Определение № 947 от 06.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 947 гр. София, 02.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20238003901582 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Сано България“ АД /н/ срещу определение №345 от 19.06.2023 г. по гр.д.№254/2023 г. на АС Варна.

С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №1171 от 06.03.2023 г. по гр.д.№1018/2021 г. на ОС Варна, с което е върната въззивна жалба на „Сано България“ АД /н/ против постановеното по делото решение.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Когато са налице основания по чл.64 от ГПК за възстановяване на срок за извършване на процесуални действия, длъжен ли е съдът да уважи молбата. Поддържа се, че определението е и очевидно неправилно.

Ответникът „Елмон груп“ ЕООД заявява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

1

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е установил, че за решението на първата инстанция, с връчване на препис от същото, ищецът „Сано България“ АД /н/ е уведомен чрез представляващия го синдик на 09.02.2023 г., като преклузивният срок за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 23.02.2023 г., присъствен ден, а въззивна жалба против решението, „Сано България“ АД /н/ е подало чрез синдика по ел. поща на 24.02.2023 г., подписана с КЕП, респективно жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок, предвиден в чл.259, ал.1 от ГПК. Посочил е, че в частната жалба се съдържа искане в условие на евентуалност /неоснователност на жалбата/, срокът за обжалване да бъде възстановен на осн. чл.64, ал.2 от ГПК. Изложил е съображения, че компетентен да се произнесе първоначално по молбата с пр.осн. чл.64, ал.2 от ГПК, инкорпорирана в частната жалба, е първоинстанционният съд, на който същата следва да бъде изпратена за разглеждане при евентуалното влизане в сила на разпореждане №1171/06.03.2023г., постановено по гр.д.№1018/21г. по описа на ВОС, гр.о.

С оглед изложените в определението мотиви, формулираният правен въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено предмет на произнасяне от въззивния съд е била правилността на разпореждането на първата инстанция, с което е върната въззивна жалба, респективно по направеното от частния жалбоподател пред въззивния съд искане за възстановяване на срок не е налице произнасяне по същество. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, както и поради обстоятелството, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правен въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба и в изложението, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос.

2

От друга страна при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност.

Напротив – изцяло в съответствие с практиката на ВКС е становището на въззивния съд, според което по искането за възстановяване на пропуснат срок, направено пред въззивния съд, компетентен да се произнесе ще е първоинстанционния съд, след евентуално влизане в сила на разпореждането за връщане на въззивната жалба, което е било и предмет на обжалване пред въззивната инстанция.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №345 от 19.06.2023 г. по гр.д.№254/2023 г. на АС Варна.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3