Решение № 635 от 18.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20255300502307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Б. А. против Решение № 2124/03.05.2025 г., постановено по гр.д. № 16963/2022 г., ПРС, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Р. Б. А. и З. Б. А., че С. А. Б., А. А. Б. и З. Н. Д., са собственици на основание наследствено правоприемство при квоти: 1/16 ид. ч. за С. А. Б., 1/16 ид. ч. за А. А. Б. и 1/12 ид. ч. за З. Н. Д. на следния недвижим имот: поземлен имот 495 от квартал 63, по плана на с. Красново, общ. Хисар, обл.

Пловдив, одобрен със Заповед № РД-06-287/1993 г., находящ се в с. Красново, общ.

Хисар, обл. Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 1135 кв.м, за който е отреден УПИ ХV-495, с неприложена регулация, при граници: улица, ПИ 496, ПИ 493, ПИ 494, ведно със жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м, жилищна сграда със застроена площ от 18 кв.м, второстепенна сграда със застроена площ от 9 кв.м, заедно с всички други подобрения и приращения в имота и е ОТМЕНЕН на осн. чл.

537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 191, том ІV, рег. № 3357, дело № 791/2022 г., от 23.08.2022 г. на нотариус Светла Йорданова с рег. № 131 по НК и район на действие РС – Пловдив, вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 29301/24.08.2022 г., акт № 54, том 84, дело № 17186/2022 г., до размера на 1/16 ид. ч. за С. А. Б., 1/16 ид. ч. за А. А. Б. и 1/12 ид. ч. за З. Н. Д. от следния недвижим имот: поземлен имот 495 от 1 квартал 63, по плана на с. Красново, общ. Хисар, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № РД-06- 287/1993 г., находящ се в с. Красново, общ. Хисар, обл. Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 1135 кв.м, за който е отреден УПИ ХV-495, с неприложена регулация, при граници: улица, ПИ 496, ПИ 493, ПИ 494, ведно със жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м, жилищна сграда със застроена площ от 18 кв.м, второстепенна сграда със застроена площ от 9 кв.м, заедно с всички други подобрения и приращения в имота, като са присъдени и разноски.

Жалбоподателката Р. А. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Развива съображения за неправилност на решението в една допълнителна въззивна жалба, подадена след оставане на първоначалната без движение, като страната е обсъдила свидетелските показания и е поддържала, че тя единствена е владяла и ползвала имота назад във времето от смъртта на нейната майка и до момента. Поддържа, че решението не е мотивирано, поради което не може да изложи по-конкретни доводи, свързани с неговата неправилност. Поддържа и че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което се отхвърлят исковете на ищците.

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и по предявените искове.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. А. Б., А. А. Б. и З.

Н. Д. /останалите посочени в исковата молба като ищци лица или са отрекли да са се подписвали под иска или са се отказали от предявяването му/ за признаване за установено между тях и ответниците Р.А. и З. А., че са собственици на съответните идеални части от процесния имот, подробно описан, на основание наследство от общата праводателка М.А. / в този смисъл уточняваща молба от 25.11.2025г./ Поддържат, че ответницата Р.А. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот и го е отчуждила в полза на З. А.. С това обосновават 2 правния си интерес от предявяване на установителен иск, посредством който да установи със СПН че са собственици на твърдените идеални части. Предявен е положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен, като е прието, че Р. А. не е доказала да е установила владение върху имота за себе си, като е отблъснала владението на останалите сънаследници. При това положение съдът е приел, че имотът е останал наследствен и е признал правата на собственост на претендиралите ги сънаследници.

От фактическа страна по делото се установява от представеното удостоверение за наследници, че сочената обща наследодателка М.А. е починала през 1993г., като е оставила за свои наследници общо шест деца, респ. техните низходящи. Р. А. е дъщеря на М.А., С. Б. и А. Б. са деца на починалия син на М. – А., а З. Д. е дъщеря на починалата дъщеря на М. – Д..

С НА №131, т.IV, д.№791/2022г. на нотариус Св. Йорданова, с ре.№131 по регистъра на НК, Р.А. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на ПИ 495, кв.63 по плана на с. Красново, общ. Хисаря, целият застроен и незастроен с площ от 1135кв.м., за който е отреден УПИ ХV-495, при неприложена регулация, ведно с жилищна сграда със застроена площ от 58кв.м., жилищна сграда с площ от 18кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 9кв.м., ведно с всички други подобрения и приращения.

С НА №104, т.III, д.№485/2022г. на нотариус Р. Танчева, с рег.№341 по регистъра на НК, Р. А. продава на З. А. процесния имот, като си запазва правото на ползване.

Приложено е и копие от нот. д. № 791/2022г. на нотариус Св. Йорданова.

По делото са събирани гласни доказателства за установяване твърденията на страните кой владее имота.

Свидетелят Р.Р. твърди, че познава имота и живее през една къща. Знае тази къща от дете. В нея живеели всички - Р. и братята и сестрите й. Помагал на С. и на баща му при извършване на някои ремонти и подобрения. Познава баба М. и дядо Б., които били собственици на имота, но починали отдавна. Твърди, че откакто майката на Р. и сестра й Ф. починали никой друг не живее в имота.

Свидетелят Н. М. твърди, че знае имота откакто се помни. Помни баба М., майката на Р.. В имота живеели и брата и сестрите на Р., но те починали. Знае, че споровете около имота започнали след като Р. прехвърлила имот на З.. Преди това никой не е имал претенции към него. Виждал е винаги Р. сама в имота, никой не е влизал и не й е помагал. Знае от разговори с близки , че в семейството се говорило, че имотът ще остава за Р. като най-малка. Не знае дали между братята и сестрите й е 3 имало такава уговорка, но Р. си поддържала имота, гледала майка си и баща си.

Свидетелят не знае друг да има ключ от имота и да влиза в него.

Свидетелят Я. А. е съпруг на З. А., поради което и показанията му ще се преценяват с оглед евентуалната им заинтересованост. Свидетелят твърди, че семейството му живее на около 200-300м. от дома на Р., която е леля на съпругата му З.. Всеки ден ходели да помагат на лелята – в домакинството, в дворната работа, във всичко. Свидетелят познавал и братята и сестрите на Р. – И. / Ф./, А./ А./, Д.. Те починали. Р. се грижила за имота повече от 30 години – гледала животни и земеделска продукция. Знае, че приживе баба М. казала на всички роднини, че имотът ще остане за Р., защото е най-малката. Никой от роднините нямал претенции до момента, в който научили, че Р. прехвърля имота на З..

Свидетелят А. А. е брат на З., поради което показанията му ще се преценяват с оглед евентуланата им заинтересованост. Твърди, че е съсед на имота. Помни баба М. и братята и сестрите на Р.. След като починали А. и Ф. останала само Р.. Всички знаели, че тя е собственик, защото стопанисвала имота, гледала животни. Р. живеела сама и за нея се грижили единствено сестра му и зет му.

Пред въззивната инстанция са разпитвани и свидетелите С. И. и Ю. К..

Свидетелят И. твърди, че познава Р. и имота, в който живее. Преди имотът бил на бащата на Р., но от 25-30 години в него живее само тя. Не знае някой друг да е живял в имота освен нея.

Свидетелят К. твърди, че знае имота, в който живее Р., но поради заболяване вече не си спомня много неща.

Приложено е удостоверение, изд. от общ. Хисаря за търпимост на паянтовата жилищна сграда от 58кв.м., построена в процесния имот, като съг. декларации от 2022г. е построена от М. и Б. А. през 1965г. Приложени са и съответните декларации, подписани от И.К., Б.К., А. А..

При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи :

Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д. № 11/2012 г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на правото на собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица и за съда сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за признаване на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно принадлежността на това право има легитимиращо действие за признатия собственик. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като тя може да противопостави своите права или само да оспори правата на признатия собственик. Според разясненията на ВКС в соченото ТР ако оспорващата страна също разполага с документ за собственост, то тогава страната, ползваща се от констативния нотариален акт следва да доказва придобивното си основание при 4 условията на пълно и главно доказване. Ако не се установи придобиването на имота на основание давностно владение, то на осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Съдебната практика е последователна и непротиворечива в разбирането си, че когато сънаследник упражнява фактическата власт върху наследения имот, то той е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на своите сънаследници. За да установи владение върху целия имот, то той следва да предприеме действия, които обективно са достигнали до знанието на останалите наследници, с които да отблъсне тяхното владение върху имота и недвусмислено да демонстрира намерението си за трансформация на държането във владение на този имот. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР по т.д. №1/2012, ОСГК, ВКС, съгласно които презумпцията по чл.69 от ЗС – че владелецът държи вещта като своя до доказване на противното, се счита за оборена в случаите, когато собствеността произтича от наследяване. В този случай наследникът, който държи съсобствената вещ следва да докаже, че е променил намерението си и е започнал да свои имота, както и че е демонстрирал това пред останалите съсобственици, за да се приеме, че от държател, той се е превърнал във владелец на вещта.

С оглед събраните гласни доказателства по делото – разпита на свидетелите РА.ов, М., Я. А., А. А., И., следва да се приеме за доказано, че процесният имот е принадлежал на родителите на Р. А. – М. и Б.. Свидетелят А. А. твърди, че само Р. останала да живее в имота след смъртта на брат си А. и сестра си Ф.. В същия смисъл са и показанията на свидетелите РА.ов и М., които твърдят, че след смъртта на М. в имота останали децата им, като Р. останала да живее сама след смъртта на брат си и сестра си. Доколкото това са две групи свидетели, водени от спорещите страни, може да се заключи, че категорично се установява, че след смъртта на родителите на страните в имота са останали да живеят освен Р. и брат й А. и сестра й Ф..