Решение № 5903 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5903 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110140490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от И. К. Д. срещу [фирма] обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договор за паричен заем № [№] от 23.02.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане за кредит и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 86,52 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителната клауза по договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника [фирма] (с предишно търговско наименование „[фирма]“), в качеството му на кредитор, е сключен договор за паричен заем № [№] от 23.02.2021 г. за предоставяне в полза на И. Д. на паричен кредит в размер на сумата от 400 лева със задължение за връщането му заедно с договорна лихва в размер от 2,21 лева с първоначално уговорен за това срок до 28.02.2021 г.

Посочва се, че съгласно договорните клаузи годишният лихвен процент (ГЛП) по договора възлиза на 40,33 %, а годишният процент на разходите (ГПР) на 49,50 %. Твърди се, че между страните е сключен последващ анекс от 25.02.2021 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната допълнителна сума в размер от 200 лева. Поддържа се, че с договора за паричен заем е предвидена клауза за заплащане на такса за „бързо разглеждане“, която е дължима от кредитополучателя. Посочва се, че при сключване на договора за паричен заем на И. Д. е начислена такава такса в размер от 59,48 лева, а след сключване на анекса от 25.02.2021 г. и отпускане на допълнителната заемна сума и допълнителна такса за експресно разглеждане в размер на сумата от 86,52 лева. Ищецът твърди, че последната е заплатена 1 изцяло от него в полза на ответника заедно с всички останали суми в общ размер от 688,81 лева, чрез превод по сметката на [фирма]. И. Д. оспорва наличието на основание за начисляване на такса за експресно разглеждане, респ. за получаване от кредитора на вече платената сума, излагайки твърдения за нищожността на договорната клауза. Намира, че клаузата от договора, предвиждаща възможността за начисляването й заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява такса за допълнителна услуга, а такса, свързана с усвояването на кредита и администрирането му, чието начисляване е изрично забранено. Ето защо, включената в съдържанието на договор за паричен заем клауза е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Наред с това, ищецът счита, че по своя характер тази такса представлява начин за получаване на допълнително възнаграждение от кредитора, наред с договорната лихва, което протИ.речи на добрите нрави и води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е в пряко нарушение с разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗПК. Поддържа се, че в процесния договор за кредит е посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв надвишава с пъти допустимия максимален праг, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага се, че при посочване на ГПР в договора от 23.02.2021 г. не са взети предвид таксите за допълнителните услуги, в т.ч. за експресно разглеждане, които по същността си са разходи по кредита. По този начин е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Следователно, грешното посочване на ГПР е равнозначно на липса на този съществен компонент от съдържанието на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, в частност на процесната оспорена клауза. С тези съображения И. К. Д. отправя искане за прогласяване нищожността на клаузата от договор за паричен заем № [№] от 23.02.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане за кредит, както и за заплащане от ответника на сумата от 86,52 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителната клауза, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания по делото писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Ива Иванчева, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната нередовност, недопустимост и неоснователност. Оспорва твърденията на ищеца за съществувало между страните облигационно кредитно правоотношение, породено от процесния договор за паричен заем. Посочва, че от страна на ищеца не са представени доказателства, които да установят това обстоятелство. Оспорва се заплащането на процесната парична сума в полза на ответника и в твърдения от ищеца размер. В тази връзка възразява срещу доказателственото значение на представения от ищеца документ - „разчет на плащанията“, доколкото последният не е и подписан. Ето защо, исковите претенции са основани на предположение. С тези доводи ответникът отправя искане за връщане на исковата молба като нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем № [№] от 23.02.2021 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит; че процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на договорната клауза – съответствието й със законовите разпоредби и с добрите нрави.

Изясни се, че с отговора на исковата молба [фирма] оспорва между страните да е възникнало кредитно правоотношение, породено от процесния договор за паричен заем, намирайки това твърдение на ищеца за недоказано по делото.

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, от съответен специалист, въз основа на материалите по делото и след допълнително изискана и представена информация от кредитора – ответник по делото относно извършваните плащания и относно съдържанието на процесния договор. В раздел III от заключението „Проверени материали по делото“ вещото лице е отразило, че за изготвяне на заключението са използвани договор за кредит № [№]/23.02.2021 г. и анекс за допълнителна сума от 25.02.2021 г. към договора, съответно допълнително представени данни и документи от ответната страна. При изслушването си в съдебно заседание експертът уточнява, че сред проверените то него материали е и договорът за кредит и анекс за допълнителна сума, които след като са описани в експертизата са били предоставени като информация от съответната страна. В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че съгласно процесният договор за кредит № [№] от 23.02.2021 г. със страни „[фирма]“ ЕООД, като кредитор и И. К. Д., като кредитополучател, първоначално отпуснатата сума възлиза на 400 лева със срок на кредита от 5 дни и падежна дата на 28.02.2021 г. с начислени следните задължения: договорна лихва от 2,21 лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга „бързо разглеждане“ от 59,49 лева или обща дължима сума от 461,69 лева. Отразено е също, че съгласно сключен между страните анекс от 25.02.2021 г. е отпусната допълнителна сума от 200 лева, след което общата сума, подлежаща на връщане на падежа възлизала на 689,38 лева, от които 600 лева главница, 2,86 лева договорна лихва и 86,52 лева такса за допълнителна услуга „бързо разглеждане“. Експертизата констатира, че по кредита е извършено еднократно плащане на 27.02.2021 г., като получената от кредитора сума възлиза 3 на 688,81 лева, при което е отчетено пълно погасяване на задължението. Последното е разпределено по вид вземания, както следва: 600 лева за главница; 2,29 лева за договорна лихва (намалена от 2,86 лева на 2,29 лева поради предсрочното погасяване) и 86,52 лева такса за експресно разглеждане (незадължителна услуга). Изяснено е също, че съгласно представената от ответното дружество информация единственият компонент, участващ при формиране на годишния процент на разходите по кредита (ГПР) е договорната лихва, при съобразяване на което и предвид законовата регламентация на изчислението, дадена в Приложение № 1 по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице достига до извод, че размерът на ГПР по договора, при включени главници и лихви, възлиза на 49 %. В случай, че като компонент при формирането му бъде включена и таксата за експресно разглеждане, то размерът на ГПР се равнява на 11 568299 % или 11,57 *106 съгласно таблица 4 от заключението. При изслушването си в о.с.з. вещото лице уточнява, че общият начислен размер за таксата за експресно разглеждане възлиза на 86,52 лева.

Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства – арг. чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора, като непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК – арг. ал. 2 от законовия текст.

В разпоредбата на чл. 161 ГПК е прието, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Следователно, процесуалното поведение на страната има доказателствено значение при условията на чл. 161 ГПК, като съдът може да приеме за доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства – в т. см. Решение № 23 от 26.04.2017 г. по гр. дело № 2732/2016 г., IV г. о. на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК.

Разпоредбата на чл. 161 ГПК предвижда санкция за страна по спора когато е постановено задължението за представяне на документ. Прилагането на чл. 161 ГПК е възможно при наличие на визираните предпоставки – страната с поведението си да е създала пречки за събиране на допуснато доказателство и „с оглед обстоятелствата по делото“.

В настоящия случай, с определение от 14.01.2024 г., след съобразяване на становищата на двете страни, предмета на делото и разпределената доказателствената тежест в процеса, вземайки предвид изложеното от ответното дружество [фирма] в становището от 20.12.32023 г. относно неоспорване от същото на представения от ищеца разчет на плащанията, на който последният се позовава за установяване наличието на договор между страните и извършени плащания, съдът е уважил доказателственото искане 4 на ищеца и на основание чл. 190, ал. 1 ГПК е задължил ответника [фирма] в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверен препис от преписката по договор за паричен заем № [№] от 23.02.2021 г., в частност препис от договора, от СЕФ и от Общи условия към договора. С определението на ответника са указани правните последици от неоснователното непредставяне на изисканите документи в срок, а именно, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за чието установяване са насочени тези документи.