Протокол № 84 от 28.03.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 84 гр. Варна, 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600033 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.

Подсъдимият Т. И. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Т. В. от АК-Силистра, редовно упълномощен и приет от съда от днес. На л.37 от делото е налично копие на договор за правна помощ доколкото е изпратено по имейл.

Адв.И. С. Р.-А. от АК – Силистра, не се явява.

ПОДС.Т.: Желая да ме представлява адв.В., оттеглям си пълномощията от адв.Р..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПОДС. Т.: Да се гледа делото.

СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални пречки по хода на делото, както и, че следва да приеме към доказателствения материал приложената електронна справка за съдимост на подсъдимия, поради което и

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото електронна справка за съдимост на подс.Т. Т..

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на ОП-Силистра в частта в която делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав при съобразяване на задължителните указания по приложения на закона относно длъжностното качество на подсъдимия. В този смисъл доколкото той е имал такова качество по смисъла на чл.93, ал.1 т.1, б.Б от НК, той се явява и годен субект на престъпленията по глава 8, раздел 2 от НК.

По отношение на второто вменено на подс.Т. деяние за извършено от него дисциплинарно санкциониране на служителите М. и Ф. ВКС е оправдал подсъдимия, като го е оправдал също и в частта деянието да е извършено в условията на продължавано престъпление.

По отношение на първото вменено на подсъдимия Т. деяние, становището на Апелативна прокуратура в тази връзка е следното:

На първо място във формулираната в обвинителния акт правна конструкция първото от предявеното на подс.Т. по чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК е при форма на изпълнителното деяние превишаване на власт за това, че в периода 04-05.05.2020 г. подс.Т. е превишил властта си, като е разпоредил на актосъставителите Ф. и М. да не предприемат действия по обезпечаване на дървесина – предмет на административни нарушения по закона за горите. В тази част считам така повдигнатото обвинение за несъставомерно от обективна страна, доколкото подсъдимият Т. е притежавал правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, идентични с тези на служителите Ф. и М.. Т.е. по отношение на тези правомощия подсъдимият не се явява висшестоящ и не надхвърля определените му правомощия с които разполага по силата на длъжностното си качество.

С оглед дадените от ВКС указания за евентуална преквалификация на деянието престъпление по чл.283 от НК, следва да се посочи, че съгласно постановление № 2 от 1980 г. на Пленума на ВС при престъплението по чл.283 е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като под използване на служебното положение съдебната практика приема дейност, която не е свързана непосредствено с изпълнение на сл. задължения. Т.е. престъплението по чл.283 от НК се състои само в използване без обаче да се стига до нарушаване на задълженията вътре в самата служба. С оглед на това 2 съставът на чл.283 от НК се явява субсидиарен спрямо този на чл.282 и се прилага само когато няма нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебни задължения или превишаване на правомощия.

Основното обаче в случая считам, че при това престъпление се касае за поведение, което е извън службата. Става дума за извън служебни взаимоотношения при които се намесва служебното положение на дееца, което му осигурява предимство по отношение на други лица. В настоящия случай, подсъдимият Т. е бил директор на държавното ловно стопанство, а свидетелите Ф. и М. негови подчинени служители заемащи длъжността горски стражари. Тримата са работили в една структура, съответно свидетелите се явяват в йерархична зависимост от подс.Т., тъй като той е имал властническа компетентност. Считам, че взаимоотношенията между Т. и двамата горски служители не са извън служебни, защото всички те работят в една служба, а освен това по отношение правомощието на съставяне на административни актове подсъдимият и двамата служители са били равнопоставени в качеството им на служители на ДЛС.

Ето защо аз не съзирам експлоатиране на служебно положение с цел упражняване на извън служебни въздействия, и не на последно място е обстоятелството, че още на следващия ден двамата служители Ф. и М. съставили съответните актове за установяване на административни нарушения. Т.е. тази неправомерна заповед останала без последствия относно изпълнение на служебни задължения от страна на двамата свидетели. При тези съображения, аз считам, че в тази част относно създадената такава правна конструкция в обвинителния акт за превишаване на власт това деяние се явява несъставомерно и по чл.283 от НК.

На второ място по отношение останалата част, там действително наблюдаващия прокурор е избрал несъответна форма на изпълнителното деяние, като е посочил, че в периода 04-05.05.2020 г. подс.Т. освен, че е превишил властта си още е нарушил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от договора за управление, като не е извършил необходимите управленски действия с които да създаде организация по указване на необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно изземване на незаконно придобитата дървесина с цел обезпечаването за отнемане в полза на държавата.

В случая, както сам ВС е посочил, наблюдаващия прокурор е описал неизпълнение на служебни задължения, а не нарушаване. Т.е. очевидно е, че се касае за бездействие по служба или неизпълнение служебни задължения. В случая е налице противоречие между фактическите обстоятелства в обвинителния акт и фактическото обвинение в диспозитива и считам, че в процесуалните възможности на въззивния съд да отстрани това противоречие, като приеме при идентичност на фактите, че деянието се изразява в неизпълнение на служебни задължения, а не в тяхното нарушаване. В случая обема на инкриминираните обстоятелства и признаците от състава на 3 престъплението по чл.282 са били достатъчно ясно очертани в обвинението, а предвид обстоятелството, че двете деяния – неизпълнение на служебни задължения и нарушаване на служебни задължения са еднакво наказуеми, то не намирам причина да не се наложи закон за същото наказуемо престъпление и да се приеме от обективна страна, че подсъдимият Т. с бездействието си не е изпълнил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от договора за управление.

Считам, че правата на подсъдимия не биха се нарушили при преминаване към друга алтернатива на изпълнителното деяние на същото престъпление, тъй като няма промяна във фактическите данни, а на подсъдимия е предявено неизпълнение на чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от Договора за управление.

Доказателствата по делото в лицето на служителите на ТП за ДЛС сочат, че при необходимост от изземване на незаконно придобита дървесина е била издавана от директора на стопанството за осигуряване на транспорт.

С липсата на предприети действия от негова страна на 04.05., както и на следващия ден, когато са били съставяни актовете за установяване на административни нарушения, подс.Т. не е изпълнил служебните си задължения като не е организирал транспортирането на незаконно установената дървесина, не е стопанисал имуществото на ТД и не е спазил принципите в т.17 от този договор за управление. Тези задължения са нормативно разписани в чл.173, ал.3 от закона за горите, както и в чл.10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазването на горските територии и считам, че няма пречка настоящия състав в случай, че намери за необходимо да запълни бланкетния състав и с тези норми съобразявайки принципните положения в тълк. решение 2 от 2016 г. на ОС на нак. колегия на ВКС.

В конкретния случай, считам, че са могли да настъпят неимуществени вреди, които се изразяват в уронване престижа на държавното стопанство, на сриване на доверие в дейността му, разколебаване на неговия авторитет и тези последици се извличат от действията на подсъдимия, които са станали известни на местното население, на други органи по контрол предвид подаваните от Ф. и М. жалби, както и на служители в полицията. Ето защо би могло да се приеме, че с бездействието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 282, ал.2 от НК.

При индивидуализация на наказанието, моля да съобразите чистото съдебно минало на подсъдими, добрите му характеристични данни и ниската лична обществена опасност, изтеклия период от деянието, както и възрастта на подсъдимия. Не намирам да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Самото деяние не се отличава с висока степенна обществена опасност, поради което моля за наказание в минимален размер, което да отложите с подходящ изпитателен срок.

Не считам за необходимо налагане на наказание лишаване от права по смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК съобразявайки от една страна възрастта на 4 подсъдимия и от друга страна ниската степен на обществена опасност, негова лична и тази на деянието. В този смисъл моля да се произнесете.

АДВ.В. : Уважаеми Апелативни съдии, аз на първо място считам, че след произнасяне на решението на ВКС, съгласно което е определил и предмета на настоящото производство досежно отменената присъда № 3 от 20.06.2024 г. на Апелативен съд Варна трябва да се конкретизирам във връзка с това като считам, че при постановяване на тази присъда Апелативен съд Варна е възприел една фактическа обстановка, която се базира предимно на показанията на двама свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на делото, а така и от уронване на престижа на подс.Т.. Постарах се детайлно да съпоставя показанията на разпитаните в хода на съдебното производство пред първата инстанция свидетели, като те могат да се групират в две отделни позиции. От една страна са показанията дадени от свид.М. М. и С. Ф., твърдейки, че техния директор - подс.Т. им е попречил да изпълнят служебните си задължения като както днес се твърди е нарушил служебните задължения или не ги е изпълнил със своето бездействие, но моля да съобразите факта, че към датата на това деяние в страната имаше Ковид ограничение. В показанията по делото и в другите доказателства също е видно, че във връзка с тези ограничителни мерки на посочената дата подсъдимият се е намирал в дома си. В тази връзка е разпитана и неговата съпруга. Това донякъде по късно ще има значение относно показанията, които са дали двамата свидетели.

Прието е, че на посочената дата са установени четири места в село Ножарево, където са установени струпани дърва предимно пред дворовете и само на едно място вътре в двора. Считам, че може да се направи извод, че хората, които са закупили тези дърва не са имали притеснение относно това, че извършват някакво нарушение на закона, като са закупили дърва. В тази насока намирам сериозно противоречие и неизследване на обстоятелството, че всъщност като не оспорим факта за това, че тези дърва не са били придружени и собствениците не са имали документи за техния произход. Т.е. нито превозни билети, нито фактури. Но противоречието намирам в това, че свид.Ю. Х., който за мен лично няма причина да затаява истината или да я изкривява, тъй като той е бил установен като нарушител, прието е като такъв, наказан е, ясно е, че по време на започване на административното производство срещу него той не е създал никакви пречки, съдействал е, и няма съмнение относно достоверността на неговите показания, но той заявява, че е получил дърва от П. О. от Главиница, което отговаря на обективната истина, като твърди, че дървата имат печат, а после допълва триъгълен като уточнява това и това само по себе си е едно обстоятелство, което конкретизира точно какво е възприел той на някои от дървата. Това описание по детайлно се намира на л.12 от протокола от .з.