Определение № 840 от 08.12.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 08.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253000500657 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 вр. чл. 390, ал 3 ГПК и е образувано по частна жалба на Ц. П. А. и Е. И. Г., подадена чрез адв. Б.Д., против определение № 4818/20.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 390, ал. 3, изр. посл. ГПК е отменено, допуснатото с определение № 4225/15.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1822/2025 г. на ВОС, ХII-ти състав, обезпечение на бъдещите им искове срещу Е. С. С. за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 59, том VI, peг. № 4483, дело 962/2008 г. на нотариус Зоя Аврамова чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имота.

Жалбоподателките са навели оплаквания за неправилностнезаконосъобразност на обжалваното определение и са молили за отмяната му. Изложили са, че обезпеченият иск бил предявен на 04.08.2025 г., поради което изводът на окръжния съд, че искът не е предявен, бил неправилен.

Е. С. С., чрез адв. С.Д., е подала писмен отговор на частната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното определение, е молила за потвърждаване на последното.

Частната жалба е депозирана в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима.

Междувременно е постановено влязло в сила определение № 1

831/04.12.2025 г. по ч.гр.д. № 656/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, образувано по частна жалба на ответницата по бъдещия иск срещу определение № 4225/15.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1822/2025 г. на ВОС за допускане на обезпечението на бъдещия иск, с което след отмяната му, обезпечението на бъдещия иск е допуснато при условие на внесена от молителите гаранция.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.1 ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по поС.ния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като съгл. ал.3, в този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

Молбата за обезпечаване на бъдещи искове е била подадена от молителите пред районния съд на 24.07.2025 г. и впоследствие - изпратена по подсъдност на окръжния съд, пред който е образувано ч.гр.д. № 1822/2025 г. С определение № 4225/15.09.2025 г. по същото дело, окръжният съд е допуснал обезпечение на част от бъдещите искове – тези за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 59, том VI, peг. № 4483, дело 962/2008 г. на нотариус Зоя Аврамова, поради липса на съгласие, евентуално на форма, по чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана. Със същото определение, съдът е определил едномесечен срок, считано от 15.09.2025 г., за предявяване на бъдещите искове и за представяне на доказателства по делото. Определението е връчено на молителите на 18.09.2025 г., като на 17.10.2025 г. те са уведомили съда, че са предявили обезпечените искове. Представените доказателства, обаче са за предявени на 04.08.2025 г. искове за нищожност. Т.е. исковете са били предявени преди допускане на обезпечението. Предвид, че молбата, по която е образувано производството пред окръжния съд е по чл. 390, ал.1 ГПК за обезпечаване на бъдещ иск, т.е. обезпечението е поискано за преди предявяване на иска, съдът обезпечава именно непредявения още иск и този иск следва да се предяви в указания срок след допускане на обезпечението.

2

Именно в срока, молителите – бъдещи ищци не са предявили обезпечените искове. Обстоятелството, че са предявили идентични на обезпечените искове преди това, не променя горния извод, защото обезпечаването на предявените искове е по различен ред – от съда, пред който делото е висящо. Като не са предявили в указания срок бъдещите си, обезпечени по ч.гр.д. № 1822/2025 г. на ВОС искове, за съда е възникнало задължението по чл. 390, ал.3 ГПК за служебна отмяна на допуснатото обезпечение. Затова, като е отменил обезпечението поради непредявяване на бъдещия иск в срока, окръжният съд е процедирал правилно. Обжалваното определение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4818/20.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Варна, 08.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно частно гражданско дело № 20253000500657 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 вр. чл. 390, ал 3 ГПК и е образувано по частна жалба на Ц. П. А. и Е. И. Г., подадена чрез адв. Б.Д., против определение № 4818/20.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 390, ал. 3, изр. посл. ГПК е отменено, допуснатото с определение № 4225/15.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1822/2025 г. на ВОС, ХII-ти състав, обезпечение на бъдещите им искове срещу Е. С. С. за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 59, том VI, peг. № 4483, дело 962/2008 г. на нотариус Зоя Аврамова чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху имота.

Жалбоподателките са навели оплаквания за неправилностнезаконосъобразност на обжалваното определение и са молили за отмяната му. Изложили са, че обезпеченият иск бил предявен на 04.08.2025 г., поради което изводът на окръжния съд, че искът не е предявен, бил неправилен.

Е. С. С., чрез адв. С.Д., е подала писмен отговор на частната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното определение, е молила за потвърждаване на последното.

Частната жалба е депозирана в срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима.

Междувременно е постановено влязло в сила определение № 1

831/04.12.2025 г. по ч.гр.д. № 656/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд, образувано по частна жалба на ответницата по бъдещия иск срещу определение № 4225/15.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1822/2025 г. на ВОС за допускане на обезпечението на бъдещия иск, с което след отмяната му, обезпечението на бъдещия иск е допуснато при условие на внесена от молителите гаранция.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал.1 ГПК, обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по поС.ния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като съгл. ал.3, в този случай съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.

Молбата за обезпечаване на бъдещи искове е била подадена от молителите пред районния съд на 24.07.2025 г. и впоследствие - изпратена по подсъдност на окръжния съд, пред който е образувано ч.гр.д. № 1822/2025 г. С определение № 4225/15.09.2025 г. по същото дело, окръжният съд е допуснал обезпечение на част от бъдещите искове – тези за прогласяване нищожността на договор, сключен с нотариален акт № 59, том VI, peг. № 4483, дело 962/2008 г. на нотариус Зоя Аврамова, поради липса на съгласие, евентуално на форма, по чл. 26, ал. 2, предл. второ и трето ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана. Със същото определение, съдът е определил едномесечен срок, считано от 15.09.2025 г., за предявяване на бъдещите искове и за представяне на доказателства по делото. Определението е връчено на молителите на 18.09.2025 г., като на 17.10.2025 г. те са уведомили съда, че са предявили обезпечените искове. Представените доказателства, обаче са за предявени на 04.08.2025 г. искове за нищожност. Т.е. исковете са били предявени преди допускане на обезпечението. Предвид, че молбата, по която е образувано производството пред окръжния съд е по чл. 390, ал.1 ГПК за обезпечаване на бъдещ иск, т.е. обезпечението е поискано за преди предявяване на иска, съдът обезпечава именно непредявения още иск и този иск следва да се предяви в указания срок след допускане на обезпечението.

2

Именно в срока, молителите – бъдещи ищци не са предявили обезпечените искове. Обстоятелството, че са предявили идентични на обезпечените искове преди това, не променя горния извод, защото обезпечаването на предявените искове е по различен ред – от съда, пред който делото е висящо. Като не са предявили в указания срок бъдещите си, обезпечени по ч.гр.д. № 1822/2025 г. на ВОС искове, за съда е възникнало задължението по чл. 390, ал.3 ГПК за служебна отмяна на допуснатото обезпечение. Затова, като е отменил обезпечението поради непредявяване на бъдещия иск в срока, окръжният съд е процедирал правилно. Обжалваното определение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4818/20.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3