Решение № 733 от 03.06.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 733

Кърджали, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

АЙГЮЛ ШЕФКИ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ канд № 20247120600101 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от С. С. Я. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. С. Л. Я., против Решение № 3/15.01.2024 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на С. С. Я. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за това, че на 08.09.2022 г. в *** ч. в [област], [община], извън населено място, по път *** км. *** м., посока на движение от [населено място] към ***, при ограничение 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26, при управление на МПС – „***“ с рег. № [рег. номер], при условията на повторност/в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ **/***/ е превишил скоростта с 36 км. ч., респ. се е движел със скорост от 96 км.ч.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че е нарушен материалния закон, като съставът на първоинстанционния съд е допуснал и съществени нарушения на процесуалните закони.

Твърди, че съдебното решение копирало компютърното издание на ЕФ ** № ***, предмет на АНД № 20235150200162 по описа за 2023 год. на PC - гр. Момчилград, изготвен от „айти“ специалисти някъде в офисите на Областната дирекция на МВР - гр. Кърджали. В текстовата част на процесния фиш серия ** № *** не се съдържали принципите, заложени в материалноправните норми на ЗАНН и процесуалните разпоредби на НПК и АПК.

Въвежда доводи за приложимостта на Инструкция № 81211-749/20.10.2014 г., Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. и Наредба № 81213 – 532/12.05.2015 г.

Излага съображения относно правомощията на АНО да формират вътрешното си убеждение в съответствие със събраните доказателства в производството.

Сочи хронологично релевираните в производството пред районния съд доказателствени искания, развивайки доводи относно хипотезите на чл. 189 от ЗДвП, чл. 165, ал. 3 от ЗДвП и § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Счита, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не приравнявала електронния на АУАН и НП като изискване за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване, а само като правни последици в хипотезата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. В тази връзка излага съображения, че установяването и заснемането на нарушение по чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол /АТСС/ в присъствието на контролен орган, изисквало процедура по издаване на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, а не съкратеното производство по издаване и обжалване на ел. фиш предвидено в ЗДвП. Пренебрегването на това разграничение представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила и винаги ограничавало правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл било и ТР № 1/2014 год. на ОСК на ВАС, което не било загубило действието си към момента.

Приложимата норма на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, използвайки легалната дефиниция от § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, регламентирала установяване и заснемане на нарушения по скоростта на движение на автомобилите в отсъствие на контролен орган и нарушител. Следователно процедурата в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в актуалната и редакция към датата на нарушението 08.09.2022 г. изключвала приложението на мобилните системи за видеоконтрол. Разширителното тълкуване било недопустимо от една страна, а от друга страна, липсата на правна прецизност в съставомерността на редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, не можело да се тълкува във вреда на нарушителя. С оглед това и на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН, старата редакция се явявала закон по-благоприятен за нарушителя и следвало да намери приложение, което обосновавало извод за незаконосъобразност на електронния фиш.

На следващо място релевира доводи, че в обжалваното решение било допуснато нарушение и на материалния закон, при определяне размера на наказанието. Същото било наложено в двоен размер, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за нарушение извършено при повторност. Предвид това, че издаването на ЕФ било регламентирано по специален ред и било изключение от общите процедурни правила за административнонаказателното производство, квалифициращият признак, въведен в чл. 182, ал.4 от ЗДвП не било обстоятелство, което се установявало с техническо средство, без участие на контролен орган, т.е. недопустимо било налагане на административно наказание, съдържащо квалифициращ признак с ЕФ. Наличието на състава на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП изисквало влязло в сила НП, както и да не е изминал срок, по дълъг от посочения в § 6 т. 33 от ДР на ЗДвП, което не било налице в конкретния случай.

Отделно от горното сочи, че в текста на електронния фиш липсвало посочване на административно наказателна разпоредба, която да конкретизира правното основание за нарушение на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 3/15.01.2024 г., постановено по АНД № 182/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява. Представлява се от пълномощника адв. С. Я., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд.

Ответникът по касация, редовно призован се представлява от юрисконсулт С. Ч., който оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, съставен при спазване на изискванията на релевантните норми на действащото законодателство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на С. С. Я. от [населено място], с [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв., за това, че на 08.09.2022 г. в *** ч. в [област], [община], извън населено място, по път *** км. *** м., посока на движение от [населено място] към ***, при ограничение 60 км.ч., въведено с пътен знак В-26, при управление на МПС – „***“ с рег. № [рег. номер], при условията на повторност/в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ **/***/ е превишил скоростта с 36 км. ч., респ. се е движел със скорост от 96 км.ч.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя, както и отпадането на изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци или да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Изложил е и съображения за правилност на дадената в ЕФ правната квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни, поради което и релевираните отменителни основания са налице.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 318р-4808/22.03.2022 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протоколът е приложена и снимка на разположението на уреда, което е в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като видно от приложения към административнонаказателната преписка Протокол с рег. № 6586/20.04.2022 г., полицейският служител е преминал обучение за работа с АТСС. Това обосновава извода, че мобилната система е използвана съгласно инструкцията на производителя, поради което неоснователни се явяват доводите на пълномощника на касатора, че установяването на нарушението е в разрез с относимата нормативна уредба.

Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87c8ae87-16a4-4645-895c-1086357af01b