Присъда № 26 от 09.04.2024, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №26/09.04.2024г., постановена по НЧХД №615/2023г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Ю.С.Р. от от гр. ***, с която е повдигнато обвинение срещу Х.М.А. от гр.*** за това, че на 10.03.2023г. в гр. *** подсъдимият е разгласил позорни обстоятелства за тъжителя- престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 10000 лв /след частично оттегляне/, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си. Лично и чрез защитника си излага становище за неоснователност на тъжбата и моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият Х.М.А. е роден на *** в гр.***, живее в същия град. Същият е неженен, не е осъждан.

Тъжителят Ю.Р. и подсъдимият Х.А. се познавали, но били в лоши отношения.

По повод подадена тъжба от тъжителя срещу подсъдимия Х.А. пред Районен съд Търговище било висящо НЧХД №*** На 10.03.2023г. около обяд в магазин „Мания“ в гр. *** подсъдимият Х.А. се срещнал със свидетеля В.Н., който също познавал и тъжителя и подсъдимия. Между тях се завързал разговор, като подсъдимият попитал свидетеля дали знае, че е призован като свидетел по посоченото дело пред РС Търговище. Свидетелят отговорил, че не знае. Тогава подсъдимият го попитал „Какво прави онова лудото диване, Ю., адвокатчето?“, визирайки тъжителя Ю.Р.. Свидетелят се подразнил от тази реплика и без да отговори се отдалечил, като по този начин приключил разговора си с подсъдимия. На 27.03.2023г. в заседание на РС Търговище по посоченото НЧХД №*** В.Н. бил разпитан като свидетел и пресъздал разговора си с подсъдимия от 10.03.2023г., посочвайки и цитираната по-горе реплика, отправена от подсъдимия, при което и тъжителят Ю.Р., присъстващ в заседанието, научил за тези думи на подсъдимия, казани по негов адрес.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като се опира на събраните доказателства – писмени такива и основно показанията на св. В.Н., които изцяло кредитира. Отчита се приятелството на този свидетел с тъжителя, но и при това съдът намира, че същият свидетел дава достоверни показания. Пресъздадената от свидетеля реплика на подсъдимия по адрес на тъжителя е специфична и съдът не намира, че свидетелят може да си измисля, а очевидно добросъвестно и дословно предава това което е чул. Доколкото се изтъкват доводи за неустановеност по повод датата на събитието и в този смисъл е разпитан и св. Д.А. /брат на подсъдимия/, то съдът не намира, че такава неяснота е налице. На първо място св. Д. А. не може да отговори конкретно, къде е бил подсъдимият именно на датата 10.03.2023г. и в този смисъл в показанията му не се съдържат данни, които да поставят под съмнение факта, че подсъдимият действително е посетил магазин „Мания“ на въпросната дата. С оглед на това не се кредитират и обясненията на подсъдимия, отричащ да е посещавал магазина на тази дата и да е отправял процесната реплика по адрес на тъжителя. Обясненията на подсъдимия, явно защитна теза, се опровергават от показанията на св. Н., който явно конкретно помни случая, което се обяснява и с това, че вече е свидетелствал за тази ситуация в предходен момент по друго дело, което се е случило малко след самото събитие. В този смисъл съдът отново изтъква, че намира за достоверни показанията на св. В.Н., поради което и приема, че от фактическа страна обвинението, съдържащо се в тъжбата, е доказано.

На база на тези данни, въпреки че фактите се доказват, съдът намира, че от правна страна не може да се приеме, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му 1 престъпление. Подсъдимият не е осъществил състава на престъплението „клевета“ по смисъла на чл.147, ал.1 НК, тъй като не е действал с умисъл за разпространяване на позорни обстоятелства за тъжителя и реално казаното от него, не се явява разпространяване на конкретно позорно обстоятелство, а всъщност е израз на негативно и в този смисъл обидно отношение към тъжителя, което подсъдимият е изразил пред друго лице. Изразите „… лудото диване…“ по естеството си са обидни, но случаят не може да се определи и като престъпление „обида“ по НК, тъй като не се касае за казани думи в присъствие на тъжителя по смисъла на чл.146, ал.1 НК. Дори и да можеше да се приеме, че случаят би осъществил състав на клевета или обида, то случаят би се явил крайно маловажен по смисъла на чл.9, ал.2 НК. Безспорно репликата на подсъдимия е унизителна за тъжителя, но обективно погледнато конкретното деяние е с явно незначителна обществена опасност на фона на деяния, които реално могат да се определят като обида или клевета по смисъла на НК. В крайна сметка съдът остава на становището, че подсъдимият не е осъществил състав на престъпление и следва да бъде признат за невиновен и съответно оправдан, по обвинението да е извършил престъпление спрямо тъжителя.

От друга страна макар и репликата на подсъдимия да не се определя като престъпление по смисъла на НК, то отправянето на подобни думи – „Луд“ и „диване“ по адрес на друго лице, безспорно е неправомерно деяние. Изразът „лудото диване“ означава, че подсъдимият, без основание, определя тъжителя като човек с психични отклонения, при това див, несоциализиран, което безспорно е унизително за тъжителя, неоснователно го компрометира, поради което и съдът намира, че деянието на подсъдимия се явява деликт по смисъла на чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Става дума за виновно /умишлено/ казани злепоставящи изрази. Това деяние на подсъдимия е накарало тъжителят, научавайки за казаното по негов адрес, да се почувства унизен, компрометиран, в което се изразяват и претърпените от него неимуществени вреди. При това на основание чл.307 НПК съдът дължи произнасяне по гражданския иск и с оглед тежестта на конкретния деликт и критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД намира, че искът е основателен до размера от 700 лв, която сума подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя като обезщетение, ведно със законната лихва от датата на деликта. В останалата му част до 10000 лв гражданският иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в тази му част.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 26 гр. Разград, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело частен характер № 20233330200615 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Х. М. А., ЕГН ********** от гр.*****, неженен, неосъждан за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.03.2023 г. в гр. ***** е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя Ю. С. Р. от гр. ***** престъпление по чл.147, ал.1 от НК, поради което го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

ОСЪЖДА на основание чл.52 от ЗЗД вр. с чл.45 от ЗЗД подсъдимия Х.

М. А., ЕГН ********** да заплати на тъжителя Ю. С. Р., ЕГН ********** като обезщетение за причинените неимуществени вреди от извършен деликт сумата от 700,00 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на деликта 10.03.2023г. , като в останалата му част до 10 000 лева Съдът отхвърля гражданския иск като неоснователен в тази му част.

ОСЪЖДА подсъдимия Х. М. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата от 50,00 лева, като държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен съд - Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

1