Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 3290 от 23.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20862/2022
Вид
Протокол № 3290
Подписан
23.02.2023
В сила
23.02.2023
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 3290 гр. С., 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело № 20221110120862 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА М. М. М. - уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не се явява, а се представлява от адв. Б., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНАТА ПРБ - редовно призована, се представлява от прокурор В. от Софийска районна прокуратура.

СВИДЕТЕЛЯТ В. Н. М. – редовно призован, се явява.

СВИДЕТЕЛКАТА З. И. Н. – нередовно призована, се явява.

По хода на делото:

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите по искане на ищцата свидетели.

Сне самоличността на първия свидетел (в чията самоличност съдът се увери въз основа на представен документ за самоличност – лична карта), както следва:

В. Н. М. – на 55 години, българин, български гражданин, неосъждан, 1 женен, съпруг съм на ищцата М., без дела със страните.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля правото по чл. 166 ГПК да откаже да свидетелства.

СВИДЕТЕЛЯТ М.: Желая да дам показания.

Съдът върна на свидетеля документа за самоличност - лична карта.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.

290, ал.1 НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

На въпроси на пълномощника на ищцата, свидетелят отговори: Аз съм съпруг на ищцата М. М.. От 2008 г./ 2009 г. с М. сме семейство. Имаме две дъщери, които понастоящем са на, съответно Я. на 13 години и Д. на 10 години. По образование аз съм психолог. Съпругата ми през месец юни 2017 г. имаше проблем с полицията, беше малтретирана и физически, и психически, абсолютно неоснователно, ако въобще може да има основателно малтретиране. Случи се в гр. С., във връзка с гражданска претенция за неоснователни действия на т. н. „контрольори“ от „***“, те бяха извикали полиция и полицията по насилствен път я беше свалила от автобуса. Ясен ми е спорът. Тогава М. беше арестувана в **** районно, ако не се лъжа, като срещу нея беше повдигнато обвинение. Доколкото си спомням, обвинението беше за хулиганска проява, защото едното от последствията беше задържане и евентуално затвор, което беше най-шокиращо. Мисля, че производството продължи около 4 години. Беше повдигнато обвинение за хулиганство, като през 2021 г. М. беше оправдана. Тя беше задържана от полицейските органи в конкретния ден през месец юни 2017 г., като впоследствие не е била задържана. През този период ние живеехме в град С., с децата. Тогава, сега вече не. Като през този период М. работеше в една хлебопекарна. Живеехме заедно и тогава, и сега. М. беше ежедневно в тревожно състояние заради това какъв ще бъде изходът, предвид това, че един от вариантите беше лишаване от свобода, и то заради това, че изразила гражданското си мнение и то аргументирано. М. ми е споделяла, че не се чувства добре, а и аз го виждах в нейното поведение. Случилото е с М. се разчу, както в работната й среда, така и в близкия й кръг от приятели и познати, тъй като се започна събирането на подписки, сведенията за нея, за което се наложи от нейна страна да дава непрекъснато обяснения за случилото се, че всъщност не е виновна в това, в 2 което я обвиняват. Децата също възприеха случващото се и състоянието на майка им. Тогава Д. беше около 4-5 години, а Я. на около 7 години. М. имаше много неадекватни прояви, свързани със забравяне паметово, липса на концентрация, тревожността като състояние кара човек да е непълноценен и непродуктивен в ежедневието, тя беше непродуктивна в своето ежедневие и притеснена от това какво ще се случи и най-вече огорчението, че това е следствието за хора, които дръзват да се противопоставят на някаква системна неправда. Напусна работа в периода на съдебните процедури, отношенията в работата бяха на кантар, бяха изострени, с недоверие, с мнителност, защото всеки един работодател чувства рисков кадъра си, ако той е влязъл в сблъсък с държавата и с институциите. Официално не мога да кажа, по кой член е напуснала. Този случай оказа влияние върху трудовата й ангажираност и не само върху това, а върху всичко. Когато човек не вижда хоризонт в социалните взаимоотношения, а той възпитава деца, той не знае как нито себе си да ситуира, нито как да възпитава децата нататък. За един млад човек, каквато е тя, е липса на социална и професионална перспектива, когато си изразяваш мнението, да бъдеш малтретиран грубиянски.

Повдигането на обвинение и това, че се разпространи процесният случай беше в основата да вземем решение да напуснем град С. и да се установим да живеем на друго място. Преместихме се да живеем в с. Л., във ***.

На въпроси на представителя на ответниката страна, свидетелят отговори: През този период имаше и друго наказателно производство срещу съпругата ми, но не мога да кажа точно кога се случи, но беше с по-кратък период, там също беше привлечена в качеството си на обвиняема. В никакъв случай не мога да кажа, че е било престъпление, бяхме на митинг в подкрепа на Н.К. Б., общественик, и аз, и съпругата ми, както и много други граждани подкрепяхме К., защото той направи гладна стачка 82 дни, за да бъде чут и ние бяхме там, за да го подкрепим. Обвинението срещу съпругата ми беше повдигнато, доколкото си спомням от журналистка, че била уцелена по главата с ябълка. Мисля, че и това производство приключи и там М. беше оправдана.

Прокурор В.: „Искам да попитам все пак, може за Вас да не е престъпление, но обвиняем се привлича за престъпление. Спомняте ли си за престъпление по кой текст беше привлечена? Независимо дали според вас е престъпление или не е.“

3

Съдът НЕ ДОПУСКА така формулираният въпрос, защото счита, че свидетелят не следва да бъде разпитван за обстоятелства, представляващи правна квалификация на дадено деяние.

На въпроси на ответната страна, свидетелят отговори: Във връзка с процесния случай организирахме протест пред **** районно управление, в него участваха нейни съмишленици, познати и приятели, които я подкрепяха.

Освен това, районният инспектор минаваше да събира мнения от съседи какъв човек е М.. Една част от хората разбраха от процедури, които са между прокуратурата, полицията и разследващите органи, които трябва да съберат информация по случая, а друга - от организирания митинг пред **** РУ.

Домоуправителят и съседи знаеха за случилото се с М.. По моя преценка, случаят с ябълката беше незначителен с оглед на процесния такъв, като се има предвид, че същият продължи 4 години, през които за М. съществуваше неизвестност какво ще се случи. За нас обемът на настоящото производство беше много по-голям и много по-сериозен, както и нейното лично преживяване в сравнение със случая с ябълката.

Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът разясни на свидетеля, че за явяването му в двнешното заседание е внесен депозит.

Свидетелят М. – Моля да ми се изплати възнаграждение за явяването ми в днешното съдебно заседание.

Предвид отправеното искане, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за явяването на свидетеля в днешното съдебно заседание от внесения от ищцата депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.

Издаде се един брой разходен касов ордер.

С оглед липсата на въпроси към свидетеля, съдът освободи същия от съдебната зала.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на втория свидетел, допуснат по искане на ищцата.

Сне самоличността на свидетелката (в чията самоличност съдът се 4 увери въз основа на представен документ за самоличност – лична карта), както следва:

З. И. Н.-М. – на 74 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, аз съм свекърва на М., майка на нейния съпруг, без дела със страните.

Съдът РАЗЯСНИ на свидетелката правото по чл. 166 ГПК да откаже да свидетелства.

СВИДЕТЕЛКАТА М.: Желая да дам показания.

Съдът върна на свидетелката документа за самоличност - лична карта.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл.

290, ал.1 НК.

Свидетелката обеща да каже истината.

На въпроси на пълномощника на ищцата, свидетелката отговори: С М. сме в близки отношения, срещаме се много често, сега, когато не живее в С., разбира се, с паузи. По образование съм лекар. М. и синът ми имат две деца – на 13 и на 11 г. През 2017 г. те живееха близо до нас, тук, в град С.. Те живееха в кв. „****“, аз в кв. „****“ и живеехме наблизо. Почти непрекъснато бяхме заедно. През 2020 г. напуснаха жилището, заедно с децата. Те се установиха в с. Л., ****. Във връзка с процесния случай те взеха решение да се махнат от С.. Процесният случай е във връзка с това, че М. е влязла в конфликт с контрольорите и са извикали полиция. Когато дойде вкъщи, тя не беше в състояние да разкаже точно какво е станало. Беше много разстроена и не можеше да разкаже какво се беше случило. Продължи с месеци това състояние. Не се чувстваше добре, не беше на моменти контактна, не можеше да си изпълнява родителските задължения спрямо децата, те също питаха какво става. Тогава тя работеше в хлебопекарна. Беше се създала ситуация и в работата й, и с познати, че тя е едва ли не е подсъдима. Това дело се проточи много дълго до 2020 г., накрая я оправдаха, но дотогава беше кошмарно. Това се отрази и на отношението на околните спрямо нея. Тя е ранима душа и много зле й се отрази. Не бих казала дори, че е съхранена още, още има изблици на отвеяност, на неадекватност, продължават за съжаление.

На въпроси на представителя на ответната страна, свидетелката 5 отговори: М. беше викана и във връзка с друг случай, който приключи бързо.

Наслои се преживяването от двата случая. През 2018 г. имаше една ситуация във връзка с протест, което също й се отрази негативно, но приключи побързо, отколкото в настоящия случай.

Страните /поотделно/ - нямаме повече въпроси към свидетелката.

Съдът разясни на свидетелката, че за явяването й в двнешното заседание е внесен депозит.

Свидетелката Н. – Моля да ми се изплати възнаграждение за явяването ми в днешното съдебно заседание.

Предвид отправеното искане, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за явяването на свидетелката в днешното съдебно заседание от внесения от ищцата депозит, за което да се издаде разходен касов ордер.

Издаде се един брой разходен касов ордер.