Решение № 6824 от 11.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6824 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506928 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №272205 от 12.11.2019г., постановено по гр.д. №5877/2018г. по описа на СРС, 73-и състав, частично са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Н. Г., ЕГН **********, искове по чл.422 от ГПК а именно: по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.150 от ЗЕ за признаване на установено, че ответницата дължи на дружеството разликата от уважения размер на претенцията от 2 282,04 лева до пълния претендиран от 4 312,75 лева и за периода от м. май 2013г. до м. юли 2014г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия на адрес в гр. София, ж.к. „****, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на дружеството разликата от уважения размер на претенцията от 29,23 лева до пълния претендиран от 55,75 лева и за периода от м. май 2013г. до м. юли 2014г., представляваща възнаграждение за дялово разпределение, както и изцяло са отхвърлени исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 044,13 лева, претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.09.2014г. до 05.09.2017г. и за сумата от 14,72 лева - обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 от ЗЗД за периода от 15.09.2014г. до 05.09.2017г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.09.2017г. по ч. гр. д.

№64391/2017г. по описа на СРС, 73-и състав.

По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация 1

София“ ЕАД срещу гореописана част от решението, с която са отхвърлени предявените от дружеството претенции, в която се излагат аргументи за нейната неправилност. Обосновава се, че задълженията на ответницата за периода от м. май 2013г. до м. август 2018г. не са погасени по давност. В тази връзка се посочва, че за периода от м. май 2013г. до м. април 2014г. дружеството е издало фактура на 31.07.2014г., като съгласно приложимите общи условия срокът за заплащане на дължимите суми по ежемесечно получаваните фактури е 30-дневен от датата на публикуването им на интернет страниците на дружеството. Твърди се, че фактурата за отоплителен сезон 2013г.-2014г. е публикувана на 15.08.2014г., поради което счетоводният падеж на задълженията по нея е настъпил на 15.09.2014г. Обосновава се, че доколкото дружеството е прекъснало давността с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 14.09.2017г., то задълженията за периода от м.05.2013г. до м.08.2014г. не са погасени по давност. По отношение на претенциите за мораторни лихви се излагат общи съображения за тяхната дължимост във връзка с предвидените в приложимите общи условия правила за тяхното начисляване. Твърди се, че за публикуването на интернет страницата на дължими суми за топлинна енергия са съставени констативни протоколи на основание чл.593 от ГПК на съответните дати, като се поддържа, че в нито един етап от първоинстанционното производство не е била указвана необходимостта от тяхното представяне. С оглед на изложеното се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановен нов съдебен акт, с който предявените искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна В. Н. Г. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

В процесния случай предмет на въззивна проверка е

2 първоинстанционното решение в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите на дружеството, като доколкото същото не е обжалвано от ответницата В. Н. Г. нито с въззивна жалба, нито с насрещна въззивна жалба, то същото е влязло в сила в частта, в която е признато за установено, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 282,04 лева, представляваща цената на доставената топлинна енергия на адрес в гр. София, ж.к. **** за периода от м. август 2014г. до м. април 2015г., както и сумата от 29,23 лева, възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода м. август 2014г. до м. април 2015г. От изложеното следва, че по делото е установено, че страните са се намирали в облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, като това обстоятелство не може да бъде преразглеждано в настоящото производство предвид липсата на оплаквания в тази насока. Същевременно спорни по делото, пренесени пред настоящата съдебна инстанция чрез наведените във въззивната жалба конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, остават въпросите относно това дали претендираните от ищеца суми за цена на доставената топлинна енергия и възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. май 2013г. до м. юли 2014г. са погасени по давност, както и относно дължимостта на претендираните от дружеството мораторни лихви за забава.

В предвидения от закона срок и с подаването на отговора на исковата молба ответницата своевременно е заявила възражение за погА.ване по давност на претендираните от нея суми, което съдът намира за частично основателно поради следните аргументи:

Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната давност. На следващо място, съгласно чл.116, б."б.", пр.1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки съвкупно двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от 14.09.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В процесния случай при определяне изискуемостта на 3 задълженията приложение намират както Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к ,Дневник” на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г., /„ОУ от 2008г.“/ така и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014г. /„ОУ от 2014г.“/.

В чл. 21, ал. 1 от ОУ от 2008г. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечната дължима сума за топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнА.т. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период до месец м. февруари 2014г. /доколкото през март 2014г. преди влизане в сила на ОУ от 2014г. е станало изискуемо вземането за м. февруари 2014г. и по отношение на него ще намерят приложение разпоредбите на ОУ от 2008г./, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. В случая вземането за цената на доставената топлинна енергия за последния месец, спрямо когото приложение намират посочените общи условия, а именно-м. февруари 2014г. са падежирали на 31.03.2014г., като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.09.2017г. тригодишния срок по чл.111, б."в", пр.1 от ЗЗД е изтекъл и същите са били погасени по давност.

Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл.114, ал.2 от ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, влезли в сила на 14.03.2014г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец. Следователно в настоящия случай погасени по давност се явяват и претендирани суми за доставена топлинна енергия за периода от март 2014г. до м. юли 2014г., доколкото за вземането за м. юли 2014г. тригодишния срок по чл. 11,1 б. "в", пр.1 от ЗЗД е изтекъл на 01.08.2017г. и преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.09.2017г.

Предвид изложеното, наведените от жалбоподателя доводи за началния момент, от който започва да тече давността за процесните вземания, а именно30 дни след публикуване на изравнителната фактура се явяват неоснователни.

Това е така, тъй като съгласно константната съдебна практика задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Приема се, че изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното 4 отношение в размер на разликата между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода.

В подадената въззивна жалба не се съдържат конкретни доводи относно отхвърлената част от претенцията за плащане на цена за извършена услуга дялово разпределение. Въпреки това и за пълнота настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи, че районният съд правилно е приел, че погасени по давност, предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.09.2017г., се явяват вземанията за периода от м. май 2013г. до м. юли 2014г.

По отношение на вземането за обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от м. август 2014г. до м. април 2015г. са действали ОУ от 2014г., според които продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срок, т.е. само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период на база изготвената изравнителна сметка, а не върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите за този период общи условия, клиентите са длъжни да заплащат сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернетстраницата на продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя дата сметките на ответника са били публикувани, поради което настоящата инстанция намира, че не е доказан фактът на изпадане на ответника в забава, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, която в случая се носи от ищеца, следва да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е неоснователна за целия процесен период, както правилно е приел и районният съд.