Определение № 317 от 07.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав. П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№3699/16.04.2026г., подадена от адвокат П. К., като процесуален представител на ищцитевъззиваеми Р. Й. А. и И. Х. А., с която се иска да бъде допуснато изменение на постановеното въззивно Решение №72/02.03.2026 г. по в.т.д.№655/2025 г. на АС – Пловдив, в частта му за разноските, които въззивникът-ответник е бил осъден да заплати на процесуалния представител на ищците за въззивното производство. Поддържа се, че неправилно е определен размера на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, и неправилно не е начислен дължимия ДДС върху определеното възнаграждение. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, което ответникът – въззивник следва да бъде осъден да заплати, е в размер общо на сумата от 30360 лева за двамата ищци, или общо сумата от 15 522,82 евро с включен ДДС, изчислена по Наредба №1/09.07.2004 г. Настоява се за допускане на изменение на постановеното решение, като бъде увеличен размера на адвокатското възнаграждение, с присъждане на допълнително още 11543, 74 евро с включен ДДС.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неосователна, поради следните причини:

В Решение №72/02.03.2026 г. по в.т.д.№655/2025 г. на АС – Пловдив съдът е изложил 1 доводи по какви съображения определя възнаграждението за адвокатска работа под размера, изчислен по пралата на Наредба №1/09.07.2004 г. за размерите на възнагражденията за адвокатска работа, и как точно е изчислена присъдената в полза на процесуалния представител на ищците сума, като същата е присъдена с начислен ДДС, видно от диспозитива на съдебния акт.

Съдът намира за неоснователни доводите, че Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е нормативен акт, който обвързва съда с минимален размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по посочената в наредбата методика.

Фактическата и правна сложност на делото не се определя единствено от цената на иска. Цената на иска може да бъде използвана като ориентир за определянето на адвокатското възнаграждение, но не може да бъде самостоятелен критерий за определянето на адвокатското възнаграждение. Правната сложност на делото е обусловена от броя и вида на предявените искове; релевираните и разгледани в производството възражения; приложимите правни норми - дали за правилното решаване на спора са приложими норми от действащото националното право, или е следвало да бъдат съобразени норми на отменени нормативни актове, действащи норми от ПЕС или норми от чуждо национално право на трети страни извън ЕС; дали е следвало да се съобразят и приложат норми от различни правни отрасли; колко са релевантните спорни факти и обстоятелства, подлежащи на доказване, анализ и преценка; колко и какви по вид доказателствени средства са били необходими за изясняване на делото от фактическа страна, и дали те са били обект на процесуален спор между страните; при множество предявени искове – дали релевантните обстоятелства за отделните искове са общи, или различни, и дали са налагали провеждане на самостоятелно доказване с различни доказателствени средства, или доказването е било осъществено едновременно за всички искове, поради идентичност на част от релевантните факти. Фактическата сложност на спора произтича от броя на различните искове, подлежащи на разглеждане в същото производство, обема на събраните доказателства и доказателствени средства, наличието на необходимост от съпоставки и извършване на изчисления за множество технически данни, множество проведени съдебни заседания, и др.

В конкретния случай съдът е изложил подробни мотиви, с които е обосновал разбирането си, че в конкретния случай не е налице нито фактическа, нито правна сложност на спора, която да обоснове адвокатско възнаграждение в претендираните размери, изчислено по заложената методика единствено с оглед цената на предявените искови претенции. В случая, цената на предявените искове е обусловена не от фактическата и правна сложност на спора, а от моралната значимост на засегнатите от увреждането ценности на ищците. Размерът на предявените искове не сочи на фактическа и правна сложност на спора – предявени са искове от двама ищци, като спорните обстоятелства в производството са били сведени до преценка на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. Депозираните от процесуалния представител документи са с голям обем и съдържат множество фактически и правни доводи в защита на поддържаната теза от въззиваемите, но сами по себе си не повишават 2 фактическата и правна сложност на спора, доколкото тя се определя от предявените искове, релевантните спорни факти, приложимите правни норми, събраните доказателства и доказателствени средства. Обема на изложението, с което ще бъдат защитени процесуалните права и интереси на защитаваната страна, се определя не само от фактическата и правна сложност на спора, а също и от преценката на адвоката, неговия стил на изразяване, използвания шрифт, вмъкнатите цитати от други фактори, които нямат отношение към сложността на спора. Правната стойност на изложението се определя не от обема му, а от релевантността и ефективността на изложените в него аргументи, и качеството на предложения с него правен анализ.

По тези съображения съдът намира, че не е налице основание за исканото изменение на съдебното решение в частта му за разноските, чрез допускане на исканото завишаване на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на въззивниците.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№3699/16.04.2026г., подадена от адвокат П. К., като процесуален представител на ищците- въззиваеми Р. Й. А. и И. Х. А., за изменение на Решение №72/02.03.2026 г. по в.т.д.№655/2025 г. на АС – Пловдив, в частта му за разноските, които въззивникът-ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с ЕИК 200299615, е осъден да заплати на процесуалния представител на ищците адвокат П. К. за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна въззивна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 07.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав. П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№3699/16.04.2026г., подадена от адвокат П. К., като процесуален представител на ищцитевъззиваеми Р. Й. А. и И. Х. А., с която се иска да бъде допуснато изменение на постановеното въззивно Решение №72/02.03.2026 г. по в.т.д.№655/2025 г. на АС – Пловдив, в частта му за разноските, които въззивникът-ответник е бил осъден да заплати на процесуалния представител на ищците за въззивното производство. Поддържа се, че неправилно е определен размера на дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, и неправилно не е начислен дължимия ДДС върху определеното възнаграждение. Поддържа се, че дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците, което ответникът – въззивник следва да бъде осъден да заплати, е в размер общо на сумата от 30360 лева за двамата ищци, или общо сумата от 15 522,82 евро с включен ДДС, изчислена по Наредба №1/09.07.2004 г. Настоява се за допускане на изменение на постановеното решение, като бъде увеличен размера на адвокатското възнаграждение, с присъждане на допълнително още 11543, 74 евро с включен ДДС.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за неосователна, поради следните причини:

В Решение №72/02.03.2026 г. по в.т.д.№655/2025 г. на АС – Пловдив съдът е изложил 1 доводи по какви съображения определя възнаграждението за адвокатска работа под размера, изчислен по пралата на Наредба №1/09.07.2004 г. за размерите на възнагражденията за адвокатска работа, и как точно е изчислена присъдената в полза на процесуалния представител на ищците сума, като същата е присъдена с начислен ДДС, видно от диспозитива на съдебния акт.

Съдът намира за неоснователни доводите, че Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, е нормативен акт, който обвързва съда с минимален размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по посочената в наредбата методика.

Фактическата и правна сложност на делото не се определя единствено от цената на иска. Цената на иска може да бъде използвана като ориентир за определянето на адвокатското възнаграждение, но не може да бъде самостоятелен критерий за определянето на адвокатското възнаграждение. Правната сложност на делото е обусловена от броя и вида на предявените искове; релевираните и разгледани в производството възражения; приложимите правни норми - дали за правилното решаване на спора са приложими норми от действащото националното право, или е следвало да бъдат съобразени норми на отменени нормативни актове, действащи норми от ПЕС или норми от чуждо национално право на трети страни извън ЕС; дали е следвало да се съобразят и приложат норми от различни правни отрасли; колко са релевантните спорни факти и обстоятелства, подлежащи на доказване, анализ и преценка; колко и какви по вид доказателствени средства са били необходими за изясняване на делото от фактическа страна, и дали те са били обект на процесуален спор между страните; при множество предявени искове – дали релевантните обстоятелства за отделните искове са общи, или различни, и дали са налагали провеждане на самостоятелно доказване с различни доказателствени средства, или доказването е било осъществено едновременно за всички искове, поради идентичност на част от релевантните факти. Фактическата сложност на спора произтича от броя на различните искове, подлежащи на разглеждане в същото производство, обема на събраните доказателства и доказателствени средства, наличието на необходимост от съпоставки и извършване на изчисления за множество технически данни, множество проведени съдебни заседания, и др.

В конкретния случай съдът е изложил подробни мотиви, с които е обосновал разбирането си, че в конкретния случай не е налице нито фактическа, нито правна сложност на спора, която да обоснове адвокатско възнаграждение в претендираните размери, изчислено по заложената методика единствено с оглед цената на предявените искови претенции. В случая, цената на предявените искове е обусловена не от фактическата и правна сложност на спора, а от моралната значимост на засегнатите от увреждането ценности на ищците. Размерът на предявените искове не сочи на фактическа и правна сложност на спора – предявени са искове от двама ищци, като спорните обстоятелства в производството са били сведени до преценка на справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. Депозираните от процесуалния представител документи са с голям обем и съдържат множество фактически и правни доводи в защита на поддържаната теза от въззиваемите, но сами по себе си не повишават 2 фактическата и правна сложност на спора, доколкото тя се определя от предявените искове, релевантните спорни факти, приложимите правни норми, събраните доказателства и доказателствени средства. Обема на изложението, с което ще бъдат защитени процесуалните права и интереси на защитаваната страна, се определя не само от фактическата и правна сложност на спора, а също и от преценката на адвоката, неговия стил на изразяване, използвания шрифт, вмъкнатите цитати от други фактори, които нямат отношение към сложността на спора. Правната стойност на изложението се определя не от обема му, а от релевантността и ефективността на изложените в него аргументи, и качеството на предложения с него правен анализ.