Решение № 956 от 09.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Бургас, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203197 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Сочи, че не са изложени мотиви от АНО, които да обосновават извода му, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Намира за приложимо Решение от 03.07.2025 г. по дело С-733/2023г. на СЕС, като счита, че общият размер на наложените на дружеството наказания по 14 на брой издадени наказателни постановления общо в размер на 21000 лева се явява несъразмерен на продажбите, които не са били отчетени общо в размер на 120 лева.

Жалбоподателят редовно уведомен, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита нарушението за безспорно доказано. Претендира юрисконсултско 1 възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. в 14:08 часа била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелката К. У. на търговски обект - „Т.ф.“, представляващ заведение за обществено хранене, находящ се в гр. С., ул. **********, стопанисван от жалбоподателя.

Проверяващите констатирали, че в обекта има монтиран пос-терминал, като от подробен изведен отчет от пос-терминалното устройство се установило, че в обекта на ******** г. от 01:40 часа до 13:44 часа има приети 13 на брой плащания с кредитни/дебитни карти, като общият размер на продажбите, платени по банков път възлиза на 125.50 лева. От налично и действащо в обекта фискално устройство била изведена контролна лента – КЛЕН за дата ******** г. за времето от 00:00 часа до 14:10 часа, като проверяващите установили, че за този период не са били издадени фискални касови бележки от работещото в обекта фискалното устройство за извършените 13 продажби, платени с банкови карти, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. При така установеното свидетелката У. съставила срещу жалбоподателя АУАН за извършени нарушения по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Впоследствие били издадени 13 отделни наказателни постановления за всяка установена продажба, за която не е била издадена касова бележка, като предмет на обжалване е НП, с което жалбоподателят е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 1500 лева за платена чрез пос-терминал на ******** г. в 04:57 часа сума от 6 лева от клиент в проверения обект, за която е била издадена бележка № ****** от постерминалното устройство, но не е бил издаден фискален бон от фискалното устройство в обекта или бележка от кочан.

При извършената проверка при изведен съкратен отчет от фискална памет на фискалното устройство за периода ******** г. – ******** г. се констатирало, че жалбоподателят е регистрирал общ оборот за периода в размер на 10530,20 лева в данъчна група „Г“, облагана с ДДС в размер на 9 %, вместо в правилната група „Б“ за продажба на стоки и услуги, облагани с ДДС от 20 %.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката У. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени доказателства.

В жалбата, както и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не оспорва установените по делото фактически положения. Наведените 2 възражения са относно приложението н чл.28 ЗАНН и практиката на СЕС.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В НП като нарушена е цитирана нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, според която всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства са уредени случаите, при които задължително следва да се издаде касова бележка, като е предвидено изключение, а именно случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В конкретния случай от събраните по делото доказателствата по безспорен начин се установява, че при извършено плащане с кредитна/дебитна карта на ******** в 04:57 часа жалбоподателят не е издал фискален бон от регистрирано и работещо в обекта ФУ за извършеното плащане. Плащането е било прието чрез пос-терминално устройство, платено чрез банкова карта, като при този вид плащане на продажната цена на стоката търговецът е бил длъжен да издаде касова бележка от фискалното устройство, тъй като не попада в обхвата на предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. изключение. Следователно категорично се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Извършеното нарушение е подведено от АНО и под правилната санкционна норма - на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, действаща редакция към датата на извършване на нарушението, в която за търговците се предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 1000 лв. до 4000 лв. На дружеството – жалбоподател е била наложена санкция към предвидения минимум, а именно 1500 лева. В тази връзка съдът не споделя поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение за непропорционалност на размера на наложеното наказание спрямо нарушения обществен интерес. Също така съдът намира и че 3 в настоящия случай не следва да намери приложение сочената от жалбоподателя практика на СЕС. На първо място по делото не се установява спрямо жалбоподателя да са били наложени паралелно мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект.

От събраните по делото доказателства не се установява провереният търговски обект, стопанисван от жалбоподателят да е бил фактически запечатан за определен срок. Още повече такива твърдения не се и навеждат от жалбоподателя в подадената жалба, както и в съдебно заседание от неговия процесуален представител. Не са били ангажирани и доказателства в тази насока.

На следващо място съдът не намира, че е бил нарушен принципът на пропорционалност при определяне на наказанието, който е бил предмет на обсъждане в цитираното в жалбата Решение на СЕС по дело С-733/23. Според настоящия съдебен състав при индивидуализация на наказанието пропорционалност следва да се измерва като се съотнася тежестта на наказанието към тежестта на нарушението и нарушителя, а не само да се съобразява стойността на продажбата и размера на невнесения ДДС. Това е така, тъй като в преобладаващата си част нарушенията за неиздадени фискални бонове са констатирани в търговски обекти, в които се предлагат стоки, чиито единични продажби са на сравнително ниска стойност. Това са търговските обекти с най-разпространени достъпно предлагани в търговската мрежа стоки и услуги, предназначени за задоволяване на елементарните потребностите на гражданите. Настоящият случай е именно такъв. Обект на проверката е било заведение за обществено хранене, находящо се в гр. С., поради което и извършената продажба на храна или напитка от 6 лева не е на висока стойност. Независимо от това законодателят не е предвидил минимален размер на извършената продажба, за който да се издава касова бележка, поради което всяка платена продажна цена, независимо от стойността подлежи на регистрация и отчитане чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Неиздаването на касови бележки за реализирани продажби на стоки и услуги в търговските обекти значително засяга обществените отношения, обект на регулация и защита на данъчното законодателство. Следователно този вид нарушение се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като неотчитането на приходи от извършени продажби чрез фискалното устройство води като неизменна последица неплащане на дължимия ДДС, което от своя страна е предпоставка за ощетяване на държавния бюджет.

Освен нарушението от данните по делото може категорично да се изведе и че жалбоподателят като търговец се характеризира с висока обществена опасност, тъй като се установява последователна неправомерна дейност в нарушение на данъчните разпоредби.

Установява се, че освен настоящата продажба, платена чрез банкова карта на постерминално устройство, проверяващите са констатирали още 12 продажби на същата дата – ******** г., които не са били регистрирани във фискалното устройство. Т.е. при изведена контролна лента – КЛЕН за ******** г. от 00:00 часа до 14:10 часа са били констатирани 13 плащания чрез пос-тернинал, за които продажби в проверения обект не са били издадени касови бележки от работещо в обекта фискално устройство. Следователно установеното процесно нарушение не е инцидентна проява, а част от множество нарушения, осъществени 4 в рамките на 13 часа ( от 01:40 часа, когато е било извършено първото плащане, до 13:44 часа – извършеното последно плащане чрез дебитна или кредитна карта). Освен констатираните нарушения по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. служителите на приходната администрация са установили и още едно нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. От протокола за извършена проверка и от показанията на свидетелката У., която заявява в разпита, че при проверката е било установено и още едно нарушение се изяснява, че при изведен съкратен отчет на фискална памет за периода ******** г. – ******** г. се е констатирало, че жалбоподателят е регистрирал общ оборот от 10530,20 лева в неправилната данъчна група „Г“, облагана с 9 % ДДС, вместо в правилната данъчна група „Б“, в която се регистрират продажби, облагани с ДДС 20 %. Тези обстоятелства насочват съда към безспорен извод, че жалбоподателят в качеството си на търговец недобросъвестно с цел избягване на данъчно облагане на извършваната от него търговска дейност в обект – „Т.ф.“, е осъществил множество нарушения на данъчното законодателство. Също така общоизвестен факт е, че обектът се намира в населено място от ваканционен тип през летния сезон (гр. С.), като съвсем логично като се има предвид ясно изразената мотивираност на жалбоподателя да избегне заплащане на дължимия ДДС за извършени продажби, именно през месец август в натоварения туристически сезон, когато се извършва активна търговска дейност, да се нарушава правната регламентация на Наредба Н-18/13.12.2006 г. и ЗДДС.