Решение № 1580 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330202688 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-001465 / 02.02.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с което на Р. З. К., ЕГН **********, с адрес: **, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

В Жалбата си лично и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат М. И. К. от Адвокатска колегия Пловдив Р. З. К. иска отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; алтернативно иска отмяна заради маловажност на случая. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Пловдив – редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. С Молба-становище, с което е изпратена административнонаказателната 1 преписка, е изразено мнение с доводи за законосъобразност и обоснованост на издаденото Наказателно постановление, което да бъде оставено в сила, а при евентуално уважаване на Жалбата се прави възражение за намаляване на разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година на Висшия адвокатски съвет; разноски не се претендират.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 01.11.2023 година полицейски автопатрул към сектор „Специализирани полицейски сили“ в Областна дирекция на МВР - Пловдив в състав младши инспектор П. Т. М. (актосъставител) и колегата му Б. Т. П. изпълняват служебните си задължения в град Пловдив, когато около 13:37 часа на улица „Дилянка“ – пресечка на булевард „България“, в близост до сектор „Пътна полиция“ – до № 2 забелязват да се движи лек автомобил „**“ с рег. № ** и го спират за рутинна проверка. Установяват, че водач е Р. З. К., като в хода на проверката след справка автоматичната информационна система на „Пътна полиция“ констатират, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача е със статус „невалидно“, тъй като е изгубено / откраднато, а жалбоподателят им обяснява, че същия ден си е подал документи за дубликат на документа.

На място в присъствието на Р. К. е съставен и му е връчен Акт за установяване за административно нарушение серия GA № 935227 / 01.11.2023 година за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДП, който жалбоподателят подписва без възражения, като такива не са депозирани от него и в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

За установяване на всички факти по предмета на делото в хода на 2 съдебното производство от Съда е изискана и с Писмо УРИ № 103000-14661 / 30.07.2024 година от Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - Пловдив е изпратена информация със заверено копие на Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 16389 / 01.11.2023 година, ведно с Декларация по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, както и Справка за личен документ от АИС-„БДС“, от които документи се установява, че на 01.11.2023 година Р. К. иска издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради установена от него липса на вече издаденото му такова, като статусът на липсващото свидетелство е сменен на „невалиден“, а като причина е посочена „изгубен (откраднат)“. Нов документ е издаден на 02.11.2023 година, получен от жалбоподателя на 03.11.2023 година.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. К. за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно чийто текст: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок 3 на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, а от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че на инкриминираната дата към момента на извършване на проверката Р. К. е „водач“ по смисъла на § 6, т. 25, предложение 1. от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата и издаденото му през 2018 година свидетелство за управление на моторно превозно средство вече е обявено за невалидно, поради изгубването му от него.

Точно за нарушението е определена и санкционната разпоредба по чл.

177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, чийто тест визира: Наказва с глоба от 100 до 300 лева този, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Посочената санкционна норма е специална, уреждаща случай, за какъвто е процесният казус – управление на моторно превозно средство с невалидно – изгубено, откраднато, повредено – свидетелство за управление и в тази връзка са несъстоятелни защитните възражения за приложение на разпоредбата по чл. 185 от ЗДП и то с доводи, че жалбоподателят няма вина, защото свидетелството му за управление било откраднато. Тази норма урежда единствено случаите, когато за нарушение на ЗДП и на издадените въз основа на него нормативни актове не е предвидено друго наказание, а в случая за вмененото нарушение е предвидено нарочно наказание, както се посочи погоре, и Р. К., след като вече е предприел стъпки по обявяването на свидетелството си за правоуправление за невалидно, за да му бъде издадено друго, няма правото да управлява моторно превозно средство до издаването на ново, валидно такова.

Спазени са изискванията на чл. 27 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание е в границите на посоченото в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от 4

ЗДП, като за определяне на санкцията от наказващия орган в среден размер е отчетено, че жалбоподателя си е позволил управление на моторно превозно средство без свидетелство до органа за контрол и организация на пътното движение – сектор „Пътна полиция“, с цел именно да му бъде издадено ново, което сочи на явно несъобразяване, безразличие и неуважаване на установените правила за движение по отворените за обществено ползване пътища. Същевременно от приложената по преписката справка за нарушител/водач и видно, че Р. К. е наказван за един не голям времеви период с влезли в сила шест електронни фиша и едно наказателно постановление за нарушаване на пътните правила, което определено е индиция, че настоящото нарушение не е изолирана негова проява.

Неприложим се явява институтът на маловажния случай с оглед изричните норми на чл. 189з от Закона за движението по пътищата и чл. 28, ал. 7 от ЗАНН, като само за пълнота следва да се отбележи, че по делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Нарушението, описано в Акта за установяване на административно нарушение и в Наказателното постановление, е конкретизирано по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са издадени от компетентен орган съгласно Заповед № 8121з - 1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

С оглед на горното атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съгласно изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за процесуално представителство. От въззиваемата страна не се претендират и не са представени доказателства за такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава

Наказателно постановление

5

№

23-5697-001465

/

02.02.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ - Пловдив, с което на Р. З. К., ЕГН **********, с адрес: **, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закон за движението по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6