Решение № 833 от 13.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100500158 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби.

С въззивната си жалба ищецът „Топлофикация София” ЕАД обжалва решение № 11035/12.10.2022г., постановено по гр.дело № 25419/2022г. по описа на СРС, 128-и състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 33437/08.12.2022г. по същото дело, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника М. Н. М. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

149 и чл. 154 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за горницата над уважения размер 186.66 лева до пълния предявен размер от 216.04 лева за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 15.02.2022г., върху главницата от 1 379.22 лева - цена на топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот с аб. № 126080, през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., за сумата 27.72 лева, представляваща ½ част от цената на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., и за сумата 5.39 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г., и в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника Н. И. С. установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

149 и чл. 154 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 379.22 лева – ½ част от дължимата цена на топлинната енергия, доставена през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот с аб. № 126080, за сумата 216.04 лева - мораторна лихва за периода 1 от 15.09.2019г. до 15.02.2022г., за сумата 27.72 лева, представляваща ½ част от цената на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., и за сумата 5.39 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г., за които вземания по ч.гр.д. № 9202/2022г. по описа на СРС, 128-и състав, на 04.03.2022г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Неправилно СРС кредитирал единствено заключението на СТЕ като не взел предвид и не обсъдил това на ССчЕ. Неправилно съдът не съобразил чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 ОУ на ищеца, в които била установена възможност за търговеца да осъществи погасяване на стари задължения със сумата вповече от изравнителните сметки. ОУ обвързали ответниците, същите не направили рекламация в предвидения по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването 30дневен срок. Извършеното сторниране на най-старите задължения било и в интерес на длъжника, хипотезата на чл. 105 ЗЗД била неотносима в случая. Неправилно СРС приложил и материалния закон – пар. 1, т. 42 ДР от ЗЕ, като приел, че макар, че била носител на вещни права върху имота, ответникът С. не била обвързана от облигация с ищеца. Откриването на партида имала единствено счетоводно значение, а не правно такова. Погрешно приел още, че в случай, че било учредено вещно право на ползване, лицето ползувател е лицето, обитавало имота и консумирало топлинната енергия.

Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците М. Н. М. и Н. И. С., чрез адв. Г., депозират писмени отговори, с който оспорват въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Неправилно ищецът се позовавал на чл. 32 ОУ – доводите му не кореспондирали с наведените с исковата молба факти, а задължението на ищеца да извърши определени счетоводни записвания не можело да доведе до преобразуващ ефект спрямо задълженията на потребителя. Позовават се на чл. 32, ал. 3 и ал. 4 ОУ в хипотеза на своевременно заплащани задължения от страна на потребителя и института на погасителната давност. Споделят мотивите на първоинстанционното решение в частта за отхвърлените по отношение на ответника С. искове. Намират обжалваното съдебно решение за правилно в обжалваната от ищеца част и молят същото да бъде потвърдено.

Ответникът М. Н. М., чрез адв. Г., обжалва първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 149 и чл. 154 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД било установено, че дължи на ищеца разликата над сумата 862.95 лева до уважения размер от 1 379.22 лева – цена на топлинната 2 енергия, доставена през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот с аб. № 126080 и в частта, в която е признато за установено задължението му за сумата 186.66 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

В депозираната въззивна жалба ответникът М. излага, че с исковата молба ищецът претендирал по отношение на него ½ част от дължимата цена на топлинна енергия, като по делото било установено задължение в общ размер 1 725.89 лева, предвид на което установявайки задължение в размер на 1 379.22 лева, за разликата над 862.95 лева СРС се произнесъл свръхпепитум. Ето защо в същата част решението било недопустимо, евентуално - неправилно. По отношение вземането за мораторна лихва забава не се установявала – не бил спазен предвидения законов ред за обявяване на изравнителните сметки, СРС не се произнесъл и по възражението за нищожност на уговорката за мораторни лихви – неустойки върху главницата за ТЕ, предвидени в ОУ на търговеца. Моли за обезсилване/отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор на въззивната жалба на ответника М., с който я оспорва.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД не заявява становище по жалбите.

Като необжалвано първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила в частта, в която по отношение на ответника М. е признато за установено, че дължи на ищеца сумата 862.95 лева – ½ част от дължимата цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот с аб. № 126080.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Не е налице твърдяното произнасяне свръхпетитум по отношение на ответника М., доколкото пълният претендиран спрямо него размер на вземането за топлинна енергия за исковия период е в размер на сумата 1 379.22 лева, като СРС признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането в така предявения размер.

Съображенията на въззивника следва да се обсъждат във връзка с правилността на обжалвания съдебен акт.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

В сезиралата съда искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД излага, че 3 ответниците М. Н. М. и Н. И. С. били собственици на топлоснабдения имот апартамент № 61, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с аб. № 126080, и като такива били клиенти на доставяната в имота топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. През периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. ищецът доставил в имота им топлинна енергия на стойност 2 758.43 лева, която цена, с оглед квотите си в правото на собственост ответниците дължали поравно, т.е. по 1 379.22 лева. Дължали му и цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г. в размер на сумата 55.44 лева, всеки ответник по 27.72 лева. Ответниците не заплатили дължимите суми и за периода от 15.09.2019г. до 15.02.2022г. му дължали обезщетение за забавата в размер на 432.09 лева върху главницата за топлинна енергия, по 216.04 лева всеки от тях, а за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г. му дължали обезщетение за забавата в размер на 10.78 лева върху главницата за дялово разпределение – по 5.39 лева всеки от тях. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 22.02.20220г., за което на 04.03.2022г. по ч.гр.д. № 9202/2022г. по описа на СРС, 128-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците възразили срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира законни лихви и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Н. М. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението, че наследодателят му бил собственик на процесния апартамент, оспорва и твърдените от ищеца квоти в правото на собственост. По отношение за вземането за лихва – не се установявало публикуване на дължимите суми на интернет страницата на търговеца – чл. 33, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 2 ОУ, възразява и за нищожност от визираните клаузи от ОУ. Ищецът не бил и титуляр на вземането на цената на услугата дялово разпределение. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия и неговата цена. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. И. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не била обвързана от облигация с ищеца – по делото ищецът сам представил доказателства, че сключил договор с друго лице, наследодателят й не бил собственик на процесния апартамент, оспорва и твърдените от ищеца квоти в правото на собственост. По отношение за вземането за лихва – не се установявало публикуване на дължимите суми на интернет страницата на търговеца – чл. 33, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 2 ОУ, възразява и за нищожност от визираните клаузи от ОУ. Ищецът не бил и титуляр на вземането на цената на услугата дялово разпределение. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия и неговата цена.

Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се 4 извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представените по делото с писмо вх. № 174618/22.08.2022г. на Столична община, Направление „Архитектура и градоустройство“ документи, приети като писмени доказателства по делото, се установява, че като обезщетение за отчужден от М. С. М. имот, неговият син Н. М. С., придобил правото на собственост върху процесния апартамент. От представеното по делото удостоверение за наследниците на Н. М. С. № 380/01.04.1994г., издадено от СО, район Надежда, се установява, че Н. М.

С. починал на 21.03.1994г., оставяйки за свои законни наследници ответниците - Н. И.

С. (съпруга) и М. Н. М. (син). По делото е представена молба-декларация с вх. № ТО6018/10.10.2001г., видно от съдържанието на която ответникът М. Н. М., представил удостоверение за наследници № 380/01.04.1994г. и поискал откриването на партида при ищеца за топлоснабдяването на процесния имот. От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка, и индивидуални справки, неоспорени от страните и др., се установява, че на името на ответника М. Н. М. такава била открита под абонатен № 126080. С депозираната пред ищеца молба-декларация за откриване на партида волеизявлението на собственика на процесния недвижим имот ответника М. Н. М. за договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване на партидата на името на ответника М. Н. М. се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“ ЕАД и собственика на имота ответникът М. Н. М..