Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5151 от 01.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16184/2022
Вид
Решение № 5151
Подписан
01.04.2023
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 228 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129, ал.2 · Търговски закон
  • чл.264з, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 5151 гр. София, 01.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110116184 по описа за 2022 година

Предявен е за разглеждане частичен осъдителен иск с правно основание по чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232. ал. 2 ЗЗД

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. С. П. срещу „Алита БГ“ ООД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 5867,49 лева /левова равностойност на сумата от 3000 евро/ без ДДС - наемно възнаграждение за м. ноември 2019 г. на оборудване и обзавеждане за търговски обект - ресторант в ж.к. „Л съгласно договор от 12.04.2019 г., която сума представлява част от общо дължимата сума в размер на 113 000 евро - с левова равностойност 221 008,80 лева, без включен ДДС, дължими възнаграждения по договор от 12.04.2019 г. за периода от април 2019 г. - до март 2022 г.

Ищцата Д. С. П. твърди, че на 12.04.2019 г. между „ДЕА СТРОЙ“ ООД; ответника „АЛИТА БГ“ ООД, като Страна 2 по договора, и ищцата Д. П., като Страна 1 по договора, бил сключен договор, по силата на който страните са поели съответни договорни задължения една към друга. Сочи, че тя е изпълнила изцяло поетите от нея задължения по договора, като е предоставила за ползване оборудване и обзавеждане за търговски обект - ресторант в ж.к. „Лозенец“, ул. „Златовръх“ № 4 и е вложила допълнителни парични вноски за закупуване на оборудване и обзавеждане за посочения обект.

Твърди се, че съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, „АЛИТА БГ“ ООД е следвало да й заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 3 000 евро, без ДДС, до 5 - то число на всеки текущ месец. „АЛИТА БГ“ ООД е следвало да заплати предварително шест месечни вноски - а именно: 18 000 евро, без ДДС, при подписване на договора и след това да заплаща ежемесечно сума в размер на 3 000 евро, до 5 - то число на всеки текущ месец. На същата дата - 12.04.2019 г., между страните бил подписан анекс, по силата на който след изтичане на едногодишния срок на договора, размерът на дължимото възнаграждение се увеличавал на 3500 /три хиляди и петстотин/ евро без 1

ДДС. Договорът бил сключен за срок от 5 години, като било поето задължение страните да изпълняват задълженията си по договора в продължение на най-малко 12 месеца.

Сочи, че от сключването на договора до настоящия момент, „АЛИТА БГ“ ООД не е изпълнило своето задължение за заплащане на възнаграждение на ищцата.

Дружеството не заплатило предварително уговорената сума в размер на 18000 евро, без ДДС, както и нито едно от последващо уговорените ежемесечни възнаграждения. До ответното дружество била изпратена покана за заплащане на дължимите суми, но ответникът не погасил задълженията си. Сочи, че към момента на депозиране на исковата молба „АЛИТА БГ“ ООД е в забава с плащането на възнаграждението с 22 вноски. Поради тези и останалите изложени съображения, моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати процесната сума. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор „АЛИТА БГ“ ООД оспорва както допустимостта, така и основателността на предявения иск. На първо място твърди, че в чл. 6, ал. 1 от процесния договор няма уговорено задължение именно ответното дружество да заплаща месечно възнаграждение, поради което счита, че не се установява да е носител на такова задължение. Оспорва твърдението, че Д. П. е влагала парични средства за закупуване на оборудване и обзавеждане на търговски обект. Сочи, че е налице висящо производство по гр.д.№11375/2020г., 24 с-в по описа на СГС, по което предстои произнасяне по съществото на спора, чийто предмет е същото твърдяно от ищцата за закупено оборудване и обзавеждане на търговския обект. Сочи, че страни в производството са „Гастрономия 24“ ЕООД, ищец, и „Деа Строй“ ООД - ответник, като съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.

232, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че всички движими вещи като оборудване, обзавеждане, рекламни материали и площи в процесния търговски обект са били прехвърлени от „Деа Строй“ ООД на „Клуб 23“ ООД с договор за продажба на обзавеждане, движими вещи и подобрения от 27.03.2019 г., като към датата на процесния договор /12.04.2019 г./ ищцата не е била собственик на движимите вещи, съответно не е изпълнила задълженията си по чл. 3 от договора. Поддържа, че търговският обект, представляващ заведение за хранене и съпътстващите ги дейности, находящ се на адрес гр. София, ул.

„Златовръх“ № 4 е предаден без никакво обзавеждане и оборудване, като впоследствие всяка движима вещ е била закупена изцяло от „Деа Строй“ ООД.

Категорично оспорва ищцата да е изпълнила точно и добросъвестно поетите от нея задължения по чл. 3 от договора, единствено в който случай в нейна полза би възникнало насрещно парично вземане. Потвърждава получаването на покана за плащане на възнаграждения по договора, но сочи, че същата не се отнася за частта от иска, предмет на настоящото производство, както и че с отговора на поканата е оспорил изпълнението на поетите от Д. П. задължения по договора.

Освен това ответното дружество счита, че претендираното вземане спрямо него въобще не е възникнало, тъй като съгласно изрично договореното между страните в чл. 6, ал. 1, т. 1.1 от договора „възнаграждението се заплаща месечно след надлежно издадена фактура/кредитно известие от Първата страна до 5-то число на месеца“.

Твърди, че фактура/кредитно известие за м. ноември 2019 г. никога не е издавана, с оглед на което и за „АЛИТА БГ“ ООД не е възникнало задължение за плащане.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е прието копие от тристранен договор от 12.04.2019 г. (л. 5-11), 2 сключен между „Деа строй“ ООД, Д. С. П. (посочена като Страна №1) и „Алита БГ“ ООД (посочена като Страна №2). Страните са поели задължения по договора, като ищцата Д. П. се е задължила да предостави цялостното оборудване и обзавеждане, да предоставя изработените рекламни материали и съоръжения, както и рекламни площи и съоръжения извън Обекта, да подпомага снабдяване с всички необходими санитарнохигиенни разрешения, лицензии, категоризации и други и да ги поддържа валидни за целия срок на договора, както и да обезпечи безпрепятствено извършване на дейността на дружеството и да го подпомага за срока на действие на договора /чл. 3/. В чл. 6 от договора е посочено, че страните определят месечно възнаграждение за Д. П. в размер на 3000 евро без ДДС на месец, платимо след издаване на фактура/кредитно известие от нея до пето число на месеца. Уговорено е още, че „Алита БГ“ ООД ще заплати предварително, при подписване на договора, шест месечни вноски, равняващи се на 18 000 евро без ДДС, или левовата равностойност по курса на БНБ за деня месечно. В чл. 8, ал. 2 от договора е предвидено, че при прекратяване на договора „Алита БГ“ ООД освобождава обекта и го предава на Д. П., а съгласно чл. 8, ал. 6 от договора Д. П. има право на задържане върху вещи на „Алита БГ“ ООД и на всички вещи, находящи се в обекта до окончателно уреждане на отношенията им по повод прекратения договор. Като доказателство по делото е приет и Анекс към договор от 12.04.2019 г. (л.

12-13), с който между страните по договора е договорена увеличаване на месечното възнаграждение за Д. П. на 3500 евро след изтичане на една година от сключване на договора или от 12.04.2020 г.

Прието като доказателство по делото е и заверено копие от договор за продажба на дружествени дялове от 05.04.2019 г., сключен между Д. С. и „АЛИТА БГ“ ООД (л.110), по силата на който „АЛИТА БГ“ ЕООД е придобило 5 дружествени дяла на стойност 50 лв. от капитала на „Деа Строй“ ООД.

По делото е прието като доказателство заверено копие от покана от Д. С. до „АЛИТА БГ“ ООД (л.14), изпратена чрез ЧСИ Георги Дичев, с която извънсъдебно се претендира заплащането на сумата от 30 000 евро, представляваща дължимо възнаграждение съгласно договор от 12.04.2019 г. за периода от 01.01.2020 г. до момента на поканата. Видно от отбелязването на гърба на поканата, последната е връчена от служителител на ЧСИ Георги Дичев и е получена от счетоводител на „Алита БГ“ ООД на 09.12.2020 г.

Приети по делото са и представените от ищцата заверени копия от неподписани фактури за доставка на стоки с получател „Деа Строй“ ЕООД (л. 69-107) и извлечение от счетоводството на „Деа Строй“ ЕООД (л.108-109). В част от представените като доказателство фактури под графата за количеството и вида на стоката/вида на услугата, е посочено, че се издават за авансово плащане: това са фактура № 1000000923/05.06.2018 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 1666,67 лв. (л.70); фактура №1000000958/16.07.2018 г., в която е посочено ‚авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 1666,67 лв. (л.73); фактура № 1000000876/29.03.2018 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 3333,33 лв. (л.77); фактура № 0100000296/01.06.2017 г., в която е посочено „70% авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 6193,33 лв. (л.78); фактура № **********/16.06.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 4166,67 лв. (л.86); фактура № 1000000760/03.08.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 1666,67 лв. (л.87); фактура № 1000000777/15.09.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 3015,00 лв. (л.88); фактура № 1000000817/20.11.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за прозорци“ за сумата от 2500,00 лв. (л.89);

3 фактура № 1000000778/15.09.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за прозорци в предна част на перголата и ъгъл отпред вдясно“ за сумата от 2818,33 лв.

(л.90); фактура № 1000000817/20.11.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за прозорци“ за сумата от 2500,00 лв. (л.91); фактура № **********/16.06.2017 г., в която е посочено „авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 4166,67 лв.

(л.96); фактура № 1000000296/01.06.2017 г., в която е посочено „70% авансово плащане за пергола и LED осветление“ за сумата от 6193,83 лв. (л.97). За всички фактури за авансово плащане е посочено, че плащането е извършено по банков път.

От приетия договор за продажба на обзавеждане, движими вещи и подобрения от 27.03.2019 г., сключен между „ДЕА СТРОЙ“ ЕООД, като продавач и „КЛУБ 23“ ООД, като купувач (л. 33-35), се установява че продавачът прехвърля собствеността на обзавеждане, движими вещи и подобрения на купувача за обща продажна цена в размер на 44 961,25 лв. с ДДС, описани подробно в приемо-предавателен протокол (който не е приложен по делото).

По делото е допусната и приета първоначална (л.121-125) и допълнителна (л.158162) съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на първоначалната експертиза, се установява, че съгласно счетоводните книги на „Алита БГ“ ООД дружеството не отчита извършване на самостоятелна дейност, не прави покупки и няма приходи от продажби, а съгласно данни от счетоводните книги на „Деа Строй“ ООД се установява, че в периода от 12.04.2019 г. до 28.03.2022 г. дружеството е закупило оборудване и инвентар, предназначен за ресторант „Санте“ на обща стойност от 43 499,98 лв., от които през 2019 г. са извършени покупки на стойност от 16 849,98 лв. без ДДС, а през 2020 г. – на стойност 20 000 лв. без ДДС и през 2021 г. – на стойност 6 650 лв. без ДДС.

Съгласно заключението на допълнителната експертиза, представените по делото 11 бр. фактури от ищцата за периода от 30.05.2017 г. до 08.08.2018 г. са надлежно осчетоводени от „Деа строй“ ЕООД в периода 2017 г. – 2018 г., заприходени са като дълготрайни материални активи и са налични до 27.03.2019 г. Отразено е, че на 27.03.2019 г. посочените активи са били продадени на „Клуб 23“ ЕООД, за което е била издадена фактура № 0000000019/27.03.2019 г., стояността по която била заплатена в периода от 18.04.2019 г. до 30.07.2019 г., а сумите са постъпили по разплащателна сметка на „ДЕА СТРОЙ“ ООД.