Определение № 16 от 12.01.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Монтана, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500002 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "П." ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. С., подадена чрез пълномощник срещу разпореждане Рег.№ 3493 / 10.12.2025 г. на РС Лом, постановено по ч. гр. дело № 2824 /2025г. по описа му , с която отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ю. Б. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К., общ. О., УЛ.В. № **, общ. О., обл. Т. за следните суми : договорна лихва 914.01 BGN за периода 20.04.2023 г. 09.05.2024 г. неплатено договорно възнаграждение до посочената дата - датата на предсрочната изискуемост, ведно със законна лихва: 08.12.2025 г. ; Мораторна лихва 298.07 BGN за периода 21.09.2022 г. 07.12.2025 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, като е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят „П.“ ЕООД твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да бъде отменено. Твърди, че заповедният съд е излязъл извън правомощието си по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и е извършил недопустима проверка за валидност на договора за потребителски кредит. Излага съображения, че на основание чл. 411,ал.2,т.2 ГПК може да се откаже издаване на заповед само, когато незаконността на искането може да се изведе от самото искане , като извън преценката на съда е законосъобразното осъществяване на фактите, основание на искането.

Втората хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК изисква изследване дали е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, от което следва, че съдът дължи мотиви за наличие на коя от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП е констатирал. Подробно са изложени съображения за дължимостта на договорната лихва по договора за кредит, както и на законната такава. Иска се от съда да отмени разпореждането в обжалваната част, като се присъдят разноски в размер на 15 лева заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна при наличен правен интерес в срока по 275, ал. 1 ГПК , поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е започнало 1 п о подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „П.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. № **, бл.

**, вх. В срещу рещу Ю. Б. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К., общ. О., УЛ.В. № **, общ. О., обл. Т. и настоящ адрес: с. К., общ. О., УЛ.М. № *, общ. О., обл. Т. за следните суми: договорна лихва 914.01 BGN за периода 20.04.2023 г. 09.05.2024 г. неплатено договорно възнаграждение до посочената дата - датата на предсрочната изискуемост, ведно със законна лихва: 08.12.2025 г. ; Мораторна лихва 298.07 BGN за периода 21.09.2022 г.

07.12.2025 г. - лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда .

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №40009812230/31.05.2022г., между заявителя и длъжника, по силата на който на последния е отпуснат кредит в размер на 3000лв.

Към заявлението са приложени заверени копия на договора за потребителски кредит /ДПК/ , ОУ към договора , погасителен план.

В производството по ч. гр. дело № 2824/2025г г. Районен съд Лом е отказал да издаде Зоповед за изпълнение за посочените суми .

В мотивите си съдът се е позовал на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, които е приел да са нарушени със сключения договор, съответно за нищожни са приети клаузите за закупен допълнителен пакет услуги, разходите за който не са включени в посочения ГПР и посоченият в договора такъв не отговаря на действителния, поради което е приел на основание чл. 22 ЗПК, че поради неспазване на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК договорът за кредит е недействителен и кредитополучателят на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита. Изложени са и съображения, че с включените пакети се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно ГПР реално надхвърлят максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. С измененията в ГПК, обнародвани в ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24 декември 2019 г., за заповедния съд е въведено задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение – чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК. От това следва, че доводът на жалбоподателя, че МРС е излязъл извън правомощията си като е проверявал действителност на договора, е неоснователен.

Цитираната съдебна практика освен че е незадължителна, е постановена преди последното изменение на ГПК. Съдът не е навлязъл в разглеждане на въпроси, които се изследват в исков процес, а е осъществил задължението си да следи за защита правата на потребителите.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Като неравноправна съгласно чл.

143,т.19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Именно с оглед възможността на потребителят да прецени тези последици в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението 2 към закона начин.

От приложения договор се установява посочен ГПР 49,08 % , без яснота дали в същия да са включени разходите за закупен пакет допълнителни услуги , които са в размер на 3150 лв.,по-голям от отпуснатия кредит. Възнаграждението за допълнителен пакет услуги е дължимо със сключване на договора за кредит, поради което и с оглед чл. 19,ал. 1 ЗПК същото се включва в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона. Непосочване в договора действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит , а допуснатото нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК обосновава нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК. ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит , като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411,ал.2,т.3 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема , че е налице обоснована вероятност договорът за потребителски кредит да е нищожен , като сключен в нарушение изискванията на ЗПК и конкретно чл.11,т.10 , поради което съгласно чл. 411,ал. 2,т. 3 от ГПК правилно с обжалваното разпореждане е отказано издаване заповед за изпълнение за процесните вземания .

Водим от изложените съображения, Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане Рег.№ 3493 / 10.12.2025 г. на РС Лом, постановено по ч. гр. дело № 2824 /2025г. по описа му , с която отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ю. Б. Ю., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. К., общ. О., УЛ.В. № **, общ. О., обл. Т. за следните суми : договорна лихва 914.01 BGN за периода 20.04.2023 г. 09.05.2024 г. неплатено договорно възнаграждение до посочената дата - датата на предсрочната изискуемост, ведно със законна лихва: 08.12.2025 г. ; Мораторна лихва 298.07 BGN за периода 21.09.2022 г. 07.12.2025 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, като е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3