Решение № 34 от 01.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000533 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е въззивна жалба от „А.Ф.Г.“ ООД, ЕИК***, с.Б., обл. П., ул/м "Ж." №* против постановеното по т. дело № 1/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, решение № 260024 от 29.03.2023 г., с което са отхвърлени предявените от „А.Ф.Г.“ ООД /с предишно наименование и правноорганизационна форма „Д*М.“ ЕООД/, ЕИК***, с.Б., обл. П., ул/м "Ж." №* против „И.М*” ООД, ЕИК***, гр. П., ул."Б." №* при условията на евентуалност искове за заплащане на сумата от 93 748, 71 лв., като надплатена авансово сума на отпаднало основание - развален поради виновното му неизпълнение от страна на ответника - изпълнител договор за строителство от 26. 10. 2017 г., сключен между страните по делото, съгласно който ответникът - изпълнител се е задължил със свои сили и средства и на свой риск, в сроковете и при условията на договора да извърши строителномонтажни работи /СМР/, а именно: изграждане на обект на Възложителя „***” в УПИ *** (поземлен имот №**), масив *, местност "Ж." в с. Б., община Р., съгласно издадено Разрешение за строеж №** г., евентуално като 1 платена без основание или евентуално като платена на неосъществено основание, ведно с мораторно обезщетение за забавено плащането на главницата в размер на 9 531, 88 лв., за периода от 30.12. 2017 г. - 10 дни след разваляне на договора до 30.12. 2018 г. датата на предявяване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на главницата и „А.Ф.Г.“ ООД /с предишно наименование и правноорганизационна форма „Д*М.“ ЕООД/, ЕИК*** е осъдено да заплати на „И.М*” ООД, ЕИК*** сумата от 3 235 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, иска се отмяната му и постановяване на друг уважаващ главният и акцесорен искове предявени като основани, респ. при отхвърляне на същите разглеждане и уважаване на евентуалните искови претенции съобразно поредността им.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 31.12.2018 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „Д*М.“ ЕООД/, ЕИК***, с. Б., обл. П. със сегашно наименование и правноорганизационна форма „А.Ф.Г.“ ООД искова молба против „И.М*” ООД, ЕИК***, гр. П..

В обстоятелствената част на същата се говори че на 26.10.2017 г. между него в качеството му на възложител и „И.М*” ООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за строителство, с който изпълнителят се задължил със свои сили и средства и на свой риск, в сроковете и при условията на договора да извърши строително-монтажни работи изразяващи се в изграждане на „***” в УПИ *** (поземлен имот №**), масив *, местност "Ж.", с. Б, общ. Р, съгласно издадено Разрешение за строеж №*** г.

Неразделна част от този договор били Приложение №1 - Количественостойностна сметка /КСС/, Приложение №2 - линеен график и Приложение № 3 - цени и видове СМР за всеки един етап.

В изпълнение на чл.11.1. от договора и възоснова на издадена от насрещната страна фактура № *** г. ищецът с два банкови превода от 27.10.

2017 и 30.10.2017 г. заплатил авансово сумата от 70 000 лв. с ДДС, 2 представляваща 7 % от общата стойност на договора. С оглед на това плащане от 30.10.2017 г. на основание чл.7 от договора започнал да тече срокът за изпълнение на уговорените СМР. В тази връзка се сочи, че страните се уговорили общият срок за изпълнението им да не е по-дълъг от 6 месеца.

Сроковете за отделните видове работи били конкретно определени в одобрен и подписан между страните линейния график явяващ се Приложение №2 към сделката.

Сочи се, че според договора всички останали плащания след авансовото следвало да се извършват, т.е. били дължими единствено при извършени и приети СМР. Изпълнителят не се съобразявал с това и многократно искал от възложителя, без да е извършена дадена работа да му плаща авансово допълнителни суми с обяснението, че няма достатъчно средства, с които да заплати материалите и трудовите възнаграждения на работниците и така ще може да продължи строителството на обекта.

В тази връзка в исковата молба са изложени твърдения, че в периода 21.11.2017 г.- 08.12.2017 г. на ответника по банков път били платени допълнително като аванс суми в общ размер на 64 700 лв., както следва:

- по фактура № ***г. - 1 700 лв. с ДДС,

- по фактура № *** г. - 20 000 лв. с ДДС,

- по фактура № *** г. - 10 000 лв. с ДДС,

- по фактура № *** г. - 20 000 лв. с ДДС,

- по фактура № *** г. - 3000 лв. с ДДС и

- по фактура № *** г. - 10 000 лв. с ДДС.

Твърди се също, че наред с тези плащания ищецът давал на ответника по същите причини и суми в брой. Общият размер на дадените суми в брой бил 14 680 лв., за което били издавани разходни касови ордери от 20.11.2017 г., 01.12.2017 г., 02.12.2017 г. и 08.12.2017 г.

По- надолу в ИМ се сочи, че липсата на паричен ресурс у ответника станала причина страните по настоящето дело да се договорят, ищецът да възложи на трето лице закупуването и доставянето на обекта на необходими материали, както и извършване на строителни услуги, съгласно указания на изпълнителя. По силата на тази договореност били осигурени арматурна заготовка, бетон с транспорт и с авто-бетон помпа, кофражни платна, дъски, 3 греди и други кофражни елементи, рамков кофраж тип „Дока” и други материали като впоследствие ответникът следвало да плати стойността им на ищеца, респ. да ги приспадне от дължимото му се възнаграждение. На база тази договореност на 21.11.2017 г. между ищеца и „М.Б.Г.” ЕООД се сключил договор за доставка на строителни материали и извършване на строителни услуги. С него на „М.Б.Г.” ЕООД било възложено периодично да закупува и доставя на обекта, съгласно указанията на Възложителя и Изпълнителя, строителни материали и да извърши строителни услуги с кулокран и автокран. В тази връзка били доставени материали и извършени строителни услуги на обща стойност 31 411, 90 лв. с ДДС. Те били платени на споменатото трето дружество от ищеца, но тази сума не му била възстановена от ответника, нито пък била приспадната от общата сума по издадени констативни приемно-предавателни протоколи за извършени СМР - Акт № * от *** г. и Акт №* от*** г.

По отношение на споменатите два констативни приемо -предавателни протокола за извършени СМР е посочено, че в този наименуван Акт № * от *** г. изпълнителят сочи стойност на извършените работи от 165 207,80 лв. с ДДС, а в този наименуван Акт № * от 1***г. същата била 17 032, 80 лв. с ДДС. Към тези актове имало подробна ведомост и анализни цени. Те били проверени от инж. Б.М. като представител на възложителя и на 16.12.2017 г. били върнати с отразени корекции и забележки относно качеството, неприемането и непризнаването за изпълнени на част от описаните СМР-та, на вписаните количества и/или на посочената в документите стойност.

Изрично е било отразено от М. като забележка и че кофражът на басейн, резервоар и плоча не е завършен. Съгласно направените корекции по актовете, стойността на СМР била определена от него за Акт № * от *** г. на 116 583,66 лв. с ДДС, за Акт №*** г. на 11 956, 80 лв. с ДДС т.е. общо за двата акта на 128 540, 46 лв. с ДДС. Сочи се, че от тези суми не били приспаднати сумите за материалите и услугите, които били доставени от „М.Б.Г.“ ЕООД, на стойност 31 411,90 лв. На тази база е направен извод, че след приспадане на същите общо дължимото от него възнаграждение при качествено изпълнени СМР следвало да е в размер на 97 128, 56 лв. с ДДС.

Споменава се обаче, че от същото следва да се намали и с още 10 % , т.е. 9 712, 86 лв., които според чл. 11 от Договора били едва дължими при завършване на обекта и издаване на разрешение за ползване. Така е направено 4 заключение, че реално дължимата от него сума била 87 415, 70 лв. с ДДС.

Във връзка с тези два приемо - предавателни протокола е посочено, че в разрез с постигнатите между страните договорки, към тях нямало приложени и представени документи, доказващи качеството и годността на вложените бетон, материали и други изделия. Излагат се и доводи, че не били предприети действия от ответника за отстраняване на констатирани недостатъци и несъответствия, нито били представени за подпис коригирани актове, поради което извършените СМР следва да се считат за неприети, т.е. възнаграждение за същите не било дължимо.

В исковата молба се говори за проведена на 18.12. 2017 г. среща между страните по договора за уреждане на отношенията помежду им, но до подписване на споразумение не се е стигнало.

В тази връзка е посочено, че според чл. 23. 3 от договора, възложителят има право едностранно да го развали със 7-дневно писмено предизвестие при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя, или при забава в изпълнението на посочените в договора и линейния график-Приложение №2 срокове за изпълнение с повече от 10 дни, с посочване в предизвестието, че ако в този 7-дневен срок забавата/неизпълнението продължи, след изтичането му, договорът ще се счита автоматично за развален.

Посочено е също, че според чл. 23. 2 от договора - ако станело ясно, че изпълнителят ще просрочи предаването на отделен етап или на обекта като цяло с повече от 30 дни или няма да извърши строителните и монтажни работи по уговорения начин и/или с нужното качество, възложителят може да развали договора и без предизвестие. При разваляне на това основание той следвало да заплати на изпълнителя само стойността на тези работи, които са извършени качествено, приети са по реда, уговорен в договора, могат да му бъдат полезни и той желае да се ползва от тях. Ищецът твърди, че реално няма приети от възложителя СМР, изпълнени съгласно условията на договора.

Към 19.12. 2017 г. според ищеца, ответникът бил в забава за извършване на поетапните СМР, съгласно линейния график - Приложение № 2, неразделна част от договора с много повече от 30 дни. Било установено и че изпълнителят няма да извърши строителните и монтажни работи по 5 уговорения начин и с нужното качество в срок, тъй като няма достатъчно служители, материални ресурси и финансови средства за изпълнение на възложената работа, че не е предприел действия и няма да довърши кофража на басейн, резервоар и плоча, констатирани като частично изпълнени и недовършени при актуването на СМР. По тази причина му било изпратено писмо-покана с изх.№*** г. за разваляне на договор за строителство от ** г., без предизвестие. С него изпълнителят бил поканен да се яви на 20. 12. 2017 г. в 15 ч. на обекта за съставяне на Акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, заради смяна на строителя, поради неизпълнение на договора за строителство. Относно самото изпращане е казано, че било сторено до електронната поща на изпълнителя с оглед на факта, че според чл.25.1. от договора писмената форма се смята за спазена и когато съобщенията са изпратени по електронната поща, а връчването ставало факт от постъпването им в посочената информационна система.

По повод на това разваляне е споменато, че съгласно чл. 18.1. от договора във всички случаи на разваляне, изпълнителят се задължава да възстанови разликата между стойността на изработеното към момента на разваляне и заплатените от възложителя авансови суми във връзка с изпълнение на този договор най-късно в срок от 10 дни, считано от датата на разваляне на договора, т.е до 30.12. 2017 г. По тази причина със споменатото уведомление от 19. 12. 2017 г. той бил поканен да издаде коригирани констативни приемо - предавателни протоколи (Актове 19) с действително извършените качествено СМР, с посочване на дължимите от ищеца стойности, като приложи към тях всички необходими декларации за съответствие или други документи, доказващи качеството и годността на вложените бетон, материали и други изделия, да възстанови в 10 - дневен срок всички получени авансово суми, които надвишават дължимите, съгласно коригираните Констативни актове №1 и №2 и да заплати платените суми на „М.Б.Г.” ЕООД или да намали общата дължима сума по двата акта.