Решение № 410 от 26.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110203234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ИТАЛ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 206661448 със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден,ж.к.Св. Троица, офис сграда „Сити парк“, ул.“Зографски манастир“ №15,представлявано от упривителя М.Н.Ц., чрез адв.Л.П., АК-Варна против НП № 032200877/14.09.2022 год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Оспорва се фактическата обстановка и се твърди, че административнонаказателното производство е било проведено в нарушение на процесуалния закон, както и че НП и АУАН не отговарят на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.4 от ЗАНН.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.Депозирано е становище от адв.П., АК-Варна, с което се поддържа жалбата и се прави искане за намаляване размера на санкцията.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от юк Й., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

1

С акт за установяване на административно нарушение № 03-2200877 от 25.08.2022 год., съставен от М. О. на длъжност гл. инспектор в Дирекция "Инспекция по труда“-Варна при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „ИТАЛ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 206661448 на 09.08.2022 г., на място в обект: магазин „Малката Италия“, гр.

Варна, бул. Сливница №8 и на 12.08.2022 год.,19.08.2022 год.,22.08.2022 год. за приключване на проверката по документи било установено, че „Итал Импорт“ ЕООД, БУЛСТАТ 206661448 в качеството му на работодател, е допуснало лицето Е. Р. Р. ЕГН ********** да престира труд в полза на „Итал Импорт“ ЕООД с ЕИК 206661448 изпълнявайки трудови функции на „продавач-консултант„, с работно място магазин „Малката Италия“, гр. Варна, бул. Сливница №8, с определено работно време от 14:00 ч. до 16:00 ч. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 30 лв. надник на ден, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

В предоставена за попълване от страна на контролните органи декларация,Р. собственоръчно посочила работно време /от 14:00 до 16. 00 ч. /, и трудово възнаграждение /30 лв. на ден /,посочила и че няма сключен трудов договор и работи пробно. До приключване на проверката бил представен трудов договор, удостоверяващ уреждане на трудовите отношения между дружеството и Р..

При така установената фактическа обстановка контролните органи приели, че жалб. „Итал Импорт“ ЕООД с ЕИК 206661448 е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като нарушението е извършено на 09.08.2022 г., когато Е. Р. е заварена на работа.

Акта бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който в графата за бележки и възражения отразил, че е сключил договор с лицето.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били подадени възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414,ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 ( две хиляди и петстотин) лева.

Посредством показанията на свидетеля О. се изясняват обстоятелствата по извършената от контролните органи проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството-жалбоподател и установените фактически положения. Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства относно времето и мястото на извършване на проверката и обстоятелствата, касаещи осъществяваната в обекта на контрол от Р. трудова дейност.

Съдът кредитира показанията на св.О., като ги намира за непротиворечиви и логични, кореспондиращи с останалите писмени доказателства приложени по преписката.

Допринасящи за изясняването на обстоятелствата по проверката са и показанията на св.А., присъствал по време на проверката в качеството си на полицейски служител.Свидетеля потвърждава, че след като са били установени на лицата са връчени документи от 2 служителите на Дирекция Инспекция по труда –Варна.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите О. и А., както и от приложените по делото писмени доказателства –декларация по чл.402 от КТ попълнена от Е.

Р.,постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,трудов договор № 21/10.08.2022 год.,идентификационна карта,Протокол за извършена проверка №ПР2226008/25.08.2022 год., сигнали за нарушения на трудовото законодателство, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

НП е издадено от компетентен орган – и.д. директор на Дирекция „ Инспекция по труда ” Варна, съгласно приложената Заповед № 31/17.01.2024 год. на главния секретар на ИА ГИТ, Заповед № 3-0693/15.08.2022 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Процесуални нарушения при съставянето и връчването им не са допуснати. И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.

6 ЗАНН съдържат конкретно и точно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата по извършването му, посочване на доказателствата, които го подкрепят, и законовите разпоредби, които са нарушени, като НП е издадено в съответствие с изискванията на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Налице е единство между фактическото описание на нарушението и дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация.

Поради това наведеното възражение на жалбоподателя, че не са спазени законовите изисквания и не фигурират всички реквизити на чл. 57, ал. 1 ЗАНН в наказателното постановление и АУАН, се явява неоснователно.Настоящият съдебен състав прие, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили волята на актосъставителя и наказващия орган, с което да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Към момента на извършване на проверката Е. Р. Р. е работела в обект на дружеството3 жалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията и с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". Съдът прие, че в случая се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото Р. е работел в дружеството – жалбоподател с работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Всичко това сочи, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила - т. е. за полагане на труд срещу определено възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи определен резултат. Касае се за правоотношения по предоставянето на работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били уредени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови такива - т. е. да се сключва писмен трудов договор за уреждането им.

Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.

Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение.

Деянието е извършено от юридическо лице и касае се за обективна /безвиновна/ отговорност – т. е. не следва да се обсъжда въпросът за субективната му страна.

Наличието на основания за преквалифициране на случая в маловажен не следва да бъде изследвано, предвид изричната законова забрана, въведена с чл. 415в, ал. 3 КТ, съгласно който приложимостта на маловажния случай е изключена спрямо нарушението по чл. 62, ал.

1 КТ. Последното се явява логически обяснимо, предвид важността на съответните обществени отношения и неравнопоставеното положение на работника като по-слабата страна по тях.

Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда налагане на юридическите лица на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв.

Определената на „Итал Импорт“ ЕООД с ЕИК 206661448 имуществена санкция от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв., съдът намира за неправилно индивидуализирана. Няма данни за други нарушения от страна на жалбоподателя. Срокът, през който работникът е работел без трудов договор не е голям. В този смисъл, съдът намира, че адекватна е имуществена санкция в минималния установен от закона размер – 1 500 лв.

По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде изменено в частта 4 относно размера на санкцията.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА "ГИТ", съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2200877/14.09.2022 год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „ИТАЛ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 206661448 със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден,ж.к.Св. Троица, офис сграда „Сити парк“, ул.“Зографски манастир“ №15,представлявано от управителя М.Н.Ц. за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ във вр. с чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, на осн. чл.416,ал.5,във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..

ОСЪЖДА „ИТАЛ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК 206661448 със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден,ж.к.Св. Троица, офис сграда „Сити парк“, ул.“Зографски манастир“ №15,представлявано от управителя М.Н.Ц. да заплати на Дирекция Инспекция по труда-Варна сумата от 80.00 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.