Определение № 773 от 08.04.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 1036/2024
- Вид
- Определение № 773
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47,ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 773 гр. Ямбол, 08.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Христова Иванова като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330101036 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „А1 България“ЕАД , с която е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Ц.
К. Ц. съществуването на вземането на ищеца за сумите по по ч.гр.д. № ***/*** год. на ЯРС.
След като се запозна с исковата молба и извърши служебна справка по ч.гр.д.
№ ***/*** год., съдът намери, че предявеният по делото иск е недопустим, т.к. е преждевременно заведен, а мотивите за този правен извод са следните:
С разпореждане от 23.02.2024 год., заповедният съд е разпоредил на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като го е уведомил и за последиците.
Не е налице горепосочената хипотеза, според която съдът указва на заявителя възможността да предяви иск за съществуване на вземането си, когато длъжникът е уведомен при условията на чл. 47,ал. 5 от ГПК, като съдът в настоящия си състав намира, че същата не осъществена в пълнота. На първо място връчителят следва да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след съответната справка и с посочване на източника на тези данни. Видно от върнатите в цялост призовки адресирани до адрес – гр. Я. , ул.**** първоначално връчителят е посочил,че лицето не е открито на адреса и никой не живее на адреса /без да посочи източника на тези данни/, а в последствие е посочил, че лицето не е открито на адреса, и не живее на адреса по данни на съседи, без да обозначи по какъвто и да е начин източника на тези си данни- адрес или имена на лицето, от което е получил сведенията. Освен горното при извършена служебно справка е констатирано, че длъжникът има регистриран действащ трудов договор, като според настоящия състав е било извършено редовно връчване по смисъла на чл. 46,ал.2 от ГПК – на работодател на адресата, като призовката в едно с книжата е приета със задължението за предаване на адресата от упълномощено от работодателя лице. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че за да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на "друго лице" е необходимо това лице да е сред изрично посочените в, ал. 2 на чл. 46 ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата "друго лице" е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите 1 на адресата.
В случая на по-късен етап посоченият работодател е върнал книжата , като е потвърдил, че лицето е негов служител, но същият е командирован в чужбина за 30 и повече дни , без да представи каквито и да е доказателства за това. В последствие след изискана справка, отново по твърдения на работодателя и без съответните доказателства е прието, че лицето е в болничен и не е представило болничен лист. Не са изискани каквито и да е доказателства от страна на работодателя за установяване отказа му да изпълни вменено в ГПК задължение, вкл. не е направен опит за следващо връчване чрез работодателя на лицето.
Редовността на призоваването на длъжника в заповедното производство е част от допустимостта на предявения иск по чл.422 от ГПК, което е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно./в този смисъл и Определение от 09.05.2018 год. , постановено по в.ч.г.р.д. №126/2018 г. на ЯОС/.Следва да се има предвид, че съда в исковото производство по чл. 422 ГПК не е обвързан от преценката на заповедния съд по отношение влизане в сила на заповедта за изпълнение , респ. допустимостта на иска.
С оглед на всичко изложен до тук, ЯРС приема, че производството по делото следва да бъде прекратено, като в преценката на заповедния съд следва да бъде оставено да прецени дали заповедта е влязла в сила, респ. дали следва да бъдат дадени указания на връчителя изрично да изясни и впише в призовката кой е източникът му на информация, че лицето не живее на адрес - гр. Я., ул. ***, вкл. да осъществи процедурата по редовно връчване чрез работодател.
Ищецът следва да се уведоми, че в процесния случай внесената държавна такса подлежи на връщане, за което следва да депозира нарочна молба, в случай че към ИМ са представени доказателства за заплатена такава.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 130 ГПК, ЯРС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по гр. дело № 1036/2024 год. по описа на ЯРС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред ЯОС.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва на съда по заповедното производство за сведение и продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2