Решение № 310 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Иван М. Минчев при участието на секретаря Андреана Т. Динкова като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300601379 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 127 от 14.06.2022 г. по НЧХД № 6218/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІV н. с., съдът е признал подсъдимите С. А. Д. с ЕГН ********** и Г. И. П. с ЕГН ********** за невиновни в това на 01.04.2021 г. в гр. П., на ул. „Ч. В.“ № *, в съучастие като съизвършители, да са нанесли на М. О. Ц. с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в контузия с травматичен оток на лицето, контузия в областта на двете колена, контузия в областта на двете бедра и двете седалищни области, контузия на двете раменни стави, кръвонасядания в областта на крайниците и по цялото тяло, изразяващи се в разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал изцяло по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Със същата присъда частната тъжителка М. О. Ц. е осъдена да заплати на основание 1 чл.190 ал.1 от НК направените от всяка една от подсъдимите разноски – за сумата от 1000 /хиляда/ лв. в полза на С. А. Д. /за адвокатско възнаграждение/ и за сумата от 1030 /хиляда и тридесет/ лв. в полза на Г. И. П. /1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 30 лв. за депозит за явяване на свидетели/.

Срещу присъдата е била депозирана жалба /допълнена с последваща молба/ от частната тъжителка М. О. Ц. чрез упълномощения й процесуален представител адв. Т. Б., в която се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилен и непълен анализ на доказателствата по делото, игнорирайки заключението на вещото лице по приетата СМЕ и част от гласните доказателства в подкрепа на частното обвинение. Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да признае всяка от подсъдимите за виновна по повдигнатото й обвинение, както и да се осъдят подсъдимите лица да заплатят на частната тъжителка направените от нея разноски пред двете съдебни инстанции.

Сторените с жалбата и допълнението към нея искания и изложените доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от повереника на частната тъжителка Ц. адв. Б..

Частната тъжителка М. О. Ц. не се явява в съдебното производство пред въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимите С. А. Д. и Г. И. П. адв. А. Д. счита обжалвания съдебен акт за правилен и мотивиран, иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционната присъда. Претендират се и направени пред въззивната инстанция разноски.

Подсъдимите С. А. Д. и Г. И. П. не се явяват в съдебното производство пред въззивната инстанция.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращите го жалба и допълнение към нея, както и сторените и в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, прие следното:

Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –

2 петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – частен тъжител, чрез адвокат, действащ като упълномощен процесуален представител, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се прие за неоснователна.

За да постанови атакувания съдебен акт, РС Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелката Р. С. Й. имала рожден ден на * г. и празнувала заедно с дъщеря си – свидетелката Й. К. К., с частната тъжителка М. О. Ц. и с нейната дъщеря – свидетелката Н. Н. Ц.. Частният тъжител била употребила алкохол същата вечер.

След 22.00 часа четирите жени решили да се прибират, като наели таксиметров автомобил и с него се запътили към квартирата на частния тъжител М. Ц., която се намирала в гр. Пловдив на ул. „Ч.В.“ № *. В същата сграда, на последния етаж, живеела и подсъдимата С. А. Д., с която частният тъжител се познавала.

В същата вечер - * г., вечерта, на гости в дома на С. Д. били подсъдимата Г. И. П., свидетелите Ж. М. П. и съпругата му Т.А. П.а заедно с детето им.

След като частният тъжител Ц. пристигнала на адреса си, на който живеела, заедно със свидетелките Й., К. и Ц. започнали да пренасят багаж от таксиметровия автомобил до асансьора на сградата, като за тази цел задържали кабината на асансьора на първия етаж. По това време гостите на подсъдимата Д. решили да си тръгнат, като за тази цел възнамерявали да използват асансьора, който обаче по това време стоял на първия етаж неподвижно. За това подс. Д. чрез използване на домофона, намиращ се в нейния апартамент, поискала асансьорът да бъде освободен. В отговор на това, започнали да се чуват обидни викове и крясъци. Тези викове били чути от свидетелката Р. А. Д., която живеела в съседната сграда.

Св. Р. Д. познавала частният тъжител М. Ц. и разпознала гласа й.

Свидетелката Д. позвънила на спешен телефон 112 да съобщи за случващото се, също така позвънила и на подс. Д., след което слязла пред сградата, където видяла тъжителката М. Ц. и дъщеря й Н. Ц..

В следващия момент излезли подс. Д., подс. П. и св. П. и П.а. В този 3 момент частната тъжителка продължила да отправя обидни думи към подс. Д. и се насочила към подс. П. с намерението да се саморазправи физически с нея, но до това така и не се стигнало.

След няколко минути на място пристигнали свидетелят Ж. И. Ж. и колегата му И. Ж. Т.ов – полицейски служители в * РУ при ОД на МВР Пловдив. Свидетелят Ж. и Т.ов установили самоличността на присъстващите лица. В този момент частната тъжителка М. Ц. продължавала да обижда подсъдимата С. Д.. Полицейските служители успели с разговор да убедят частната тъжителка Ц. да престане да изрича обидни думи, при което тя се успокоила и преустановила това си поведение. Същата трудно стояла на краката си и залитала, поради което свидетелят Ж. и колегата му И. Т. трябвало да я придържат, а докато говорела, заваляла думите и миришела на алкохол. Полицейските служители отвели частната тъжителка в сградата на Трето РУ при ОД на МВР – Пловдив, където й били снети писмени обяснения. М. Ц. била задържана за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице. Против нея бил съставен акт за констатиране на проява на дребно хулиганство. След като разбрала това дъщерята на частната тъжителка - св.

Ц., изрекла думите „пак прибраха майка ми“.

Подсъдимите С. Д. и Г. П. не били нито удряли, нито блъскали, ритали или по друг начин упражнявали физическо насилие спрямо частната тъжителка М. Ц..

Тази изложена фактическа обстановка Районен съд Пловдив я е приел за установена въз основа на: дадените в края на съдебното следствие обяснения на подсъдимите Д. и П., на показанията на свидетелите П., П.а, Д., Ж., К., Й., частично от тези на свидетелката Ц., на заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, на прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед на пациент, справки за съдимост, карти за обвиняемо лице, от материалите по изисканото и приложено за послужване АНД № 2368/2021 г. по описа на РС Пловдив, ХХІ н. с.

За изложеното откъм фактология към процесния момент на 01.04.2021 г. първостепенният съд подробно и аргументирано е посочил в доказателствения си анализ конкретните доказателства, които е кредитирал, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност като доказващи 4 установените и възпроизведени като реализирани в обективната действителност обстоятелствата, свързващи се с личните действия на подсъдимите лица и по отношение телесния интегритет на частния тъжител с оглед конкретното разследвано престъпление.

По отношение на обясненията на подсъдимите лица С. Д. и Г. П. районният съд се е доверил на заявеното от подсъдимите, акцентирайки върху отричането им да са удряли и наранявали тъжителката Ц., като е съпоставил в дължащата се аналитична дейност при излагане на мотивите си към присъдата тези обяснения с всички останали гласни и писмени доказателства, изграждайки убеждението си, че казаното от страна на подсъдимите следва да се ползва с доверие. Отчетена е от съда и двояката функция на обясненията на подсъдимите – от една страна представляващи защитна теза чрез прокарване на защитна версия и линия, и от друга представляващи годно гласно доказателствено средство за установяване на обективната истина по делото, което и налага обясненията да бъдат ценени с голяма доза критичност, да бъдат подложени на обстоен, задълбочен и прецизен анализ. Споделя се и от въззивния състав изводът на първостепенният съд, че обясненията на подсъдимата Д., а и тези на подсъдимата П. /макар и по-кратки откъм възпроизведени релевантни факти/ са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото /с изключение на част от показанията на свидетелката Ц., които също са обсъдени обстоятелствено и прецизно в мотивите към присъдата/. В обясненията на подсъдимата Д. не се откриват разминавания относно съществените обстоятелства по делото – неуспешният опит да извикат асансьора, слизането долу пред жилищната кооперация и заварването на частната тъжителка М. Ц. и свидетелката Р. Д. там, отправените обиди спрямо Д., опита на частната тъжителка М. Ц. за физическа саморазправа с подс. Г.

П., пристигането на полицейските служители и отвеждането на частната тъжителка в полицейското управление.

От обясненията на подсъдимата П. отново, анализирайки и съпоставяйки тях с останалите доказателства, е отчетено и кредитирано заявеното за лицата, които е възприела слизайки долу до входа на жилищната сграда – и тъжителката Ц., дъщеря й св. Ц., и свидетелката Д., викането на тъжителката, опита на последната да посегне на подсъдимата.

5

С нужната критичност е подходено от първоинстанционния съд и при анализа на показанията на свидетелите П.и, на Д. и на Ж., като по отношение на тези на последните двама районният съд се е доверил изцяло, отчитайки обективността им, като дадени от лица, които не се намират в някакви поблизки отношения с предадените на съд жени, които да поставят твърденията им под съмнение за тяхната правдивост.

Свидетелката Д. според всички налични доказателства се явява пряк очевидец на действията на подсъдимите лица Д. и П. от момента на пристигането на последните по стълбите долу до входа, където е била тъжителката Ц., доколкото Р. Д. е слезнала пред входа на жилищната кооперация малко преди идването на подсъдимите, до отвеждането на тъжителката от полицейските служители Ж. и Т.ов. Нейните показания относно, това, че живее в жилищна сграда, в съседство на частната тъжителка и подс. Д., че на инкриминираната дата чула викове и тъй като познавала частната тъжителка Ц., установила, че изхождат от нея, че сигнализирала за случващото се на тел.112, също че се обадила и на подс. Д. и веднага след това слезнала пред жилищния блок, където живее и там заварила частната тъжителка М. Ц. заедно с дъщеря й св. Ц., че частната тъжителка била в неприемливо състояние, дъхала на алкохол и крещяла обидни думи спрямо подсъдимите, че след това пред блока слезнали двете подсъдими П. и Д., придружавани от св. П.и, че тогава частната тъжителка се опитала физически да се саморазправи с подс. П., но не успяла, че физически контакт между подсъдимите и частната тъжителка е нямало, че удари, ритници или каквато и да е било физическа саморазправа от подсъдимите спрямо частната тъжителка е нямало, са приети правилно като логични, последователни, представляващи пълен, синхронизиран и логичен разказ за случилите се събития, създаващи убеждение за достоверност.

От страна на първостепенния съд е даден отговор и на възражението на защитата при пренията относно евентуалното дискредитиране на показанията на св. Д., предвид на това, че е познавала подс. Д. и й е оказвала правна помощ като адвокат по нейни дела, доколкото това само по себе си не прави недопустими свидетелските й показания, нито дава основание да бъдат отхвърлени показанията й като недостоверни. Все с оглед на тази позиция от страна на частното обвинение, заявено и в допълнението към жалбата и 6 поддържано и в съдебното заседание пред въззивната инстанция по отношение на евентуалната предубеденост и заинтересованост, а оттам и недостоверност на св. Д. в нейните показания, следва да се допълни в насоката на първостепенния съд за правдивост и нужда от кредитиране на показанията на същата свидетелка като обективни, че свидетелката Д. познава от по-рано и тъжителката без да са налични доказателства за някаква отрицателна оценка или нагласа към Ц., още повече, че последната й е била позната, заради приятелството й от по-рано с подс. Д., и същата свидетелка Д. е проявила същата вечер загриженост по отношение на частната тъжителка и дъщеря й като се е обадила първа на мъжа на М. Ц. да му съобщи за задържането й от полицията, че дъщеря им е останала сама и въпреки притеснението, че му звъни в този час, го прави за да се вземат мерки и за останалото само дете на тъжителката. Както е и приел районния съд в мотивите си показанията на тази свидетелка Р. Д. са изключително подробни и последователни, изложени са без субективизъм и съмнения за пристрастно отношение към която и да е от жените в спора.