Решение № 4076 от 12.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4076 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330106241 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 ( преди промяна на правноорганизационната форма „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК 202527341 ) против И. Т. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1898, 41 лева – представляваща главница, дължима по Договор за стоков кредит № *** от *** г., сключен между ответника и „***” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на *** г. с Приложение № 1.1 от Допълнително споразумение към Договор за покупко- продажба на вземания ( цесия) от ***г.; възнаградителна лихва в размер на 508, 66 лева за периода 01.03.2020 г. – *** г.;

241, 28 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2020 г. – 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /22.11.2021 г./ до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9871/ 23.11.2021г. по ч.гр.д. № 18334/ 21г., по описа на РС- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.

Ищецът твърди, че на *** г. между ответника и „***” ЕАД бил сключен Договор за стоков кредит № ***, при приложими Общи условия, които били предадени на потребители. По силата на цитираното правоотношение, на длъжника била предоставена сумата от 1985 лева, която била преведена по банковата сметка на търговеца, продаващ стоката на дата *** г. Страните по кредитното правоотношение се договорили усвоената сума да бъде върната ведно с договорена възнаградителна лихва на 18 месечни вноски до 30.07.2021г. Съобразно договора за кредит, приложимият фиксиран годишен лихвен процент възлизал на 40, 16 %, а ГПР бил в размер от 48, 32%.

1

Длъжникът преустановил плащанията си по договора за кредит, като още към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 22.11.2021г. / всички вземания по договора били падежирали. Предвид забавата на длъжника, върху главницата е начислена и мораторна лихва в горепосочения размер. Първоначалният кредитор ( „***” ЕАД ) прехвърлило вземанията си по процесния договор на ищеца с Приложение № 1.1 към Договор за покупко- продажба на вземания ( цесия) от ***г. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. В случай, че се приеме, че длъжникът не е редовно уведомен, то към исковата молба се прилагат всички документи, касаещи цесията и се моли длъжникът да бъде известен за извършената цесия в хода на процеса. Моли се това обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. Моли се, така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който счита същата за допустима, но неоснователна. Възразява срещу извършената цесия и излага съображения, че длъжникът не е известен за същата. Възразява, че процесният договор за кредит не е подписан от ответника. Излага твърдения и че договорът за стоков кредит от *** г., сключен между ответника и „***“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10 ЗПК, тъй като е налице подчертана неяснота досежно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, методиката по която се формира и как точно се отразява на ГПР по договора. Възразява се и че възнаградителната лихва по договора, която е в годишен размер от 40, 16%, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Предвид изложеното, моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, моли се съдът да приеме, че договорът за кредит е цялостно недействителен и да се присъди единствено дължимата главница, след като се съобразят осъществените от ответника плащания.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „***“ ЕАД като заемодател и И. Т. Д. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за стоков кредит № *** от ***г. / л.7- 8 /, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 1985 лева ( сумата представлява продажната цена на стоки и услуги по сключен договор между ответника и „***“ ООД), като усвояването е осъществено чрез директен превод по сметка на продавача на стоките/ услуги ( видно от фактура и операционна бележка за банков превод, намиращи се на л. 10 гръб и л. 126 от делото). Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40, 16 %, годишният процент на разходите е 48, 32 %, а задължението следва да се погаси на осемнадесет месечни вноски до 30.07.2021г. По силата на сключения договор за кредит, на длъжника Д. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

Вземанията по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „***“ ЕАД на *** г. по силата на Приложение № 1.1 към Договор за покупко- продажба на вземания ( цесия) от ***г. ( в Приложение към договора за цесия изрично е отразено вземането по процесния договор за кредит- л. 17 от делото ). Цедентът е делегирал право на цесионера да уведоми длъжника за така осъщественото прехвърляне на вземането ( пълномощно- л. 20, потвърждение за цесията- л. 18 и уведомление до ответника за осъществената цесия –л. 19 от делото ).

От приетата по делото съдебно- почеркова експертиза ( л. 158- 159) се установява, 2 че именно ответникът е изпълнил подписите в графа „Кредитополучател“ в изследваните документи- договор за кредит, погасителен план и общи условия.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Предвид изложеното, за настоящия съдебен състав не съществува съмнение, че именно ответникът е положил подпис като кредитополучател в процесния договор за кредит.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 173- 176/ и защитата му в ОСЗ, проведено на 12.09.2023г. се изяснява, че общата стойност на главницата по договора за кредит е в размер от 1985 лв. и е усвоена от ответника като посочената сума е преведена по банкова сметка на търговеца „***“ ЕООД. Отразено е, че ответникът не е погасил дължимите по договора за стоков кредит суми за главница, договорна и мораторна лихва. Длъжникът е осъществил едно плащане по договора, което е в размер от 148, 59 лв. Експертът е посочил, че дължимите суми съобразно договора за стоков кредит, след съобразяване на извършеното плащане от ответника са, както следва: 1898, 41 лв.- главница; 423 лв.договорна лихва за периода 01.03.2020г.- ***г. и мораторна лихва в размер от 222, 88 лв., дължима за периода 01.04.2020г.- 22.11.2021г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото същото е обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

По отношение на материалноправната легитимация на ищеца да претендира процесните суми: съобразно представените по делото Договор за покупко- продажба на вземания от ***г. ( л. 11- 15 ), Допълнително споразумение към него от ***г. ( л. 16 ), Приложение към допълнителното споразумение ( л. 17 ), потвърждение за извършената цесия ( л. 18 ), уведомление до ответника за извършената цесия ( л. 19 ) и пълномощно ( л. 20 ) се установява, че именно ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е титуляр на процесните вземания. В тази насока е налице явна връзка при прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредитпървоначалният кредитор “***“ EAД, прехвърля вземанията по процесния договор именно на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Съдът счита за нужно да посочи и че не е налице пречка от процесуално или материалноправно естество, длъжникът да бъде уведомен за осъществената цесия чрез назначения особения представител с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка- Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018 на I- во т.о. на ВКС; Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/ 2015г., на ВКС, Т.К., II- ро отделение). В процесния случай, към исковата молба освен договорите за цесия и приложенията към тях, са представени потвърждение и уведомление за осъществената цесия, поради което съдът счита, че длъжникът следва да се счита редовно уведомен за прехвърлянето на вземането и това да се приеме на основание чл. 235, ал. 2 ГПК като правнорелевантен факт, настъпил в хода на процеса.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “***“ EAД като заемодател и И. Т. Д. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1985 лв., която сума е усвоена на ***г., когато е преведена на търговеца, предлагащ закупените стоки/ услуги ( видно от операционна бележка за банков превод- л. 126 ).

Следва да се посочи и че първоначалният кредитор е банкова финансова 3 институция, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- Закон за потребителския кредит.

Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;

2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза- в тази връзка Решение на СЕС от 30.06.2022г. по дело С- 170/ 21 и Определение на СЕС от 17.01.2023г. по дело С- 379/ 21.

При осъществена самостоятелна преценка, съдът счита, че процесният договор за заем страда от пороци, налагащи извод за неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в договора е посочено, че фиксираният лихвен процент е 40, 16 %. Липсва обаче, ясна методика за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита за целия период или върху остатъчната главница и за какъв периода се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Тоест, не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, за какъв период и върху цялата дължима главница ли е изчисляван или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не се изяснява и как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.