Решение № 3647 от 11.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3647 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Р. Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Р. Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100506135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3519/07.03.2023 г. по гр.д. № 31654/2021 г. по описа на СРС, 165 състав е отхвърлен предявения от Н. Г. К., В. Г. К., Г. К. Г., Е. С. С., Г.

С. С., Й. И. С., И. В. Т., П. В. А., С. С. Н., Л. М. М., Р. М. С., С. Г. С., М. Г. С., Р.

О. М. и Л. О. М. срещу Д. Ц. С., Г. Р. С., К. Р. С. и Р. С. Р. отрицателен установителен иск за собственост спрямо ответниците за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в СО, с. И.яне, ул. ****, като неоснователен, както и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 1000 лева, представляваща сторени деловодни разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 101319/11.04.2023 г., подадена от Н. Г. К. и В. Г. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд е направил погрешни изводи относно принадлежността на претендираното право, поради което и решението неправилно. В хода на първоинстанционното производство било доказано, че въззиваемата страна не притежава право на собственост върху имота, за който им било издадено Решение № 1

5284/30.12.2004 г. на ОСЗ Овча купел, въз основа на което е издаден и оспореният НА 38, т. І, рег.№ 2761, д. № 34/19.02.2018 г. Посочват, на първо място, че било установено, че собствеността на въззиваемата страна била призната за имот, различен от имота, който бил притежаван от техния праводател Т.М.. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че имотът на ищците изцяло съвпадал с имота, за който им било признато право на собственост – ливада с площ от 1.100 дка, находяща се в с.

И.яне, местността „Язо“, като този имот изцяло съвпадал с процесния ПИ с идентификор *** с площ от 1258 кв.м. Това бил и имотът, който бил описан и в документите за собственост на праводателите на ищците. На следващо място, посочват, че реституционната процедура по ЗСПЗЗ в полза на въззиваемите била незаконно проведена. Приетата по делото съдебнотехническа експертиза установява, че наследниците на Т.М. не били заявили своевременно процесния имот пред ПК/ОСЗ с тяхното заявление от 28.02.1992 г., такова заявление било подадено на 01.04.2002 г., т.е. заявлението за възстановяването не било направено своевременно и едва след като между наследниците и ОСЗ се било развило съдебно производство, било постановено решение по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ по гр.д. № 6878/1998 г. Освен това, първоинстанционният съд не бил обсъдил в решението си незаконосъобразността на реституционната процедура по издаването на Решение № 5284/30.12.2004 г. на ОСЗ Овча купел, тъй като съгласно Нотариален акт 53, т. ІІ, рег. № 253, д. № 176/17.02.1939 Т.М. П. се разпоредил с правото на собственост върху описаната по-горе ливада с площ от 2000 още през 1939 г. При продажбата имотът бил придобит от „Братя Р. – Дружество за търговия и индустрия Русе – София“, като имотът бил описан с площ и граници, идентични с тези, които са описани в договора за доброволна делба – река, Г. М., шосе, Р. и братя М. М.и с обща площ от 2,000 дка и площ на продаваемата част от 1400 кв.м. и представляваща част от по-стар имот с обща площ от 6 дка – имотът, описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 12.04.1914 г. и договора за доброволна делба от 29.09.1938 г. Твърдят, че въпреки че техният праводател Т.М. П. се разпоредиб с правото на собственост върху този имот, след влизане в сила на ЗСПЗЗ, ответниците го заявили да възстановяване след срока по чл. 11 като пред ОСЗ било декларирано невярно обстоятелство, че имотът не бил продаден. Представени били част от документите пред административния орган и било издадено 2 удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на грешно място и за друг имот., който бил собственост на С. и Ц. М. М.и, чийто правоприемници били ищците и за възстановяване на който било издадено Решение на ПК Община Банкя 142-2/12.03.1998 г. Районният съд не бил обсъдил всички представени доказателства, както и без да предприеме необходимите действия по изясняване на делото от фактическа страна. На следващо място, несъстоятелно било твърдението на съда, че процесния имот не бил надлежно индивидуализиран. Не били обсъдени и твърденията, че отвениците не са придобили право на собственост и по силата на давностно владение, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че ищците владеят имота. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен и да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на процесния имот.

Претендира направените по делото доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 143029/22.05.2023 г., подаден от Д. С., Г. С., К. С. и Р. С. Р., с който оспорват въззивната жалба. Поддържат, че обжалваното решение е правилно. От събраните по делото доказателства се установявало, че имотът им е възстановен и те го владеят и се грижат за имота си. За ищците категорично липсвали документи за легитимация на правата им на собственост върху процесния имот, както липсват и правни основания и възможности за бъдещо признаване на такива. Искането им се основавало единствено на Решение на ПК Банкя № 142-2/12.03.1998 г., което било признавателно и имало декларативен характер относно правото им да бъдат възстановени 1 дка от бивш имот в м. Язо, находящ се в землището на с. И.яне, като не се индивидуализирал имота. Административната процедура по възстановяване не била приключила. От приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза не се установявало, че имотите на страните съвпадат по местоположение, площ и граници. Процедурата по възстановяване на собствеността на ответниците била проведена и приключила още през 2004 г. и бил нанесен в КККР. Обстоятелството, че техният наследодател е продал имота нямал отношение към спора, тъй като била продадена само част от имота. Неоснователни са и твърденията, изтъкнати в жалбата за незаконосъобразно проведена реституционна процедура по възстановяване на правата на собственост на ответниците. Поддържат, че в настоящото 3 производство било недопустимо да се атакуват съдебна и административна процедура от 2000г. и 2004 г., за да се докажат правата на възстановяване на правата на ответниците. Посочват, че още с отговора на исковата молба бил оспорен правният интерес на ищците от водене на иска, тъй като те не успели да установят, че възстановената им собственост е пречка да бъде осъществена тяхната реституция, което те не успели да докажат. Посочват, че с жалбата се правело опит да се внуши и ново твърдение извън исковата молба, а именно че ответниците са продали целия си имот на „Братя Р.и – Дружество за търговия и индустрия Русе – София“. Тези твърдения били преклудирани.

Предявеният иск бил неоснователен по мотивите, изложени в първоинстанционното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените разноски във въззивното производство.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема следното:

Производството по гр.д. № 31654/2021 г. по описа на СРС, 165 състав е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. К., В. Г. К., Г. К. Г., Е. С. С., Г.

С. С., Й. И. С., И. В. Т., П. В. А., С. С. Н., Л. М. М., Р. М. С., С. Г. С., М. Г. С., Р.

О. М., Л. О. М. против Д. Ц. С., Г. Р. С., К. Р. С., Р. С. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че са наследници на С. и Ц. М. М.и и притежават идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ливада с плок от 1,100 дка, находяща се в землището на село И.яне, местността „Язо“, който имот понастоящем е частично идентичен с недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1258 кв.м. Твърдят, че правото на собственост е признато на основание чл. 18 ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно Решение на Поземлена комисия Община Банкя 142-2/12.03.1998 г., влязло в законна сила на 06.01.1999 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село И.яне, постановено по заявление вх. № 04142/18.09.1991 г. от М.С.М.. По искане на ищците за издаване на на удостоверение по чл. 13 от ЗСПЗЗ вх. № РБН18-ГР-588-12/22.04.2021 г. от страна на Столична община, район Банкя с 4 писмо от 21.05.2021 г. е отказано издаване на поисканото удостоверение, доколкото за имота имало проведена процедура по възстановяване на собствеността съгласно Решение № 5284/30.12.2004 г. на ОСЗ Овча купел в полза на ответветниците. Поддържат, че решението било незаконосъобразно и неправилно, тъй като пред ОСЗГ бил заявен за възстановяване друг имот, а не имотът, по отношение на който ищците се явявали собственици и който им бил възстановен. Освен това, ответниците се снабдили и с Нотариален акт за собственост върху процесния имот № 38, т. І, рег. № 2761, дело 34/19.02.2018 г. Установили при справка в СРС, че между наследниците на Т.М. П. и Поземлена комисия Банкя, се развило производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в гр. д. № 6878/1998 г., 50 състав и било постановено решение от 06.03.2000 г., съгласно което на наследниците на Т.М. П. били претендирали възстановяването именно на имот ливада в местността „Прогоно“ с площ от 2.000 дка при съседи: река, Г. М., шосе, братя М.и и Р.. Именно това бил имотът, за който било издадено решение на ПК Банкя, което било незаконосъобразно. Твърдят, че съгласно Нотариален акт № 53, т. ІІ, рег. № 253, д. 176/17.02.1939 г. Т.М. П. се разпоредил с правото на собственост върху описаната ливада и тя била придобита от „Братя Р.и – Дружество за търговия и индустрия Русе – София“, като продаваемата площ била 1400 кв.м. Въпреки че наследодателят им се разпоредил с имота, след влизане в сила на ЗСПЗЗ ответниците го заявили за възстановяване по реда на закона и след срока по чл. 11 от ЗСПЗЗ. Въз основа на постановеното решение от 06.03.2000 г. по гр.д. № 5144/20.02.2004 г. ОСЗ Овча купел първоначално отказва възстановяването на собствеността, а впоследствие възстановява същата за част от първоначално заявената ливада от 2.000 дка. Собствеността била възстановена за ливада от 1,227 дка, местност „Прогоно“ („При воденицата“), имот 10036, съгласно Решение № 5284/30.12.2004 г. на ОСЗ Овча купел, а като посечен документ за собственост, представен от заявителите бил посочен именно Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 12.04.1914 г., номер 168, т. 2. Твърди, че видно от горепосочените документи, към датата на подаване на заявлението за възстановяване на собствеността, както и при развилото се съдебно производство и постановеното решение на ОСЗ, заявителите не са притежавали право на собственост за имота, доколкото техния праводател се разпоредил със същата още приживе. Считат, че заявителите са представили пред ПК/ОСЗ и съда единствено част от 5 документите за собственост (първоначалния акт от 1914 г.), заблудили са изцяло съответните административни органи, включително Община Банкя, като имотът бил посочен графично и била издадена скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на грешно място и за друг имот, а именно имот собственост на С. и Ц. М. М.и, чиито правоприемници били ищците, за който имот им било признато право на собственост и издадено Решение на Поземлена комисия Община Банкя 142-2/12.03.1998 г., влязло в сила на 06.01.1999 г. за възстановяване на право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село И.яне, постановено от Поземлена комисия Община Банкя по заявление вх. № 04142/18.09.1991 г. от М.С.М.. Имотът бил придобит съгласно нотариален акт за покупко-продажба на имот, представляващ ливада, находяща се в землището на село И.яне, местност „Язо“, около 1 декар, при съседи С. П., С.П., Братя М. и шосе, описан в Нотариален акт за продажба 85, т. І, рег. 89, д.