Решение № 109 от 30.03.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Благоевград , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20201200501457 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от С. С. Я., ЕГН **********, от гр. Б, ЖК "Е.", бл.*, ет.*, ап.*, срещу Решение № 906779/13.08.2020г., постановено по гр.д. № 2697/2019г. по описа на РС Благоевград, с което е уважен като основателен предявения иск по чл. 422 от ГПК, като се иска неговата отмяна изцяло.

С жалбата срещу въззивното решение са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като не е съобразено с фактическата страна на разглеждания казус.

Сочи се с въззивната жалба от жалбоподателката, че същата не е имала никакви правоотношения с дружеството ищец- „М.Б.“ ЕАД, а „П.“ АД умишлено е бездействала и не е обявила договора за кредит сключен между нея и жалбоподателката С. С. Я., за предсрочно изискуем. Вместо това банката кредитор на 02.04.2018г. е сключила договор за прехвърляне на вземанията на „М.Б.“ ЕАД, което се определя от жалбоподателката като нарушение на закона.

Поради изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени решението на РС Благоевград изцяло, като неправилно и постановено в нарушение на материалния 1 закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди изцяло претендираните от въззивницата разноски пред първата съдебна инстанция.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, кайто е с неблагоприятен изход за ответницата по делото и в този смисъл за нея като недоволна страна е предвидена от закона изрична възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция, при условията на ограничен въззив.

За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, жалбоподателката С. С. Я., редовно призована не се явява лично, като с писмена молба до съда сочи като причини здравословното и състояние, както и епидемиологичната обстановка в страната. Не възразява да се даде ход на делото в нейно отъствие, като поддържа доводите си, наведени с въззивната жалба по делото и моли съда да отмени обжалваното първоинстационно решение като неправилно и необосновано.

С писмено становище по делото от „М.Б.“ ЕАД, чрез юрисконсулст Дунов, депозирано пред настоящата въззивна инстанция, оспорва се изцяло основателността на въззивната жалба, като се иска същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Благоевград.

Поддържа се от въззиваемото дружество, че вземането на „М.Б.“ ЕАД е установено по основание и размер. Между „П.“ АД е въззивницата С. С. Я. е възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на сключен договор за кредит, който е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. Не е изпълнено задължението на длъжника за погасяване на задължението по кредита чрез внасянето на дължимите погасителни вноски, поради което кредиторът се е ползвала от правото на предсрочна изискуемост на задължението, считано от 30.04.2019г., от който момент вземането за неизплатената част от главницита и лихвата е станало изискуемо и дължимо.

Въззиваемото дружество „М.Б.“ ЕАД черпи права от сключен с „П.“ АД- договор за цесия от 02.04.2018г., с който банката е прехвърлила вземането си от С. С. Я. на цесионера „М.Б.“ ЕАД. Поддържа се с писменото становище пред настоящата съдебна инстанция, че договора за цесия е бил надлежно съобщен на длъжника, чрез съдебен изпълнител и на основание чл.

18 ал. 5 от ЗЧСИ, като съобщението е извършено от ЧСИ Б.В. по реда на чл. 47 ал. 5, във връзка с чл. 47 ал.1 от ГПК- чрез залепване на уведомление и при спазване на всички изисквания на закона за това. Така към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от 2

ГПК пред РС Благоеврад, длъжника С. С. Я. е била редовно уведомена както за обявената предсрочна изискуемост на кредита, така и за извършената цесия, като са настъпили предвидените с разпоредбата на чл. 99 ал.4 от ЗЗД правни последици.

Акцентира се, че при извършването на цесията, налице е изрично упълномощаване от страна на стария кредитор „П.“ АД на новия кредитор „М.Б.“ ЕАД, да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, като отделно са развити съображения, че ако съдът приеме уведомяването на длъжника от ЧСИ Б.В. за нередовно, то съобразно трайно установената съдебна практика/Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о./, длъжникът следва да се счита за редовно уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, с получаването на преписа от исковата молба по делото. Сочи се още в писменото становище, депозирано по делото пред въззивния съд, че в т. 41 от ОУ към договора за кредит, приети от страните като част от сключения договор, че банката може да прехвърля вземанията си по договора за кредит към трети лица, като кредитополучателят може да направи всички свои възражения пред цесионера.

С писменото становище пред настоящата въззивна инстанция от процесуалният пълномощник на въззиваемото дружество, поддържа се че освен по основание вземането, чието съдебно установяване се иска от ищеца- „М.Б.“ ЕАД, е установено и по размер, като въз основа на заключението на приетата от първоинстационния съд СТЕ, установява се че след преструктурирането на дълга от „П.“ АД с Анекс към договора от 30.08.2012г., сключен с крудитополучателя С. С. Я., останали са неизплатени суми за главница- 4 800лв. част от дължимите наказателни лихви в размер на 4 318.56лв., за периода от 17.07.2016г. до 17.07.2019г. от общо дължимата наказателна лихва в размер на 11 934.95лв.

По изложените съображения с писменото становище от пълномощника на въззиваемото дружество, иска се от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение на РС Благоеврад като правилно и обосновано.

За да се произнесе в рамките на правомощията си, въззивният съд в настоящия си състав, съобрази следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба, подадена от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. М. Л.“ №*, ет.*, представлявано от П.В. и Н. К. П. – изпълнителни директори, чрез юриск. А.Г. - Ц., срещу С. С. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. Е. бл. *, ет.*, ап.*.

Ищецът "М.Б." ЕАД С. твърди в исковата си молба, че на 02.04.2018 г. между "П.И.Б. АД и "М.Б." ЕАД, е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който банката е прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на кредитна карта № */15.12.2007г., ведно с Анекс от 02.07.2008г. и Анекс от 30.08.2012г.,в полза на „М.Б.“ ЕАД. Прехвърленото вземане фигурирало като номер *, съгласно приложената извадка3 копие от Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия, като размера е посочен към 05.04.2018г.- датата на прехвърлятелния ефект на договора за цесия.

Сочи се с исковата молба, че между „П.и.б. АД, действаща в качеството й на кредитодател и картоиздател, и ответницата С. С. Я., като кредитополучател и картодържател, е бил сключен Договор за издаване на международна револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № */15.12.2007г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя и съответно последният е получил сумата от 1000лв. Съгласно т. 4 от Договора, длъжникът се задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общи условия на "П.И.Б.

АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с Решение на УС на "П." АД от 17.04.2007г., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007г.

Поддържа се от ищеца, че с Анекс към договора за кредит от 02.07.2008г. е бил увеличен усвоеният в пълен размер банков кредит овърдрафт в размер на 5000лв.

Твърди се от дружеството ищец с ИМ пред първоинстационния съд, че с последващ Анекс към договора за кредит от 30.08.2012г., кредитодателят и кредитополучателят приели за установено, че към датата на подписването на Анекса /30.08.2012г./ размерът на вземанията на „П.и.б. АД към ответницата С.Я., са в общ размер на 10 608,63лв., от които: главница в размер на 5000 лв. и лихви в размер на 5608,63лв. Съгласно т. 7 от Анекса от 30.08.2012г., длъжникът се е задължил да погасява договора за кредит, съгласно ОУ на „П.“ АД за кредит на ФЛ, изменен и допълнен с Решение на УС на банката кредитор- в сила от 21.11.2011г.

Навеждат се доводи, че след преструктуриране на първоначално сключения договор за кредит, кредитополучателят следвало да изпълни задълженията си на 84 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план приет към Анекса от 30.08.2012г.

На основание т. 11 от Договора за кредит, длъжникът декларирал, че са му предоставени и се е запознал с Общите условия за издаване и ползване на револвиращи международни карти с чип, и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката, във връзка със сключване и изпълнение на Договора за кредит.

На същото основание в т. 7 от Анекса от 30.08.212г., длъжникът С. С. Я. декларирала, че са и представени и е запозната с ОУ и с подписването на анекса е приела, същите да са приложими към сключения договор и изпълнението на Анекса от 30.08.2012г.

Сочи се в исковата молба пред РС Благоеврад, че съгласно т. 18 от Общите условия, титулярът (длъжникът) се задължил всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежа е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението.

Съгласно т. 5.1 от ОУ към Анекса от 30.08.2012г., длъжникът С. С. Я. се е задължила 4 кредита да се погасява чрез разплащатателна сметка, на равни 84 бр. месечни вноски, съобразно приет подробен погасителен план с подписания анекс към първоначалния договор.

Съгласно т. 7 от Договора за кредит, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят (длъжникът) заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали транзакции - 18%.

Съгласно т. 2 от сключения Анекса от 30.08.2012г., титулярят (длъжникът) се задължава да заплаща на банката, годишна лихва върху главницата в размер на БЛП на банката в лева, увеличен с надбавка от 9.20 пункта. Към датата на подписването на Анекса от 30.08.2012г., БЛП на банката в лева е в размер на 8.79 % годишно.

Сочи се в ИМ от дружеството ищец, че на основание т. 8 от Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишение на разрешение кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%.

Исковата претенция на ищеца по настоящото дело е основана на твърденията, извадени в ИМ, че въпреки поетите задължения, ответника С. С. Я. не обслужвала кредита, не изпълнявала своите задължения и не извършвала плащания за погасяване на дълга след 31.07.2014г., когато било направено последното плащане.

Заявеното правно основание за установяване на дължимото вземане с ИМ пред РС Благоеврад е обявяването на банковия кредит тип овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем от страна на цесионера "М.Б." ЕАД, на основание т. 28, б., „а" от Общите условия, действащи след подписването на Анекса от 30.08.2012г.