Решение № 2290 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2290 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330100360 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от В. В. В. против „Кредит Тайм“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 154, 80 лв. – частичен иск от общата сума в размер на 1 739, 84 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем № ... и сумата от 158, 73 лв. - частичен иск от общата сума в размер на 1 739, 68 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем № ..., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 11.01.2022 г., до окончателното й изплащане.

Размерът на исковите претенции е определен след прието с Определение от 19.05.2023 г. и на основание чл. 214 ГПК, изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за заем № .. По силата на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на сумата от 2 500 лв., за срок от 16 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент на заема от 38, 75 % и годишен процент на разходите от 46, 10 %. Твърди, че в договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно 1 разглеждане на заявката за одобрение на заема от 1 739, 84 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 1 739, 68 лв., при което общата сума за заплащане по заема била в размер от 6 720 лв. Твърди, че периодът за погасяване на задълженията е от 21.11.2020 г. до 21.02.2022 г., като от датата на сключване на договора – до датата на депозиране на исковата молба ищцата е погасила всички задължения в размер на сумата от 6 720 лв. Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че клаузата в договора, установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, поради което клаузата за възнаградителна лихва следва да се приеме за несъществуваща, което води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя, като не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите. Твърди, че включването на задълженията за заплащане на такси ще доведе до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителност на клаузата за годишния процент на разходите, съответно и на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа, че клаузите, установяващи задължение за заплащане на такси, които по своето естество са свързани с отпускане и управление на кредита, са установени в нарушение на разпоредбата на чл. 10 а ЗПК. Предвид изложените обстоятелства за недействителност на договора за кредит, както и на клаузите, установяващи задължение за заплащане на такси, предявява осъдителен иск за връщане на недължимо заплатените от длъжника суми. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен договор за заем № .. по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 2 500 лв. Твърди, че при сключване на договора на ищцата е предоставена на хартиен носител в ясна и разбираема форма преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Сочи, че условията на договора са посочени в Стандартния европейски формуляр и са договорени в преговори между страните, като относно формиране на лихвата и годишния процент на разходите на ищцата са дадени разяснения в устна форма. Счита, че има право да начислява и да получава такси, което не противоречи на Закона за потребителския кредит и не води до увеличаване на годишния процент на разходите, тъй като не представляват такси, свързани с усвояване на кредита. Твърди, че при изключване на договора ищцата изрично е заявила, че иска да се ползва от услуга по експресно разглеждане на кредита и по изготвяне на индивидуално кредитно досие, поради което са начислени посочените такси. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като 2 прави предложение за сключване на споразумение по делото. Възразява, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за паричен заем №...., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 6 720 лв. на 16 вноски, всяка в размер от 420 лв., с падеж на първата вноска на 21.11.2020 г. Към договора за кредит е не е представен погасителен план, както и Общите условия към договора, в който е обективирано препращане към тях.

Установен е годишен лихвен процент от 38, 75 % и годишен процент на разходите от 46, 10 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В Раздел 3 от договора е установено задължение за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 1 739, 84 лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение от 1 739, 68 лв.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото лице, при работата си с представените в производството по делото писмени документи в оригинал, е установило, че договор за заем е написан с безсерифен шрифт – sans serif font, семейство Calibri, с големина 10, 8 пункта.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

В случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя на отказ от договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че договор за заем е написан с безсерифен шрифт – sans serif font, семейство Calibri, с големина 10, 8 пункта.

Съдът цени заключението на вещото лице като безпристрастно и компетентно дадено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.

Следователно налице е нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договорите без затруднение. По така изложените съображения правоотношението по договора за паричен заем следва да се приеме за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съдът не следва да пристъпва към разглеждане на останалите възражения за недействителност на заемното правоотношение, доколкото установи, че са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само 4 чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В производството по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че ищецът е погасил сумата в размер от 2 500 лв. за главница и сумата в размер от 380, 96 лв. за договорна лихва.

В производството по делото е допуснато изслушване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която е установила размера на заплатените суми по договора – след запознаване с представената от кредитната институция информация и приложените от ищеца разходни касови ордери от 21.03.2021 г. и от 30.03.2021 г. Вещото лице е установило, че потребителят е заплатил на ответника сумата от общо 3 036, 96 лв., от която сумата от 2 500 лв. за главница, сумата от 223, 43 лв. за договорна лихва, сумата от 154, 80 лв.

– такса за експресно разглеждане и сумата от 158, 73 лв. – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Съдът цени заключението по приетата по делото допълнителна съдебносчетоводна експертиза, като възприема данните, изложени от вещото лице в допълнителното заключение, доколкото последното е дало пълен и обективен отговор на поставените въпроси след запознаване с всички приложени по делото писмени доказателства – при съпоставка с данните, предоставени от кредитната институция.

Следователно и доколкото в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК и след като бе установена недействителността на договора за паричен заем, потребителят дължи заплащане единствено на чистата стойност по договора за кредит, поради което сумите, заплатени за погасяване на задълженията извън главницата, а именно сумата от 154, 80 лв.

– такса за експресно разглеждане и сумата от 158, 73 лв. – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, са заплатени без наличие на валидно правно основание за това и подлежат на връщане.