Решение № 347 от 18.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110216607 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. К. Т., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Т. Б. от САК срещу наказателно постановление № 22-4332-024552/01.12.2022 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР , с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, за несъответствие на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон.

1

Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. Б. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Отправено е искане за присъждане на разноски за оказаната безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 036487/07.11.2022 г., съставен от А. И. В. – ст. полицай при 03 РУ СДВР и в присъствието на свидетеля М. Ч. Н. - очевидец е констатирано, че на 07.11.2022 г. около 22:10 часа, в гр. София, по бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от бул. „Димитър Петков“ към ул.

„Алеко Туранджа“, жалбоподателят Т. управлява лек автомобил марка „Деу“ с рег. № СА №№№№ РР, като на кръстовището с бул. „Константин Величков“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Т..

2

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-024552/01.12.2022 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 05.12.2022 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок с пощенски оператор чрез наказващия орган на 12.12.2022 г., видно от отбелязването в съпроводително писмо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени 3 императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото са намерило проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.

Оплакванията в жалбата за допуснати пороци в АУАН и НП, касателно възприетата правна квалификация са свързани с правилното приложение на материалния закон, поради което ще бъдат обсъдени след анализа на доказателствената съвкупност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника И. К. Т. е ангажирана на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 20 от Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 8 /осем/ контролни точки, след влизане в сила на НП.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал този съдебен състав не намира разумни 4 основания да не кредитира с доверие предоставената от свидетелитеочевидци Лилия Б. и Галина Коджаманова информация, че на детерминираните в АУАН време и място жалбоподателят Т. е управлявал процесния лек автомобил, в който двете са били пътници и е навлязъл в кръстовището при наличието на разрешен сигнал на светофарната уредба. До извод в противната насока не би могло да се достигне от показанията на свидетеля М. Н., който не е съхранил спомените си за конкретния случай, въпреки че потвърждава констатациите в акта, имайки предвид, както беше отбелязано, че последните не притежават обвързваща доказателствена сила /арг. от чл. 14, ал. 2 НПК/.

От проведения на етапа на съдебното следствие разпит на актосъставителя А. В. се изяснява, че същият не е възприел пряко и непосредствено навлизането на процесното МПС на червен сигнал на светофарна уредба, а изводите му в очертаната насока се базират на предположения, съобразно фазите на светлинните сигнали. Видно от приложените по делото циклограми при фаза I I I преминаването на кръстовището с бул. „Константин Величков“ в избраната от жалбоподателя Т. посока на движение по бул. „Александър Стамболийски“, считано от бул.

„Димитър Петков“ към ул. „Алеко Туранджа“, е разрешено, съответно е било забранено за завиващите наляво от бул. „Александър Стамболийски“ по бул.

„Константин Величков“ в посока към бул. „Тодор Александров“, каквато траектория е била избрана от актосъставителя В. с управлявания от него служебен автомобил. При следващата фаза I V преминаването на управляваното от въззивника Т. МПС е било забранено, респективно светофарната уредба е подала зелен сигнал за полицейския автомобил, управляван от свидетеля В..

Очертаната специфика на работа на светофарните уредби, разположени в кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ и бул.

„Константин Величков“, съпоставени с липсата на преки доказателства за навлизането на управлявания от жалбоподателя Т. лек автомобил на червен сигнал, мотивират този съдебен състав да приеме, че смяната на светлинните сигнали е осъществена едва след посочения темпорален момент. При това положение, извън полезрението на административните органи е останало обстоятелството, че съгласно изричната разпоредба на чл. 31, ал. 7, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП, 5 обн. в ДВ бр. 25 от 2.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., приет с ПМС № 36 от 05.03.1996 г./ при наличието на жълта светлина, означаваща „Внимание, спри!“, това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението, а при подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят.

Преминаването и напускането на кръстовището с управляваното от въззивника МПС на неразрешен сигнал на светофарната уредба не изпълва признаците на твърдяното от актосъставителя и наказващия орган административно нарушение, след като водачът преди това е навлязъл при наличието на зелена светлина. Напротив, същият е изпълнил акуратно вмененото му от законодателя правно задължение с оглед предотвратяване на потенциалната опасност от възникване на произшествие с други превозни средства, навлезли в кръстовището при следващата фаза на светофара.

В контекста на изложеното, очертаната от административните органи неправомерна деятелност е субсумирана под разпоредбата на чл. 6, т.

1 ЗДвП, като в тази връзка напълно резонни са оплакванията на адв. Б. за непрецизна правна квалификация на процесното нарушение. Визираният нормативен регламент предвижда, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Тази правна норма обаче е несамостоятелна и за да породи правно действие следва да намери задължителна привръзка с други норми, регламентиращи предписанията, относими към различните светлинни сигнали. В процесния случай това е разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, която предвижда, че светлинните сигнали имат следното значение: червен светлина – означава „преминаването е забранено“. В тези случаи водачите на ППС водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.