Определение № 422 от 20.09.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 422 гр. Смолян, 20.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20225400500294 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Инициирано е с частна жалба на АН. Ж. Г. вх.№3059 от 08.09.2022година,депозирана чрез пълномощника й адв. Н. В. П. в частта, с която е отхвърлено заявлението на А.Ж. Т. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника АН. Р.

В. за сумата от 2463,00 лева - неустойка по запис на заповед, издаден на 07.04.2022г., предявен с нотариална покана, връчена на 22.06.2022година както и в частта за разноските за държавна такса за разликата над 294 лв. до претендирания размер от 343,26 лв.

Направено е оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане, ожт които се извежда извод за неговата незаконосъобразност, като се твърди, че поетата от издателя на записа на заповед от 07.04.2022г. неустойка е предвидена в самия документ по чл. 417 от ГПК и е с изрично посочен предел – сумата 2463лв..Поддържа се оплакване, че районен съд неправилно е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и за сумата от 2463 лв., представляваща вземане за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане по записа на заповед. Незаконосъобразността се обосновава с оплакването,че не е налице кумулиране на мораторни лихви върху едни и същи суми, тъй като заявителят претендира конкретно определените със записа на заповед суми за главница, пределно определената неустойка, която има характера на обезщетение за вреди и която е изрично предвидена в самия запис на заповед, както и изплащането на лихва за забава по чл. 86 ЗЗД само върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението. Претендираната неустойка няма характер на законна лихва за забава за периода от датата на падежа до подаване на заявлението и не се претендира законна лихва за забава за този период. Моли окръжният съд да отмени да отмени Разпореждане № 1071/22.07.2022г. по ч. гр. д.

668/2022г. по описа на PC - Смолян, като неправилно, поради неговата незаконосъобразност и да върне делото на PC - Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия по издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК против АН. Р. В. за сумата от 2463,00 лв. - неустойка по запис на заповед от 07.04.2022г., предявен със нотариална покана на 22.06.2022г. и за разноските за държавна такса над 294 лв. до претендиралия размер от 343,26 лв.

Окръжният съд установи следното:

1

Смолянският районен съд е сезиран със заявление по чл.417 и сл. от ГПК вх.

№3658/18.07.2022г. подадено от АН. Ж. Г. за издаване на заповед за незабавно и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника АН. Р. В., въз основа на представен запис на заповед.

Въз основа на заявлението и представения документ по чл.417 т.2 от ГПК, който съдът е приел за редовен от външна страна и удостоверяващ ликвидно и изискуемо вземане на заявителя за сумата от 14 700,00лв. е разпоредено издаване заповед за незабавно изпълнение.

Според районен съд заявлението в частта за претендираната неустойка е неоснователно и с атакуваното разпореждане е постановено да бъде отхвърлено по съображения, че издателят на записа на заповед е направил волеизявление, че при неизпълнение на посочения падеж се задължава да заплати на кредитора сумата 2 463,00 лв. неустойка за неиздължаването в срок, което волеизявление стои извън съдържанието на документа по чл.417 т.10 ГПК и не може да бъде годно извънсъдебно изпълнително основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тази сума, уговорена като неустойка. Прието е също така, че с уговарянето на компесаторна неустойка се цели заобикаляне на закона, като се счита, че в действителност ще се получи лихва по-висока от максимално допустимата по чл. 86 ЗЗД, в разрез с изискването на чл.10 ал.2 ЗЗД, съгласно която разпоредба лихви могат да се уговарят до размер определен от МС, а ако уговорения размер е по-голям, той се намалява по право до този размер, както и се изложени съображения, че е недопустимо издаването на изпълнителен лист за лихви върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата(сега заявлението) за издаване на заповед по чл.417 ГПК. Поради частичното отхвърляне на заявлението е отхвърлена и претенцията за присъждане на разноски за ДТ за разликата над 294,00лв. до претендирания размер от 343,26лв.

При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобрази следното:

Въззивната частна жалба е депозирана в срок, от активно легитимирана страна имаща право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Атакуваното разпореждане е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено, а въззивната частна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Изложените от районен съд мотиви се споделят изцяло от настоящия състав на въззивния съд, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

В производството по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК съдът проверява законосъобразността на обжалваното разпореждане. Предметът на тази проверка се свежда до преценка налице ли са предпоставките визирани в чл. 410 и чл. 411 от ГПК. Ако тези предпоставки са налице, съдът постановява издаване на заповед за изпълнение.

В действащия ГПК заповедното производство е част от изпълнителния процес, като при това е факултативно - заявителят не е длъжен да избере този ред и може направо да си предяви вземането посредством иск по общия исков ред. Освен това и предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (обн. д.в., бр. 100/2019 г.) – и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен 2 обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключването на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл. 92 ЗЗД.

Претендираните в настоящата хипотеза със заявлението суми са въз основа на издаден запис на заповед, по силата на който А.В. се е се е задължил да заплати на А.Г. в седмодневен срок след датата на предявяването сумата 14 700лева, както и е заявил,че при неизпълнение в посочения срок дължи и неустойка в размер на 2 463лева.

Записът на заповед представлява едностранна формална абстрактна сделка, с която издателят (акцептант) се задължава да заплати на падежа на друго лице (поемател, ремитент), или на негова заповед, определена парична сума. Едновременно с това записът на заповед представлява ценна книга, която следва да съдържа предписаните от закона реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ - наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

Записът на заповед като документ е форма за валидност на едностранната сделка, доколкото обективира абстрактното менителнично волеизявление на издателя му за задължаване. От друга страна, като конститутивна ценна книга записът на заповед материализира правата, които поражда менителничното волеизявление и които възникват едва с неговото съставяне в предписаната от закона форма.

Настоящата инстанция се съгласява с извода направен от районен съд, че разглеждан като ценна книга процесният запис на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички, изискуеми от закона реквизити, както и че въпросната клауза за неустойка в процесния запис на заповед не представлява част от настоящето производство, съответно и заповедното производство.

За да възникне правото на неустойка, уговорката за неустойка не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и препятства възникването на вземането за неустойка.

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените разяснения, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки отделен случай факти и обстоятелства, и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката (компенсаторна или мораторна), съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на 3 неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Без да ограничава свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, е един от критериите за преценка на съответствието между размера на уговорената мораторна неустойка и присъщите й функции, предвид спецификата на вредите от неизпълнението на парично задължение, като преценката за накърняване пределите на добрите нрави следва да се основава и на размера на задължението, чието изпълнение неустойката обезпечава, начина на определяне на неустойката - като глобална сума или процент от главницата, както и на базата за начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите.

В конкретния случай освен изложеното,че материализираното волеизявление на издателя в записа на заповед за неустойка, не е част от неговото съдържание и стои извън съдържанието на документа, поради което не е и годно изпълнително основание за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната неустойка, съдът счита, че е вероятно размера на мораторна неустойка да противоречи на добрите нрави и да е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и да нарушава принципа на справедливостта, създавайки условия за неоснователно обогатяване още към момента на уговаряне на неустойката. Действително уговарянето на по - висока неустойка има стимулиращ ефект за длъжника, за да може той, под страх от санкцията при неизпълнение, да изпълни точно задължението си по договора. За постигане на тези две взаимосвързани цели обаче обективно не е необходимо определената неустойка да бъде толкова значително завишена спрямо нормално дължимото обезщетение за забава.

Следователно законосъобразен е извода,че волеизявлението на поемателя за задължаване с неустойка не е част от изискуемото съдържание на записа на заповед, поради което не е и годно извънсъдебно изпълнително основание за издаване заповед за незабавно изпълнение. Въпросната клауза за неустойка в процесния запис на заповед не представлява част от настоящето производство, съответно и заповедното производство. Обезпечителната функция на неустойката цели и гарантира точното изпълнение на поето договорно задължение, а обезщетителна й функция е тази, която цели да компенсира изправната страна от вредите, които е претърпяла в резултат на неточно изпълнение (в процесния случай забавено изпълнение).