Решение № 111 от 26.04.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ихтиман, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20241840101377 по описа за 2024 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управлевние: *, представлявано от изпълнителния директор * и изпълнителния директор *, чрез юрисконсулт *, против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адреса: * и адрес за кореспонденция: гр. *, бул. „* III“ № *.

Исковата молба първоначално е била подадена пред Районен съд – *, където е било образувано гр.д. № 35758 от 2024 г. по описа на СРС. В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност на делото, поради което същото е изпратено на Районен съд Ихтиман по компетентност, във връзка с което е инициирано настоящото дело.

С отговора на исковата молба е поискано „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „* III“ № *, представлявано от изпълнителен директор *, да бъде привлечено като трето лице помагач, като срещу това дружество е предявен и обратен иск. С нарочно определение настоящият съдебен състав е конституирал „Автомагистрали“ ЕАД като трето лице помагам на страната на ответника по главния иск и е приел за съвместно разглеждане предявени обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД. До „Автомагистрали“ ЕАД е изпратен препис от исковата молба и от отговора, в който отговор е инкорпориран и обратния иск.

В исковата молба са наведени твърдения, според които на 30.11.2019 г., около 15 часа на Автомагистрала Тракия, в посока от * към Пловдив, в района на 35-ти километър, лек автомобил Ауди с рег. № * по врем на движение е реализирал ПТП, предизвикано от внезапно излязло на пътното платно животно – куче, в резултат на което били причинени имуществени вреди в предната част на автомобила, като същият бил транспортиран от друг автомобил /репатрак/ поради уврежданията. Сочи се, че моторното превозно средство било застраховано по имуществена застраховка Каско на МПС в „*“ АД, със срок на валидност от 01.02.2019 г. до 21.01.2020 г. и че застрахователното дружество, след подадено заявление до него от водача на автомобила – Д. К. Д., заплатило сумата от общо 2707.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с увредената вещ, в това число и разходи по ликвидационна дейност в размер на 10 лева. Според ищеца наличието на 1 животно на пътното платно представлява неизпълнение на задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“. Твърди се, че до същата е изпратена регресна покана на 03.04.2020 г.

Ищцовата страна се позовава на разпоредбите на чл. 8, ал. 2, чл. 30, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗП и сочи, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да осигури безопасността на пътното платно, което според ищеца не било сторено. В началото на исковата претенцзия е отразено, че във връзка с претендираните суми било инициирано заповедно производство по чл. 410 от ГПК – ч.гр.д. № 4552 от 2024 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение, но поради подадено възражение са дадени указания за предявяване на установителен иск. С оглед на горното активно легитимираната страна настоява да се постанови съдебно решение, с което да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2707.07 лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до погасяване на задължението и 891.85 лева – мораторна лихва за периода от 24.01.2021 г. до 24.01.2024 г. Претендират се съдебни разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответната страна, която е подала отговор, с който оспорва ищцовата претенция, като излагат подробни съображения за това. С отговора на исковата молба е поискано привличането на трето лице помагач - „Автомагистрали“ ЕАД, като в същото време е предявен и обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД, тъй като са наведени твърдения, че между ответника и третото лице е бил сключен договор за поддръжка на автомагистрален участък от АМ Тракия.

Препис от насрещната искова молба, а и от първоначалната, е връчен на „Автомагистрали“ ЕАД, като е постъпил отговор /становище/. В отговора на „Автомагистрали“ ЕАД се оспорва главният иск, а така също се оспорва и исковата претенция, отправена от ответника срещу третото лице помагач, във връзка с които оспорвания са изложени подробни съображения, като се сочи и че по отношение на „Автомагистрали“ ЕАД в случая не е били възложено конкретно задание /месечно, допълнително или извънредно/ от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-1 ОТ 30.08.2019 г., поради което този ответник счита, че не е налице неизпълнение от негова страна.

В проведеното открито съдебно заседание се явява юрисконсул * – процесуален представител на ищеца „*“ АД, като същата заявява, че искът е основателен и настоява за уважаването му. Явява се и юрисконсулт Н. – процесуален представител на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, който оспорва исковата молба и моли да се отхвърли същата. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника по обратния иск - „Автомагистрали“ ЕАД, като преди това от тази страна, чрез юрисконсулт *, е постъпила молба, в която е посочено, че не се възразява по даване ход на делото.

Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея. Съдът намира, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция. Депозираната обратна искова молба също е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от нея, като по отношения на нея също са налице всички положителни предпоставки за разглеждане и на тази искова претенция, в случай че бъде уважен първоначално предявеният иск.

За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД. Предявеният обратен иск е с правно основание чл. 219 от ГПК, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според текста на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

2

В чл. 410, алр. 1 т. 2 от КЗ е разписано, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.

49 от ЗЗД.

Текстът на чл. 30, ал. 1 от ЗП регламентира, че Агенция пътна инфраструктура /Агенцията/ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В чл. 3, ал. 2 от ЗП е уточнено, че Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на изпълнителите на работата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях с действията или с бездействията си е причинил щетите.

Уважаването на предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следите факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и застрахователя и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, 2) настъпила деликтна отговорност, изразяваща се във виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответника възложител на работата, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие, което има причинна връзка с конкретния вредоносен резултат.

Като писмено доказателство е ангажиран препис от комбинирана застрахователна полица за застраховка Каско № 0306Х0449954, с която е сключена имуществена застраховка Каско по отношение на лек автомобил Ауди А4 с рег. № *, със застраховател по полицата „*“ АД, прпедставляван от посредник /агент/, а като застрахован е посочено лицето *.

Застрахователната полица е със срок на действие от 00:00 ч. на 01.02.2019 г. до 23:59 ч. на 31.01.2020 г. Към делото е представен и препис от общите условия на застрахователното дружество. В полицата, а и в общите условия, не се установява да е посочено, че риск като описания в исковата молба се изключва от застрахователна отговорност.

От приложени преписи от свидетелство за регистрация на МПС е видно, че Ауди А4 с рег. № * е собственост на *.

Като писмени доказателства по делото са представени преписи от: Заявление за изплащане на щета, подадено от Д. К. Д., два броя доклад по щета № 10319030111079, два броя описи на щети по претенция № 10319030111079, три броя опис-заключения по щета № 10319030111079 и заявление за външен оглед, от съдържанието на които се прави извод, че във връзка процесното МПС Ауди А4 с рег. № * е заведена претенция пред застрахователя по повод причинени на същото имуществени вреди, а така също и по повод извършено репатриране.

Приложен е и препис от възлагателно писмо, от което видно, че същото е насочено към автосервиз * ЕООД за ремонтиране на МПС Ауди А4 с рег. № *.

3

Приложените два броя преписи от фактури удостоверяват, че застрахователното дружество е заплатило на собственика на автомобила сума в размер на 112.10 лева, а на * ЕООД /посочения по-горе автосервиз/ сума в размер на 2584.97 лева.

По делото е разпитан като свидетел лицето Д. К. Д.. Същият заявява, че не си спомня на коя дата пътувал от * за Димитровград и докато шофирал Ауди А4, собственост на съпругата му, недалеч от *, отдясно изскочило животно. Твърди, че не може да конкретизира какво точно било животното и че колата отдясно се разминала с него, но той не успял и същото се ударило в лявата страна на автомобила. Допълва, че животното пресякло цялата магистрала, като пояснява „още като ударих животното и аз го видях как пресече другата страна на магистралата“. Свидетелят заявява, че се е наложило репатриране на автомобила, като дошли и полицаи, които съставили протокол за ПТП. Заявява, че вредите, за които си спомня, са се изразявали в предна броня, радиатор на климатроник, долна подмоторна кора, предна маска. По отношение на пътната обстановка описва, че духало вятър, а времето било лошо, а малко след това уточнява, че не е валяло дъжд и било светло. Сочи, че е шофирал със 120-130 км.ч и че е ползвал спирачната система. Твърди, че е видял животното с периферното си зрение, когато е дошло в неговата лента, но не е забелязал откъде е дошло.

Допълва, ме автомобилът, който е изпреварвал, не е имал реакция. Свидетелят посочва, че не е забелязал предпазни съоръжения във вид на мрежи да има на магистралата, а от лявата му страна имало мантинели, а така също и че не е видял знаци, които да указват за преминаване на животни. След това допълва, че не е правил оглед за да види дали има мрежи. Твърди, че служители на КАТ са пристигнали, но не знае дали са правили снимки. По отношение на животното не може да каже колко голямо е било, а единствено му е направило впечатление, че е било „много бързо“ и че е установил козина по предната част на автомобила. В края сочи, че описаното се е случила на АМ Тракия, на не повече от 60-ти километър, като е възможно и да е на малък километър от 60-ти.