Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2761 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10363/2024
Вид
Решение № 2761
Подписан
03.06.2025
В сила
15.12.2025
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2761 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330110363 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Първа инвестиционна банка” АД против И. Г. Н. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 686, 52 лв. – договорна лихва за периода от 19.09.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т. 8 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/24.03.2021 г. и сумата от 269, 43 лв. – наказателна лихва за периода от 06.10.2022 г. до 18.03.2024 г., начислена на основание т. 9 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/24.03.2021 г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***/24.03.2021 г., по силата на който в полза на ответника е предоставено правото да ползва сумата от 2 000 лв. при условията на овърдрафт. Сочи, че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно по банковата сметка на ответника за периода от 15.04.2021 г. до 20.03.2022 г., като по тази банкова сметка са постъпвали плащания за погасяване за периода от 13.05.2021 г. до 01.03.2022 г. Поддържа, че на основание т. 3 от Договора срокът на договора е подновяван автоматично, поради което крайният срок на договора не е изтекъл и договорът не е прекратен от някоя от страните. Твърди, че ответникът е в забава, считано от 1

19.09.2022 г. и на основание т.13.1 във вр. с т. 13.1.1. от Общите условия е обявен за предсрочно изискуем с изпратена покана до длъжника чрез частен съдебен изпълнител Горчев, която е получена на 28.12.2023 г. – по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Поддържа, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо на 18.04.2024 г. Сочи, че на основание т. 8 от Договора е начислена договорна лихва, доколкото ответникът е използвал целия овърдрафт и не е погасил пълния размер на дебитното салдо до края на гратисния период. Твърди, че лихвата е начислена върху използваната от ответната страна сума, като ако ответникът е използвал сума чрез ПОС терминал – годишната лихва е в размер на 16 %, а при използване на овърдрафта по друг начин – годишната лихва е от 18 %. Поддържа, че на основание т. 9 от Договора е начислена наказателна лихва, която се начислява, ако ползвателя на кредитната карта не заплати минимална погасителна вноска или надвиши разрешения или текущ кредитен лимит. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, които са предявени като осъдителни на основание чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с разпореждане, обективирано в Заповед № 3542/25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 7096/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на посочените суми.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна И. Г. Н. е депозирала чрез назначения й от съда особен представител – адв. Я.

К., отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че вземането по договора за кредит не е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като в представената по делото покана за доброволно изпълнение е посочено вземане по друг договор за кредит. Сочи, че не е спазена процедурата по чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на поканата за изпълнение, като твърди, че в разпоредбата на т. 18 от Договора е предвидено задължение за кореспонденция между страните на електронни адреси, а по делото не са представени доказателства за изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост и на електронен адрес. Излага съображения за недействителност на клаузите, установяващи задължение за заплащане на договорна лихва и наказателна лихва на основание чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗПК, както и поради тяхната неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 5 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, по отношение на 2 които е отхвърлено заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК с постановяване на Разпореждане, обективирано в Заповед № 3542/25.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7096/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV граждански състав.

Исковата претенция е предявена в законоустановения за това срок по чл.

415, ал. 4 ГПК.

От договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *** от 24.03.2021 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и И.

Г. Н., се установява, че ищецът е поел задължение за откриване на разплащателна сметка на ответната страна с издаване на кредитна карта с чип към нея, като се предоставя правото за ползване на кредитен лимит от 2 000 лв., който може да бъде усвояван с използване на всяка от картите. В разпоредбата на т. 3 от Договора е установено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 24.03.2022 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия.

С т. 7 е установено, че за всички операции до кредитния лимит титуляря има право на гратисен период съгласно Общите условия.

С т. 8 е установено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при условията на т. 7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, се заплаща фиксирана годишна лихва от 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – трансакции и 18 % - за всички останали дебитни салда. В разпоредбата на т. 8.1. е установено, че за първите три отчетни периода се заплаща промоционална лихва от 0 %, ако титулярят на сметката е изправен и не я закрие в срок до 31.08.2021 г.

С т. 8.2. е договорено, че лихвата се заплаща върху непогасените суми за всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването.

В разпоредбата на т. 9 е установено задължение за заплащане на наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на минималната погасителна вноска или на надвишението на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит, като лихвата се формира от лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта за 3 формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочие на минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията – лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка от 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт.

Установен е годишен процент на разходите от 12, 63 %.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия. В разпоредбата на т.1.1, б. „у“ от Общите условия е посочено, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, който може да бъде от 20-то число на всеки месец до 19-то число на следващия месец, включително, а в б. „х“ е установено, че падеж се счита всяко 5-то число от месеца. В т. 8.1. от Общите условия е посочено, че гратисния период е от 45 дни.

В разпоредбата на т. 13.1.1. от Общите условия е установено, че банката има право да обяви вземането за предсрочно изискуемо, ако титулярят не извърши което и да е плащане за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

С т. 19.1.1. от Общите условия е установено, че срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. С т. 20.1.1. е договорено, че при изтичане на срока на валидност на картата банката издава служебно нова карта.

Вземането е породено от сключен между кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжника – ответник, договор за револвиращ потребителски кредит, усвояван чрез използване на кредитна карта. По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Сключеният между страните договор е такъв за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.

Приложима към процесното правоотношение е Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на 4 платежни операции и за използване на платежни инструменти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.

26 от същата наредба, платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции. Установено е, че платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата, като платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения ползвател се поставя върху лицевата страна. С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата изрично е установено, че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на разположение на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.

Следователно и при съобразяване на посочените разпоредби съдът намира, че възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално предадена на оправомощения държател .

Това е така, доколкото чрез използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните извлечения (които му изпраща ищецът), предоставените му кредити и да заплаща такси за одобряване на кредит, за обслужване на кредит, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит.

С Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е дадено разяснение по въпроса относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта. в посоченото решение касационната инстанция приема, че независимо от липсата на изрична регламентация относно срока и реда за предаване на банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни операции. Няма изрично изискване за предаването на банковата карта да бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по договора, то при спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това задължение. При липса на съставен протокол, няма пречка доказването да стане с всички допустими доказателствени средства - други писмени документи, в които получаването на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания и т.н.