Определение № 484 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. София, 03.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20261001000455 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Лукс паркет“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 201256912, чрез адв. С. П. срещу Определение от 05.05.2026г., постановено по т. д. № 2286/2025 г., по описа на СГС, ТО, с което е прекратено производството по делото пред СГС и изпратено по подсъдност на ВОС.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Твърди, че съдът е приел, че срещу „Инвестиционна компания“ АД, с ЕИК 124612213 е предявен иск за сума в размер на 100 000 лева, представляващи вземане за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД на основание Анекс №1 от 26.11.2019 година. В същото време е приел, че искът е предявен за попълване на масата на несъстоятелността. Приел е също, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 105 и сл. от ГПК, а съгласно служебно направената проверка за вписаните по партидата на ответното дружество в Търговския регистър обстоятелства, към момента на предявяване на иска, същото е със седалище и адрес на управление в гр. Варна.

Първоинстанционният съд, обаче, бил пропуснал, че в спогодбата от 26.11.2019г. между страните е уговорена местна подсъдност в гр. София.

Видно от спогодбата от 26.11.2019г. в чл.11 от същата страните са уговорили 1 евентуален спор между тях да бъде разрешен от съответния родово компетентен съд в гр. София. Тази уговорка била изцяло съобразена с практиката на ВКС, съгласно която, за да е действителен сключен от страните договор за подсъдност по чл.117, ал.2 от ГПК, същият трябва да е в писмена форма, да се отнася за имуществен спор, какъвто е спорът за оценимо в пари право, спорът да бъде конкретно определен, да е уговорена местна подсъдност и компетентният съд да е посочен конкретно. В случая всички тези предпоставки били налице. Следователно и доколкото съдът е приел, че искът се основава на приложената по делото спогодба от 26.11.2019г. и сключения към нея анекс №1 от същата дата, следва да вземе под внимание и уговорената в същата местна подсъдност, която дерогира общата такава, поради което и местно и родово компетентен съд в случая е именно Софийски градски съд.

Твърди, че ответната страна е направила в срок възражение за местна неподсъдност на спора, но то не следва да бъде взето предвид, тъй като, доколкото първоинстанционният съд е приел спогодба от 26.11.2019г. и сключения към нея анекс №1 от същата дата като писмени доказателства, на основание на които се основава претенцията, то е следвало да приеме и уговорената от страните в приетите по делото писмени доказателства местна подсъдност, въпреки че същата се оспорва от ответника. В този случай възниквал спор относно истинност на частен свидетелстващ документ относно положените в него от страните подписи. Следователно, следва да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК, а именно „процес преди процеса“ относно оспорените подписи.

Моли да бъде отменено определението и длето върнато за продължаване на производството.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорва частната жалба, като се твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът е обявен в несъстоятелност, има назначен синдик, а исковата молба е подадена от органите на управление. Оспорва се представената спогодба, като се твърди, че такава не е подписвана никога. Твърди се, че ищецът злоупотребява с процесуалните си права. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Твърди се, че е постановено решение, с което „Лукс паркет“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 201256912 е заличен, като следва да се спре настоящото производство и да се изчака влизането на 2 решението в сила.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбоподателят, въпреки наведеното възражение в отговора на частната жалба, се установява от справка в ТР, че няма назначен синдик и съответно се представлява от органите си. Не са налице и твърдените основания за спиране на производството, тъй като липсва преюдициалност.

Разгледана по съществото си частната жалба основателна.

Производството по т. д. № 2286/2025 по описа на СГС е образувано по иска на „Лукс паркет“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 201256912 срещу „Инвестиционна компания“ АД, с ЕИК 124612213 е предявен иск за сума в размер на 100 000 лева, представляващи вземане за неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД на основание Анекс №1 от 26.11.2019 година.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото по седалището на ответника.

С обжалваното определение СГС се е произнесъл по възражението, като е приел за основателно възражението за местна неподсъдност на спора пред СГС. Отчел е, че производството пред него е образувано по предявен осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД от „Лукс Паркет“ЕООД - дружество с открито производство по несъстоятелност и обявено в несъстоятелност по т.д. № 212/2024 г. по описа на СГС, който иск е такъв, целящ попълване на масата на несъстоятелността, като при евентуално позитивно за ищеца решение присъдената сума ще постъпи масата на несъстоятелността и ще послужи за удовлетворяване на кредиторите й.

Независимо от последното, искът не попадал в хипотезите на уредените в Глава 41 изключения - не е такъв по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, за които е приложима специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ, нито иск по чл. 621а, ал. 2 ТЗ, подсъден на съда по несъстоятелността. За него били приложими общите правила за определяне на местната подсъдност по чл. 105 и сл. ГПК.

Т.к. към момента на предявяване на иска седалището и адресът на управление на ответното дружество „Инвестиционна Компания“АД бил в гр. Варна и с оглед изрично въведеното възражение от последното в отговора на исковата молба, СГС счел, че ответникът своевременно и основателно е упражнил правото си на възражение за местна неподсъдност на спора, а местно и родово 3 компетентен го да разгледа е Окръжен съд гр. Варна, поради което прекратил делото пред себе си и го изпратил по подсъдност на ОС-Варна.

САС намира, че следва да отмени определението по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение, СГС не е съобразил наличието на изрична договорна клауза за местна подсъдност в представената по делото спогодба от 26.11.2019 г., отнасяща се и до Анекс № 1 към нея, за която ищецът-жалбоподател твърди, че отразява изявленията на страните по делото и изхожда от тях. Така според т.11 от спогодбата, в случай на иницииран съдебен спор, произтичащ или във връзка с нея, се договаря местна подсъдност на основание чл.117, ал.2 ГПК в гр.София при съответния родово компетентен съд. Наличието на обсъденото съглашение между страните относно уговорена местна подсъдност, направено в писмена форма и отнесено към конкретно определен спор - такъв, произтичащ или във връзка със спогодбата и по съществото си имуществен спор, предпоставя клаузата на т.11 от спогодбата от 26.11.2019 г. да обективира процесуален договор за местна подсъдност, учредена от страните по спогодбата в отклонение от предвидената от закона такава.

Своевременно е било въведено от ответника, с писмения отговор, възражение за нищожност на тази клауза (както и на целия договор), което е следвало да бъде разгледано от СГС, като едва след събирането на относимите доказателства, съдът е следвало да се произнесе по въпроса за местната подсъдност на спора. При произнасянето си и изследвайки наличието или липсата на тази предпоставка в т.нар. „процес относно процеса“ същият разполага с процесуална възможност да събира вкл. служебно необходимите му доказателства, относими към решаването на повдигнатия въпрос за допустимостта на предявения иск.

С оглед изложеното и тъй като определението относно подсъдността е постановено преждевременно, следва същото да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на производството, съобразно мотивите.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Определение № 2040/ 05.05.2026г., постановено по т. д. № 2286/2025 г., по описа на СГС, ТО, с което е прекратено производството по делото пред СГС и изпратено по подсъдност на ВОС.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на производството.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5