Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 01.02.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 13/2023
Вид
Решение № 33
Подписан
01.02.2026
В сила
24.02.2026
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал. 3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345 · Наказателен кодекс
  • чл.345, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Панагюрище, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С.ова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200013 по описа за 2023 година Производството по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. М., ЕГН **********, с адрес с.

Панагюрски колони, общ. Панагюрище, ул. „******“ № 17 против НП № 220310-000982/02.11.2022 год. на началник РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателят са наложени на основание чл.175, ал. 3 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП, настоява се за отмяна на НП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв. П. М. от АК Пазарджик, редовно упълномощен. От същия е постъпила молба с вх. № 5445/29.12.2023 год., с която моли да бъде даден ход на делото, поддържа жалбата, изразява становище по доказателствата. Изразява становище по същество на делото.

Депозирал е писмено становище.

За АНО – Н Н Б, началник на РУ Панагюрище при ОДМВР Пазарджик, редовно призован не се явява поради служебна ангажираност, постъпило писмо с вх. № 5152/13.12.2023 год. Моли съда да даде ход на делото и да бъде разгледано в негово отсъствие.

1

Въззиваемата Дирекция, чрез писмено становище (л.2 и сл.), настоява да се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2022 год. дежурен АП на РУ Панагюрище в състав мл. инсп. Д К и мл. инсп. С. С. изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в гр. Панагюрище. Около в 15:55 часа на ул. „Георги Сава Раковски“ спрели за проверка движещия се лек автомобил, „Ауди А4“ с рег. № ** **** **. Извършили проверка на водача и МПС и в хода на същата контролните органи установили, че управлява жалбоподателя, който не е собственик на автомобила. Като собственик бил установен Д В М. от с.

Панагюрски колони, общ. Панагюрище. Контролните органи установили също, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 04.10.2022 по чл.

143, ал.10 от ЗДВП (без сключен 33ГО). Съставен на място бил АУАН по чл.

140, ал.1 от ЗДвП, предявен надлежно срещу подпис и с връчен препис.

На 24.10.2022г. била постановена мотивирана резолюция (л.10) за прекратяване на образуваното въз основа на този акт административно наказателно производство.

По случая била образувана пр.пр. № 6192/2022 год. по описа на ТО Панагюрище при РП Пазарджик с данни за извършено престъпление по чл.

345, ал. 2 от НК. С постановление от 25.11.2022 год. прокурор от РП Пазарджик отказал образуване на досъдебно производство срещу лицето, по визираната по – горе пр.пр., поради липса на престъпен състав и изпратил преписката на началник сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, за преценка и реализиране на административно - наказателна отговорност. Резултатът е издаване на настоящото НП на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Актът е бил процесуално изряден, тъй като е съставени от материално и териториално компетентни органи (л.16-17), а съдържанието му отразява достатъчно ясно и пълно описание на обстоятелствата на възприетото нарушение, получило и своята съответна правна квалификация.

Констативният и санкционният акт са съставени, предявени и връчени в преписи по надлежния за това ред.

2

С мотивираната резолюция на л.10 АНО е прекратил образуваното по процесния АУАН серия GA № 622021/11.10.2022 год. поради наличие на данни за извършено престъпление. Преписката била изпратена на прокурора, който постановил отказ да се образува наказателно производство (л.11), отчитайки, че М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК и връщайки материалите на началник сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик за преценка относно извършено административно нарушение по процесния текст. Издадено било НП, в което се сочи основанието за това решение на съставителя му – чл.36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.

До акта на прокурора се е стигнало след постановената резолюция за прекратяване на АНП, с оглед предписанието по чл. 54, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Правилно е било последващото процесуално поведение на наказващия орган да не информира нарушителя за тази резолюция, защото така следва от чл. 54, ал. 6 ЗАНН, доколкото постановеният акт, с оглед чл. 54, ал. 7 ЗАНН, е необжалваем, тъй като с постановяването му не се прекратява изцяло производството за процесното деяние, а то продължава развитието си пред прокурора. Именно липсата на окончателно финализиране на наказателното (по своята природа) производство предпоставя както последвалия резолюцията отказ на прокурора, така и издаденото след него НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН.

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт - ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3/2015 год. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на властите, възниква съС.ие на 3 нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ (ТР, б.“Г“, Общи положения).

При тези изводи в ТР, основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от съществено значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията прекратява административно наказателното производство, но не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес (дали е нарушение или престъпление) се отнася до решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора (чл.

211, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НПК). Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора, а за нея е необходимо процесуалното разрешение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, каквото правилно е взето от постановилия резолюцията наказващ орган.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство, образувано със съставяне на акта, прекратено с постановената резолюция по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, с която е и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП, е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3/2015г. ОС НК ВКС: „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“. Вярно е, че процесната резолюция формално не подлежи на обжалване (както и актовете, с които се прекратява съдебното производство поради друга подсъдност) и е така, тъй като не се слага окончателен край на производството, а то продължава развитието си пред друг орган, чиято преценка продължава да решава процесуалната съдба на обвинението.

4

Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15: само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

По същество то не се оспорва и елементите от състава му са напълно доказани с всички доказателствени средства, които са взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Установено е, че управляваният от жалбоподателят автомобил не е бил надлежно регистриран и че същият се е движил в указаното населено място – по ул. „Георги Сава Раковски“ в гр. Панагюрище, което несъмнено съставлява път, отворен за обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП.

Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя) персонифицират конкретното превозно средство. Номерът е наличен върху табели, монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.

Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в движението създава несигурност от гледна точка на възможността за установяването му във връзка с неправомерно поведение.

При тези данни и коментар, следва, че деянието е обективно съставомерно по възприетия от административно-наказващия орган цифров израз на правната му квалификация.

Няма доказателства, че служебното прекратяване на регистрацията е било известно на жалбоподателя към момента на проверката в процесната дата.

5

Наистина служебното прекратяване е законова последица от друго нарушение (несключване на договор за ЗЗГО ) и като такава тя следва да е известна като принудителна мярка във връзка с определено бездействие. Това, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация не влече след себе си като последица знанието на собственика досежно този факт, доколкото той категорично не знае точно към кой момент/коя дата автомобилът вече е дерегистриран, защото това е резултат от процедура въз основа на конкретен компетентен орган.

Така е налице т.нар. извинителна грешка по чл. 14, ал.1 от НК ( вр. чл. 11 ЗАНН), тъй като липсва умисъл за извършване на нарушението, тъй като на жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението (дерегистрацията).

С този довод НП следва да се отмени. Това решение прави основателна претенцията за разноски за един адвокат, чиито общ размер е над установения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум ( 400 лева) и е общо 1000 лева, против които възражението за прекомерност е основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно открито съдебно заседание, което налага редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение от 511.29 евро (1000 лв.) на 204.52 евро (400 лв.), което следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.