕООД, че на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск срещу длъжника П. Т. Х., за сумата 301,69 лева претендирани неплатени дължими такси и 591,82 лева неустойка по чл.6.2 от Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 год, в 1 – месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на РС – Ловеч.

В указания срок заявителят не е предявил иск за вземането, по отношение на което заявлението е било отхвърлено.

3

Въз основа на разпореждането е издадена Заповед № 744 от 04.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът П.

Т. Х.,с адрес: ********** да заплати на кредитора АПС БЕТА България ЕООД с ЕИК:

203374133 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 81 В, ап.3, тел: ***, e-mail: [email protected], чрез юрк. Борис Тихолов, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 118,18 лева (сто и осемнадесет лева и 18 стотинки), представляваща дължима договорна лихва по Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 г. за период от 12.01.2019 г. до 12.06.2019 г., сумата 179,14 лева (сто седемдесет и девет лева и 14 стотинки), представляваща дължима законна лихва за забава по Договор за потребителски кредит №257926/12.01.2019 г. за период от 12.06.2019 г. до 19.09.2023 г., както и сумата в размер на 85,16 лева (осемдесет и пет лева и 16 стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част на заявлението

С Разпореждане № 2233 от 08.11.2023 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 15.11.2023 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПКположителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „АПС Бета България“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1441/2023 г. по описа на РС – Ловеч.

По делото е представен Договор за паричен заем Кредирект № 257926 с дата 12.01.2019 г. със страни „Сити Кеш“ООД, като Заемодател, и ответницата П. Т. Х., като Заемател, сключен по реда на чл.6 от ЗПФУ . От представената разпечатка на договора за кредит, имаща характер на препис съгласно нормата на чл.184 от ГПК, се установява, че страните са се съгласили за следните условия на договора за кредит: размер на кредита – 1 000 лв, погасителна вноска –1 х 33,38 лв. и 4 х 271,20лв, брой погасителни вноски – 5, ден на плащане – вторник, ГПР – 48,95% , фиксиран ГЛП – 40,05%, дата на първо плащане – 12.02.2019 г. и дата на последно плащане – 12.06.2019 г.Съгласно условията на договора, кредитополучателят дължи връщане на получената заемна сума съгласно включения в договора погасителен план, посочващ размера на дължимите погасителни вноски, датите на тяхното падежиране и оставащата главница. Неразделна част от договора са Общите условия за заеми „Кредирект“, предоставени чрез интернет, които Заемателят е декларирал, че е получил.

4

Тъй като процесният договор е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, приложение следва да намери Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът е сключен съгласно разписаната в Общите условия и договора процедура, като комуникацията между страните е осъществена на електронната страница на ищеца – Https:// credirect.bg. Съставен е електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл.3 вр.чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, който по делото е представен възпроизведен на хартиен носител като е в заверен препис.