Определение № 285 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 285 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200271 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Б. А. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч инспектор „РД“ Г. Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището, представено от началника на Затвора - Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че не са налице доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на лишения от свобода, поради което моли молбата на Б. А. А. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Б. А. А. адв. С.

С.Д. моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, като излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 70 от НК за условно предсрочно освобождаване. Акцентира на факта, че нейният подзащитен не е наказван за дисциплинарни нарушения.

Лишеният от свобода Б. А. А. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата си и моли да бъде условно предсрочно освободен. Заявява, че желае да се лекува извън МЛС, тъй като не се чувства психически добре.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището 1 на страните, заявени пред съда, и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента лишеният от свобода Б. А. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, наложено с Присъда № 6 по НОХД № 7/2026 г. по описа на Районен съд – Трявна, от което наказание към датата на съдебното заседание фактически е изтърпял 4 месеца и 21 дни, от предварителен арест – 1 година, 3 месеца и 3 дни, от работа – 4 дни, или всичко 1 година, 7 месеца и 28 дни, като има остатък за изтърпяване в размер на 4 месеца и 2 дни.

Установено по делото е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“, съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното към делото становище от началника на Затвора – Ловеч е видно, че при изготвената първоначална оценка рискът от рецидив е висок – 88 точки.

Зоните, попадащи в риск са:

- отношение към правонарушението – недооценява сериозността на извършеното деяние, оправдава поведението си със зависимостта към наркотични вещества;

- взаимоотношения – не поддържа връзка с близките си роднини;

- трудова заетост – липса на трайни трудови навици и кратка трудова ангажираност;

- управление на финансите – липса на умения за разпределяне на бюджета, ниски доходи и зависимост от финансова подкрепа на близки;

- начин на живот и обкръжение – води дезорганизиран начин на живот, насочен към набавяне и употреба на психоактивни вещества;

- злоупотреба с наркотични вещества – употребява ПАВ от ранна възраст;

- умения за мислене – не анализира проблемите си в дълбочина и не предвижда последствията от действията си.

Отчетен е висок риск от сериозни вреди за обществото, насочен към извършване на престъпления против собствеността. Рискът в условията на местата за лишаване от свобода е среден по отношение на самия осъден.

Налице са опасения от отклонение и нарушения на режима, свързани с желанието му за употреба на психоактивни вещества.

2

От последващата оценка е видно, че първоначалната оценка е изготвена през месец февруари 2026 г. и към момента не подлежи на преоценка. Не са отчетени положителни промени в поведението на лишения от свобода, като рискът от рецидив остава висок – 88 точки, а рискът от вреди за обществото също остава висок.

Видно от становището на началника на затвора, през периода на изтърпяване на наказанието не се наблюдава мотивация за положителна промяна в поведението, както и осъзнаване на собствените грешки. Липсва устойчивост в поведението, не проявява интерес към предлаганите дейности, а планът на присъдата се изпълнява трудно поради липсата на мотивация за водене на законосъобразен начин на живот.

От извършената до настоящия момент корекционна дейност се установява, че не е налице напредък в процеса на поправяне и превъзпитание.

Работата с лишения от свобода е насочена към недопускане на нарушения, осъзнаване на последиците от действията му и изграждане на толерантност към обкръжението.

В становището е посочено, че А. не е участвал в специализирани групови програми. В индивидуалната работа показва липса на разбиране, нисък интелектуален ресурс и ограничени възможности за справяне с проблемите.

Видно от становището, за целия период на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода няма нито наложени дисциплинарни наказания, нито получени награди.

В становището на началника на затвора е направен извод, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 НПК и е изразено отрицателно становище по молбата за условно предсрочно освобождаване.

В подкрепа на становището на началника на затвора е и социалният доклад, от който се установява, че осъденият произхожда от неблагоприятна семейна среда, има зависимост към психоактивни вещества и изградени криминални нагласи. Липсва стабилна социална подкрепа и ресурс за справяне с житейските проблеми по законосъобразен начин.

Настоящата оценка на риска от рецидив е висока – 88 точки. Липсата на положителна промяна в оценката на риска не показва настойчиво желание за личностна промяна и за преодоляване на криминогенните фактори.

3

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба на осъдения Б. А. А., становището на страните в процеса, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание.

Фактическото изтърпяване на повече от половината от наказанието обаче не е единственият и решаващ критерий при преценката за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика констатацията за примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина.

В случая рискът от рецидив остава висок – 88 точки, без отчетено подобрение. Рискът от сериозни вреди за обществото също е висок.

Осъденият не участва в трудови, образователни, спортни или специализирани корекционни дейности. Не е постигнат напредък в проблемните зони, свързани с отношението към правонарушението, начина на живот, злоупотребата с наркотични вещества и уменията за мислене.

Безспорно, не са налице данни както заявява и служебният защитник адв. Д. лишеният от свобода А. да е наказван за дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. От този факт обаче настоящата инстанция счита, че не следва позитивен извод, че същият се е поправил и превъзпитал, респективно, че са изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, в смисъл, че задължение на осъдения Б. А. е да спазва изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС в МЛС. Както сочи и ИСДВР М. М. и към настоящия момент изготвената първоначална оценка рискът от рецидив е висок – 88 точки и се запазва и към настоящия момент.

Зоните, попадащи в риск са:

- отношение към правонарушението – недооценява сериозността на извършеното деяние, оправдава поведението си със зависимостта към 4 наркотични вещества;

- взаимоотношения – не поддържа връзка с близките си роднини;

- трудова заетост – липса на трайни трудови навици и кратка трудова ангажираност;

- управление на финансите – липса на умения за разпределяне на бюджета, ниски доходи и зависимост от финансова подкрепа на близки;

- начин на живот и обкръжение – води дезорганизиран начин на живот, насочен към набавяне и употреба на психоактивни вещества;

- злоупотреба с наркотични вещества – употребява ПАВ от ранна възраст;

- умения за мислене – не анализира проблемите си в дълбочина и не предвижда последствията от действията си.

Отчетен е висок риск от сериозни вреди за обществото, насочен към извършване на престъпления против собствеността. Рискът в условията на местата за лишаване от свобода е среден по отношение на самия осъден. Нещо повече, ИСДВР сочи, че са налице опасения от отклонение и нарушения на режима, свързани с желанието му за употреба на психоактивни вещества (л. 12 от делото).

Колкото до посоченото от страна на осъдения А., че е налице медицинска нужда и лечение извън МЛС настоящата инстанция приема за неоснователно, тъй като от негова страна не се сочат медицински документи и/или други доказателства, подкрепящи посоченото от него. Не са приложени такива и към затворническото досие на същия.

Съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на А., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е поправил и превъзпитал. Не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората кумулативна предпоставка по чл. 70, ал.

1 от НК.

В тази връзка настоящата инстанция приема, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване и с поведението си А. не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало необходимото корекционно въздействие.

С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 4 месеца и 2 дни от наложеното 5 му наказание „лишаване от свобода“, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: