Решение № 8766 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8766 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110163133 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Л. Т. , ЕГН: **********, с адрес: *****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 501,63 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 14.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 81,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., сумата от 39,78 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 8,79 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 05.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.09.2023 г. по ч. гр. д. № 51109/2023 г. на СРС, 157 състав.

Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до процесния имот на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Сочи, че ответникът не е изпълнили задължението си да заплати сумата 501,63 лв. - незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и 39,78 лева, представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 81,53 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г., и в размер на 1

8,79 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 05.09.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2023 г., до окончателното им погасяване. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът С. Л. Т. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете. Развива доводи, че между страните не можело да се породи облигационно отношение въз основа на притежавано право на собственост, като разпоредбите на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150 от ЗЕ не следвало да се прилагат, поради противоречие с цитирана практика на СЕС и поради нарушение на посочени норми от международното право, правото на ЕС и в частност на Директива 2011/83.

Поради тази причина счита, че между страните следвало да е налице писмен договор, какъвто в случая не бил сключен. Поддържа, че не е приемал общите условия на ищеца и доколкото същите не представлявали нормативен административен акт, то не обвързвали потребителите. Сочи, че евентуалната доставка на топлинна енергия била непоискана такава и не се дължало плащане на същата. Оспорва в процесният имот да има отоплителни тела и до същия да е доставяна топлинна енергия в претендираното количество и на претендираната стойност, като подробно аргументира, че същата е неправилно изчислена. Излага твърдения, че не дължи заплащането и на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Развива аргументи, че в случая не следвало да се прилага методиката по Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г., тъй като била отменена с решение на ВАС, като навежда и подробни съображения за нищожност на тази наредба. Оспорва метрологичната годност на общия топломер в абонатната станция и въвеждането в експлоатация на последната. Посочва, че не са представени протоколи за ежемесечни отчитания. Оспорва вземането за дялово разпределение при твърдения, че договорът между етажната собственост и третото лице помагач нямал действие, а отделно от това ответникът не бил задължен за заплащането на цената на тази услуга.

Посочва, че е извършвал ежемесечни плащания по банков път. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени..

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност на исковата претенция при твърдения, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том І, рег. № 1063, дело № 76 от 29.12.1998 г. се установява, че ответницата С. Л. Т. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 25, вх. В, ет. 1, като същата на 16.11.2004 г. е подала заявление до ищеца за откриване на партида за процесния имот, видно от приложеното заявление-декларация.

Представен е Договор от 20.11.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 25, вх. В, Г и Д и третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост, проведено на 25.09.2002 г., списък на етажните собственици с данни за кубатура на жилищата, брой монтирании радиатори и разпределители, както и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № 1014014435/31.07.2021 г., обща фактура № 1021535117/31.07.2022 г. и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена, според изравнителните сметки и за дължимите суми за дялово разпределение, включително за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет, изготвени от ТЛП.

2

Приети са като доказателства и съобщения към ежемесечни фактури, касаещи процесния период, както и преводни нареждания, касаещи процесния период (л.68113).

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Видно от протокол от дата 06.12.2019 г. общият топломер с № 60098600 е преминал на метрологична проверка и е заменен с топломер № 64481300, който пък видно от протокол от дата 23.09.2021 г. е преминал метрологична проверка а рамките на 2 години от датата на монтирането му.

Представено е и удостоверение за качество на блокова абонатна станция, констативен акт за установяване годността на строежа (абонатната станция в процесния имот).

По делото е приложен и протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на сграда, находяща се в гр. София, ж.к „Сердика“, бл. 25, вх. Г.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през исковия период в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 1 бр. щранг – лира без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. За процесният период абонатът е осигурил достъп за отчет и главните отчети са подписани. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 183,70 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана според показанията на 2 бр. водомери, които на 30.09.2020 г. са сменени с нови.

Вещото лице е установило, че пълния отопляем обем на сградата е 9991 куб.м. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни и са преминавали периодична метрологична проверка. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2148,75 лева. В съдебно заседание вещото лице посочва допълнително, че за периода 2020 г. – 2021 г. показанията са единица, а за следваща година са 4. Технологичните загуби обхващат и пътя на водата през почвата по трасето от топлорайона до процесната сграда, където се реализират определени топлинни загуби, но основно температурата на помещението, където се намира абонатната станция влияе на технологичните загуби. Тези загуби не са включени във формулата, а в същата фигурират две температури – подаващата вода и връщащата вода. По този начин се компенсират температурните разлики и влияе върху технологичните разходи. Вещото лице посочва също така, че температурата на топлата вода във вътрешната отоплителна инсталация е относима към топлинната енергия, но не участва във формулата. Посочва също така, че няма връзка между първичния кръг и вътрешната отоплителна система. Специфичният разход се изчислява като за 1 куб. м. вода, топлината за подгряване на 1 куб. м. вода – 52,3 и към него се прибавят загубите от рециркулационната тръба, която дава възможност при пускане на чешмата до 3 секунди да потече гореща вода.

От заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно даден, се установява, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ищецът е начислявал суми за доставена топлинна енергия по прогнозни данни в общ размер на 1908,13 лв., а след годишното изравнение и издадено кредитно известие във връзка с корекция на цена дължимата сума е в общ размер на 2095,15 лв. През процесният период ищецът е осчетоводил изравнителните сметки, издавани от ФДР, както следва: месец 07.2021 г. сума за доплащане в размер на 66,67 лв., месец 09.2021 г. сума за доплащане в размер на 54,50 лв., или за периода от 05.2020 г./04.2021 г. обща сума за доплащане в размер 3 на 121,17 лв. През месец 07.2022 г. е осчетоводена сума за доплащане в размер на 100,52 лв., през м. 10.2022 г. сума за доплащане в размер на 17,20 лв., а след м.09.2022 г. е осчетоводена сума за връщане в размер на 9,20 лв., или общата сума за доплащане за периода 5.2021 г./04.2022 г. е в размер на 108,52 лв. Вещото лице е посочило, че след годишното изравнение и предвид извършваните в периода плащания, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е останала непогасена сумата от 501,63 лв. за доставена топлинна енергия. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 05.09.2023 г. – 69,81 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 39,78 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.12.2020 г. – 05.09.2023 г. е в размер на 8,46 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника. Според вещото лице дължимите суми за топлинна енергия само за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 475,82 лв., а дължимата лихва върху тази сума за периода 15.09.2021 г. до 05.09.2023 г. е в размер на 65,23 лв.