Решение № 441 от 01.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Пловдив, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330112652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на **** г. е сключила с първия ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № **** , по който е получила сумата от 491.10 лв.. Като условие за усвояване на сумата, съгласно чл. 4 ал. 1 от същия договор , тя е била задължена да сключи договор за поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На същата дата, **** г., е подписан договор за поръчителство, предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв.. До момента на подаване на исковата молба ищцата е заплатила 50 лв. за лихва по кредита и 150 лв. като част от възнаграждението за поръчителство. В исковата молба се поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на изискванията на ЗПК относно изчисляването на ГПР , а договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Претендира се връщане на общата сума от 200 лв., от които 50 лв. от първия ответник и 150 лв. от втория ответник , ведно със законната лихва и направените разноски.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за потребителски кредит № **** от **** г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. В документа е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясна и разбираема методика за неговото формиране. В 1 договора липсва яснота кои компоненти са включени в този процент, което е нарушение на императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Съдът намира, че заплащането на сумата по договора за поръчителство представлява разход, пряко свързан с кредита, който е бил известен на кредитора и е следвало да бъде включен в общия разход по кредита и съответно в ГПР.

Неизпълнението на това задължение е довело до посочване на нереален размер на ГПР, което представлява заблуждаваща търговска практика.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство от **** г., сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД , съдът приема, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. При извършена справка се установява, че двамата ответници са свързани лица, като „КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Чрез уговаряне на възнаграждение за поръчителство, което впоследствие се разпределя като печалба към кредитора, страните целят да заобиколят ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Договорът за поръчителство не цели реално обезпечаване, тъй като при плащане от поръчителя към кредитора, свързани в една структура, кредиторът на практика плаща сам на себе си. Уговореното възнаграждение от 500 лв. при кредит от 491.10 лв. съставлява разход в размер на над 40% от сумата на заема , което води до явна нееквивалентност на престациите и нарушава принципа на добросъвестност.

Тъй като договорите са нищожни, получените по тях суми се явяват платени без правно основание и подлежат на връщане по реда на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да възстанови сумата от 50 лв. , а ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – сумата от 150 лв.. Върху тези суми се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците дължат и направените от ищцата разноски в производството.

С оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на Д. С. Н., ЕГН **********, сумата от 50 лв., платена по недействителен договор за 2 потребителски кредит № **** от **** г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране/24.7.2025г./ на исковата молба до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплати на Д. С. Н., ЕГН **********, сумата от 150 лв., платена като възнаграждение за поръчител по недействителен договор от **** г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба/24.7.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на Д. С. Н. направените в производството разноски в размер на 100 лева за държавна такса на осн. 78 ГПК.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплатят на адв . Д. М. сумата в размер на 400 лева/ с ДДС/на осн. 38 ЗА.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3