Акт от 29.09.2020, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

29.09.2020 г. град Сливен

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският административен съд, в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурор… като разгледа докладваното от съдия Д. Бозукова административно дело № 139 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от

Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Р.А.Б. *** против Експертно решение /ЕР/ № 0420 от зас. № 038 от 24.02.2020 г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. С оспореното Експертно решение на НЕЛК е потвърдено, по всички поводи, Експертно решение № 5596/215 от 09.12.2019 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен и определената с това решение оценка на работоспособността на Р.Б.

– 40 % трайно намалена работоспособност /ТНР/, за срок от 1 година до 01.12.2020г. при дата на инвалидизиране – 10.08.2005 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на Наредбата за медицинската експертиза. Жалбоподателката твърди, че определеният процент на трайно намалената работоспособност е занижен и не съответства нито на обективното й здравословно състояние, нито на степента на увреждане на здравето й, вследствие на заболяването. Направено е искане оспореното ЕР на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при НЕЛК да бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката върната НЕЛК за ново произнасяне.

В открито съдебно заседание оспорващата Р.А.Б. се явява лично и поддържа жалбата, като моли съда да я уважи.

Ответникът по жалбата –

Национална експертна лекарска комисия, гр. София, чрез п. си п. – юриск. Е. А., в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното експертно решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрсконсултско възнаграждение и разноски за изготвяне на СМЕ.

Заинтересованата страна – ТП на

НОИ Сливен, РД "Социално подпомагане" Сливен, ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД Сливен и Агенция за хора с увреждания гр. София, редовно призовани, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката в настоящото производство – Р.А.Б. е лице с трайно намалена работоспособност поради общо заболяване с водеща диагноза „Х. с. със з. с. н.“ придружена с "Х. о. б. б." /ХОББ/, "ХДН", „З. д.“ тип * и А. х. с определена дата на инвалидизиране - 10.08.2005 г. Лицето периодично е било преосвидетелствано, като до издаването на ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, на Р.Б. е била определена 50% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ.

По направено от Р.Б. искане за преосвидетелствана от ТЕЛК, с ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, при извършеното преосвидетелстване и оценка на работоспособността, на лицето е определена 40 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Х. с. със /з./с. н.“ придружена с общо заболяване –"Х. о. б. б." ** степен с "Х. д. н." /ХДН/ * степен, АХ гр. ***, „Х. с.“, НДББ, ХЗСН ** ФК по НИХА, З. б. тип * - перорално лечение без усложнение за срок на определения процент ТНР – 01.12.2020г. за 1 година и дата на инвалидизиране – 10.08.2005 г.

Посочено е, че решението е взето след преглед с участието на определен консултант – пулмолог, като същото е мотивирано с резултатите от проведен консултативен преглед с него, епикризи и оценка по отправните точки на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ на поставената диагноза на заболяването - АХ гр. ***, „Х. с.“, НДББ, ХЗСН ** ФК по НИХА, определяща 40 % трайно намалена работоспособност, съгласно част четвърта, раздел I, т. 2. 1 от приложението. За "Х. о. б. б." **степен с "Х. д. н." /ХДН/ * степен се определят 30% съгласно част шеста раздел IХ, т. 2. 1 от приложението, а за з. б. се определят 10% съгласно част девета, раздел I, т. 1. 1. Определен е краен процент 40% ТНР за една година с цел клинично експертно проследяване.

Експертно решение № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен е било обжалвано от Р.Б. пред Националната експертна лекарска комисия /жалба вх.№402/10.12.2019 г./, поради несъгласие с определения процент трайно намалена работоспособност, с искане да бъдат преразгледани представените изследвания и медицински заключения.

С оспореното в настоящото съдебно производство Експертно решение № 0420/038 от 24.02.2020 г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия, изцяло е потвърдено /по всички поводи/ ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, включително и определената с това решение 40 % трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице. В решението се сочи, че същото е взето по документи, на основание чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, след обсъждане на предоставената медицинска и друга документация.

Заключението на НЕЛК –

Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ се основава на отразеното в документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на освидетелстваното лице в т. ч. извършено през 2019 г. лечение на б. д., амбулаторни листи, етапна епикриза от пулмолог, консултации с кардиолог, осъществена ЕхоКг и др.

Диагностицираното заболяване – причина за инвалидността е „А. х.“ гр. ** , у. с., с. ф. и общите заболявания "ХОББ" ** стадий с "ХДН" * стадий и "з. д. * тип" без усложнения. Направен е извод, че „А. х.“ гр. ** , у. с., с. ф. обуславя приложимостта на част 4, раздел VІ, т. 3а и по аналогия с част четвърта, раздел първи т 2. 1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ се определят 40%

ТНР, а ХОББ ** и ХДН * и проведеното несистемно лечение при домашни условия обуславят определянето на 30% ТНР. По тези съображения НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като е определила 40 % трайно намалена работоспособност в съответствие с т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.

По делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в медицинското експертно досие на лицето, както и медицинските документи, представени от жалбоподателката.

По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза, вкючваща в състава си специалисти Вътрешни болести, Сърдечно-съдови заболявания и Белодробни болести, заключението по която, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, добросъвестно, обективно и безпристрастно изготвено. Вещите лица са извършили преглед на оспорващата и са установили следните реултати от изследванията: ЕКГ с. р., х. е. п. без СТ и Т промени от и. т. и без в. к. за л. х.; ФИД – н. с., с. средни е. д. 50 %; ехография на б. - наличие на м. без с. д., не се в. х. с., суспектни за к.; ЕхоКГ н. р., з. с. ф., без п. н. на п., не се установяват с. н. в к. на ЛК. Съгласно заключението и дадените при неговото изслушване в съдебно заседание отговори от експертите, въз основа на представената медицинска документация, заболяванията, с което е диагностицирана Р.Б. са „А. х.“ – ** степен, ХОББ *- ** степен, ХДН, з. д. * тип на перорално личение, м. - без с. д.

ХОББ, от който страда оспорващата е с х. х., като към момента на преосвидетелстването болестта протичала в лека форма – к. р. Според вещите лица съществена промяна в състоянието на пациентката в рамките на една година не може да се очаква, но при правилно и адекватно лечение е възможно значително подобрение на основните б. показатели. Вещите лица са категорични, че съобразно приложимата нормативна регламентация, степента на увреждането на здравето и статуса на диагнозата, на Р.Б. следва да бъде определен 40 % трайно намалена работоспособност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното Експертно решение № 0420/038 от 24.02.2020 г. на Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ при Националната експертна лекарска комисия, е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 51 от ПУОРОМЕРКМЕ, като същото е съобразено с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с мотивирано експертно решение от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза на освидетелстваното лице.

Решението е издадено след проведено производство на административен контрол по отношение на ЕР № 5596/215 от 09.12.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Д-р Иван Селимински" АД, гр. Сливен, в хода на което не са констатирани допуснати нарушения на нормативно регламентираните процесуални правила. Съгласно специалната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

В този смисъл необходимостта от извършването на клиничен преглед, лабораторни и функционални изследвания, се преценява от административния орган, като съответно неизвършването им би представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила само когато в резултат на пропуска са останали неизяснени съществени обстоятелства. В процесния случай такова нарушение не е налице. Действително, съгласно общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК, актът се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, като решаващият орган е длъжен служебно да събере необходимите доказателства. Но в контекста на специалната норма на чл. 62 от НМЕ, съставът на НЕЛК, който се произнася по жалбата срещу ЕР на ТЕЛК, преценява дали е необходимо за преценката на степента на увреждане и на функционален дефицит на заболелия орган и/или система, назначаването и извършването на допълнителни изследвания и клиничен преглед или за определянето на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, е достатъчна медицинската документация, съдържаща се медицинското експертно досие на освидетелстваното лице, както е в случая.

Относно материалната законосъобразност на ЕР на НЕЛК, съдът приема, че при определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност, административният орган, в съответствие с представената медицинска документация, е приложил относимите материалноправни норми. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са регламентирани в нарочна Наредба, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Приложима към конкретния случай, с оглед датата на извършеното освидетелстване от ТЕЛК, е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ, бр. 51 от 27 юни 2017 г., в сила от 27.06.2017 г., със съответните й изменения. Според чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87c44022-5e68-4b98-91df-b65ad91af79b