Решение № 118 от 07.10.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 486/2026
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Ловеч, 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Частно наказателно дело № 20264300200486 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 от ЗПИИРКОРНФС.
Делото е образувано по изпратено Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № СА-276436641 на Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия, постановено на 16.03.2026 година, влязло в законна сила на 27.04.2026 година, с което е наложена финансова санкция общо в размер на *** (------) евро по отношение на българския гражданин С. Т. Б., роден на ********** г., в гр. Т., с последен известен адрес по делото: гр. ***, община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 10, за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, съгласно Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, за това, че на 12.09.2025 г. в 05:10 часа, в населено място Zwolle, Burgemeester Roelenweg, не е използвал прездпазен колан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч – 1 прокурор Р. П., счита, че са налице условията на българския закон за признаване на решението на нидерландските власти, с което е наложена финансовата санкция спрямо засегнатото лице.
Засегнатото лице С. Т. Б., нередовно призовано, не се явява в съдебно заседание. Пред съда засегнатото лице се представлява от служебен защитник адв. Стоянка Тихолова, която изразява становище, че са налице изискуемите от закона предпоставки и моли да бъде признато решението.
Ловешкият окръжен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Засегнатото лице С. Т. Б., ЕГН **********, е роден на ********** г., в гр. Т., с последен известен адрес по делото: с. гр. ***, община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 10.
По делото е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214ЛТВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № СА-276436641 на Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия, постановено н а 16.03.2026 година, влязло в законна сила на 27.04.2026 година, с което е наложена финансова санкция - глоба, общо в размер на *** (------) евро по отношение на българския гражданин С. Т. Б., ЕГН **********, роден на ********** г., в гр. Т., с последен известен адрес по делото: с. гр. ***, община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 10, за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, съгласно закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, за това, че на 12.09.2025 г. в 05:10 часа, в населено място Zwolle, Burgemeester Roelenweg, не е използвал прездпазен колан.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено престъпление и разходи по съдебни и административни процедури, довели до постановяване на акта.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като 2 заверено от органа, който го е издал и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа, относно принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от
Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 год., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението; няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция е не по-малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото на обжалване. Следователно не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.
Според съда е налице годно изпълнително основание - решение за налагане на финансова санкция, придружено с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС. Въз основа на решението за налагане на финансова санкция, постановено от Кралство Нидерландия, 3 влязло в сила на 27.04.2026 г., засегнатото лице е осъдено да заплати общо сумата в размер на ***,00 евро, като в удостоверението изрично е посочено, че основанието за налагане на санкцията е нарушение съгласно Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата.
Деянието, за което е наложена финансова санкция, чието признаване се иска, се изразява в нарушение на правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, а именно шофиране без предпазен колан.
Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, не се изисква двойна наказуемост за деяния, които представляват поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Финансовата санкция - глоба, чието признаване се иска от Кралство Нидерландия е наложена на засегнатото лице С. Т. Б., ЕГН **********, роден на ********** г., в гр. Т., с последен известен адрес по делото: гр. ***, община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 10, за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, съгласно закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, за това, че на 12.09.2025 г. в 05:10 часа, в населено място Zwolle, Burgemeester Roelenweg, не е използвал прездпазен колан.
Извършеното от засегнатото лице нарушение се е изразило в поведение, с което е нарушило Закона за движение по пътищата, съгласно даденото в удостоверението и в решението на чуждия несъдебен орган описание.
Българският ЗПИИАКОРНФС не изисква да е налице двойна наказуемост, когато финансовата санкция е наложена за поведение, с което се нарушават правилата за движението по пътищата, поради което и българският съд няма задължение да изследва въпроса, описаното в удостоверението нарушение дали представлява нарушение по българското законодателство.
В този смисъл е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС.
След обсъждане на основанията по чл. 35 ЗПИИАКОРНФС, няма основание българският съд да постанови отказ от признаване и изпълнение на наложената финансова санкция, доколкото не е налице нито една от 4 посочените в този текст на закона хипотези.
Доколкото на засегнатото лице е наложена финансова санкция в евро, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС вр. чл. 16, ал. 8 ЗПИИАКОРНФС, съдът определи равностойността на общия размер на сумата ***,00 (------) евро.
Предвид изложеното, Ловешкият окръжен съд приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното решение на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция - глоба, спрямо българския гражданин С. Т. Б., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № СА-276436641 на Politie/DLOC/OIV, Кралство Нидерландия, постановено на 16.03.2026 година, влязло в законна сила на 27.04.2026 година, с което е наложена финансова санкция - глоба, общо в размер на *** (------) евро по отношение на българския гражданин С. Т. Б., ЕГН **********, роден на ********** г., в гр. Т., с последен известен адрес по делото: с. гр. ***, община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 10, за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, съгласно закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на чл. 2 от Кодекса за движение по пътищата, за това, че на 12.09.2025 г. в 05:10 часа, в населено място Zwolle, Burgemeester Roelenweg, не е използвал прездпазен колан.
На основание чл. 36 във връзка с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС ДА СЕ ИЗПРАТИ признатото Решение за налагане на финансова санкция от 16.03.2026 година, влязло в законна сила на 27.04.2026 година, ведно с препис от настоящото решение, на ТД на НАП – Ловеч за изпълнение, като НАП следва незабавно да уведоми Окръжен съд – Ловеч за предприетите действия по изпълнение на решението съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр. В. Търново в 7-дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО съгласно чл.20, от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнението. ал.1 изр. последно
На основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 6