Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 55 от 25.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно от частен характер дело 1953/2025
Вид
Присъда № 55
Подписан
25.03.2026
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

М О Т И В И към Присъда № 55 /25.03.2026г., постановена по НЧХД № 1953/2025г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н.с.

С тъжба от 03.04.2025г. К. Г. К. от гр.****, ЕГН: ********** е повдигнал обвинение срещу М. Г. К. от гр.****, ЕГН: ********** за това, че на 08.02.2025г. в гр.Перущица е разгласила позорно обстоятелство „Питай твоя син, наркоманът, той ги е продал, за да си купи наркотици“ по отношение на К. Г. К. от гр.П. – престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес на предявени от тъжителя К. Г. К. против подсъдимата М. Г. К. граждански иск за сумата от 766,94 евро, с левова равностойност от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.147, ал.1 от НК, а именно претърпени психически болки, страдания, стрес и безсъние, ведно със законната лихва от датата на увреждането 08.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Тъжителят К. К. е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.

Повереникът на тъжителя К. – адв.А. счита, че обвинението е доказано по категоричен начин и моли Съда да признае подс.К. за виновна. Прави анализ на събраните по делото доказателства, като навежда твърдения, че от показанията на майката на тъжителя, както и от негов родственик се установява, че в заведение „Басо“ е гр.Перущица подс.К. е използвала думи, с които е наклеветила тъжителя и това е станало достояние и на други хора.

Тези думи сериозно повлияли на тъжителя, който спрял да се храни, получил хипертонична криза и не се чувствал добре. Няма данни тъжителят К. да е употребявал наркотици. Моли съда да уважи и предявения граждански иск, както и да присъди направените по делото разноски.

Тъжителят К. К. поддържа изложеното от повереника си.

Защитникът на подс.К. – адв.Б. счита, че обвинението не било доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което моли Съда да оправдае изцяло подзащитната й. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, защитникът приема, че на датата, посочена в обвинението – 08.02.2025г. не е имало среща между подс.К. и майката на частния тъжител в заведение „Басо“ в гр.Перущица. Навежда твърдения, че е имало подобна среща, но на друга дата, като на тази среща присъствала и дъщерята на подсъдимата, която не чула подобна реплика. Защитникът навежда твърдения, че между страните има усложнени отношения заради раздялата на тъжителя с дъщерята на подсъдимата. Навежда твърдения, че дори и да е използвана репликата „Питай дали синът ти не си е купил наркотични вещества?“ е била изпусната и не целяла клеветене на тъжителя, с е била причинена от взаимни нападки и напрежение, като подсъдимата не е имала за цел да позори тъжителя, защото 1 обстоятелството, че тъжителят си купувал наркотици било станало достояние на подсъдимата от нейната дъщеря. Ето защо защитникът навежда твърдения, че на 08.02.2025г. между подсъдимата и майката на тъжителя не е имало среща в посоченото заведение, а подобна среща е имало на следващ ден, както и това, че между тях се разменяли различни реплики и нападки и подсъдимата не е имала за цел да клевети тъжителя. Предвид на това моли съда да оправдае подзащитната й, като отхвърли гражданския иск и тъжителя да бъде осъден да заплати направените от подсъдимата разноски.

Подс.М. К. в обясненията си заявява, че не се признава за виновна по повдигнатото й обвинение. В съдебно заседание не се явява и не излага доводи за лична защита, както и не взема отношение на предоставената последна дума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата М. Г. К. е родена на ****г. в гр.К., живуща в гр.П., ул.“****, б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Тъжителят К. К. и св.Р. К. живеели на семейни начала, като от съжителството си имали дете на име С.. Отношенията между тъжителя К. и св.Р. К. се влошили и от 14.01.2025г. двамата били във фактическа раздяла.

Към този момент детето им С. било на две години.

След раздялата св.Р. К.а подала молба за защита от домашно насилие, в която молба била посочила, че тъжителя К. К. може би употребявал наркотици. Във връзка с тези твърдения в началото на м.февруари 2025г. тъжителят К. К. посетил медицинска лаборатория, където се подложил на изследване на биологичен материал за наличие на наркотични вещества. На 04.02.2025г. резултатите от тези тестове излезли, като не били установени наличие на наркотични вещества в изследвания биологичен материал от тъжителя К. К..

Св.В. К.а, която е майка на тъжителя К. К., уговорила среща със св.Р. К. на 09.02.2025г., която следвало да се проведе в заведение „Басо“ в гр.Перущица, тъй като св.К.а искала да се види с внучка си С..

На 09.02.2025г./неделя/ св.В. К.а се срещнала със св.Р. К., която довела дъщеря си С. за да се види с баба й В. К.а. На тази среща присъствала и майката на св.Р. К. – подс.М. К.. Докато св.К.а си играела с детето в един ъгъл на заведението, към тях се приближила св.Р. К.. Тогава св.В. К.а питала св.К. къде са златни бижута, които били подарени на детето С. от приятелки на св.К.а. Този въпрос бил чут от подс.М. К., която се приближила и заявила на св.В. К.а: „Питай сина си, наркоманът, той ги е продал да си купи наркотици.“.

Св.В. К.а се учудила на думите, останала потресена и питала подсъдимата на база на какво са тези твърдения. Подс.М. К. отговорила, обръщайки се към дъщеря си – св.Р. К. с думите: „Виж я, ма, на каква се прави, всичко знае, ама си мълчи.“. Св.К.а останала потресена от думите на подс.М. К., като не 2 обърнала внимание дали друг е чул тези думи, въпреки че в заведението имало и други хора.

След като срещата приключила, св.В. К.а си тръгнала от заведението, като продължавала да се чувства потресена от чутото по адрес на сина си. Тя позвънила на племенницата си – св.Т.Н., с която имала уговорка да се чуе след среща с внучка си и да разкаже как е тя и как е минало. Св.К.а се обадила, като споделила, че е много разтроена и като се прибере в дома си, ще се чуят да говорят. Когато св.К.а се прибрала в дома си извикала сина си – тъжителя К. К., след което набрала и племенницата си – св.Т.Н. и на високоговорител разказала за случилото се в заведение „Басо“ и думите на подс.М. К.. От разказа на майка си, тъжителят К. К. се почувствал зле, получил хипертонична криза и в следващите няколко дни състоянието му било тежко. Не излизал навън, не се хранел, не се чувствал добре. Споделил на майка си – св.В. К.а, че се притеснява за слуховете, които се разпространявали за него, защото живеели в малък град и веднага се разчувало. Притеснявал се, че това един ден може да стане достояние на дъщеря му, което ще й повлияе на мнението за баща й.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от показанията на свидетелите В. К.ова К.а и Тотка Рангелова Н.. Съдът кредитира изцяло показанията на цитираните свидетели като непротиворечиви, обективни и кореспондиращи помежду си. Изложената фактическа обстановка се установява и частично от показанията на свидетеля Р. Рангелова К..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В. К.а, която е майка на тъжителя. От нейните показания се установява, че не била виждала внучка си от 14.01.2025г. и поискала среща със св.Р. К., като се уговорили тази среща да бъде в заведение „Басо“ в гр.Перущица на 09.02.2025г. На уговорения ден св.К.а била в заведението и там се срещнала със св.К. и внучка си, с която си играела близо до един от ъглите на залата. От показанията на св.В. К.а се установява, че към тях се приближила св.Р. К. и св.К.а се поинтересувала за едни златни бижута, подарени на детето от приятелки на св.К.а, защото последната не ги намирала в дома си. В този момент до тях се приближила подс.М. К., която казала на св.К.а: „Питай сина си, наркоманът, той ги е продал да си купи наркотици.“ От показанията на св.К.а се установява, че вече била наясно с тезата, че синът й употребява наркотици, като тъжителят си бил направил медицински тест, който бил отрицателен. Предвид на това св.В. К.а питала подс.М. К. на база какво са тези твърдения, при което подс.М. К. отговорила, обръщайки се към дъщеря си – св.Р. К. с думите: „Виж я, ма, на каква се прави, всичко знае, ама си мълчи.“ В заведението имало хора, но св.К.а не се огледала и не разбрала дали думите на подс.К. били чути и от останалите присъстващи. От показанията на св.В. К.а се установява, че останала потресена от думите на подсъдимата и отправените твърдения, като след като напуснала срещата с внучка си, се обадила на племенницата си – св.Т.Н. и се разбрали да се чуят по-късно. Св.К.а се прибрала в дома си, като 3 извикала сина си – тъжителя К. К., след което позвънила на св.Т.Н. и на високоговорител разказала и на двамата какво се е случило и какви са били думите на подс.М. К.. От показанията на св.В. К.а се установява, че синът й К.

К. се почувствал много зле от думите на подс.М. К., получил хипертонична криза, спял да яде, да излиза. Няколко дни състоянието му било тежко, споделял на св.К.а, че се притеснявал от това, че се разпространява такъв слух, че е наркоман. Живеели в малък град и всичко бързо се разбирало. От показанията на св.К.а се установява, че тъжителят К. К. се притеснявал, че един ден тези слухове ще станат достояние на дъщеря му. Съдът кредитира изцяло показанията на св.В. К.а като обективни, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Изцяло се кредитират от съда показанията на св.Т.Н., от които се установява, че знаела за среща между св.В. К.а, която й е леля и св.Р. К., за да може леля й да види внучка си. Тази среща била на 09.02.2025г., ден неделя, като св.Н. и св.К.а имало уговорка да се чуят след срещата. Около 17ч. св.К.а звъннала на св.Н., като обяснила, че ще се чуят след малко, защото била разстроена. От показанията на св.Н. се установява, че след около десетина минути св.К.а се обадила, била в дома си, като там бил и тъжителя К. К.. При този разговор св.Н. разбрала от св.К.а, че на срещата с детето, подс.М. К. нарекла тъжителя К. К. „наркоман“, при които думи тъжителят се разстроил много. На следващия ден св.Н. отново се чула по телефона със св.В. К.а, като се поинтересувала как е тъжителя К.. Така св.Н. разбрала, че тъжителят К. е с хипертонична криза и не се чувства добре. От показанията на св.Н. се установява, че след два-три дни се видяла с тъжителя К., който не изглеждал добре, не излизал от дома си, като споделил на св.Н., че го е срам да излезе, не знаел какво са чули хората. От показанията на св.Н. се установява, че никога не е чувала братовчед й – тъжителя К. К. да употребява наркотици. За думите на подс.М. К. св.Н. разбрала от св.В. К.а, че ставало въпрос за едни бижута на детето. Тогава подс.М. К. казала на св.В. К.а „сигурно синът ти ги е продал, за да си купи наркотици“, както и „той е наркоман“. От показанията на св.Н. се установява, че към момента на срещата знаела за жалба от Р. К. срещу тъжителя К. К., но не знаела нейното съдържание. Никога не било ставало въпрос за наркотици и това да било свързано с тъжителя К.. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т.Н. като пълни, обективни, хронологично изложени и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на св.Р. К., в частта им, в която последната сочи, че имало уговорена среща на 09.02.2025г. в заведение „Басо“ в гр.Перущица, като на 08.02.2025г. майка й – подс.М. К. си била в дома си. Към дата на срещата – 09.02.2025г. св.Р. К. била подала молба за защита от домашно насилие, в което било записано, че тъжителя К. К. може би употребява наркотици. От показанията на св.К. се установява, че по време на срещата в заведение „Басо“ майка й – подс.М. К. се обърнала към майката на 4 тъжителя с думите „Питай сина ти дали не ги е продал да си купи нещо, например наркотици“, но заявява, че думата „наркоман“ не е използвана и тъжителя не бил наречен така. Съдът кредитира посочените до тук показания на св.Р. К., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда гласни доказателства, описани по-горе, както и с кредитираните от съда писмени доказателства.