Определение № 2679 от 22.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2679 гр. София, 22.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20241000502409 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Предявена е частна въззивна жалба вх.номер 74807 от 1.07.2024г. от Д.

М. М. ЕГН ********** срещу Определение 9093 от 12.06.2024г. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.4270 от 2024г. на СГС,ЧЖ 1-3 св. , с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх.№ 63264 от 26.02.2024г. срещу протоколно определение от 22.02.2024г. постановено по гр.д.57963 от 2023г. на СРС,117 св., с което съдът е постановил местоживеенето на детето Д. М. да е при майката Г. Н. – В. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора за упражняване на родителските права върху детето.

Излагат се съображения, че определението на СГС е неправилно. СРС въпреки недаване ход на делото се е произнесъл със съдебен акт, с който изменя местоживеенето на детето, без да определя режим за виждане с бащата. Излагат се съображения за неправилна преценка на доказателствата .

Няма доказателства, съдебен акт, който да установява, че бащата е препятствал контакта на майката с детето. Намира, че съдебния акт на съда е необоснован. Моли да се отмени определението на СГС и се постанови съдебен акт, с който определението на СРС да бъде отменено.

С отговор от 26.08.2024г. ответната страна оспорва частната жалба.

Намира, че тя възпроизвежда като съдържание частната жалба до СГС. Няма аргумент , който да обосновава незаконосъобразност , или допуснати 1 нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че протоколното определение на СРС не е акт, който да подлежи на обжалване. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

САС, като съобрази становището на страните намира от фактическа и правна страна следното :

Депозирана е в срок ЧЖ от легитимирана страна, поради което частната жалба е допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С обжалваното определение СГС е оставил без разглеждане частната жалба, с която е бил сезиран. Посочил е, че обжалвания съдебен акт не е от категориите съдебни актове посочени по чл.274 ГПК и не подлежи на обжалване. С определението на СРС е постановено до приключване на производството по упражняване на родителските права, местоживеенето на детето да е при неговата майка. Това не е акт, който прегражда хода на делото, нито е от категорията съдебни актове, които изрично е предвидено да подлежат на обжалване.

САС намира обжалваното определение на СГС за неправилно.

Производството пред СРС е образувано по искане на майката на детето Д. - Г. Н. – В., която е отправила искане за закрила по реда на ЗЗДН на детето си, поради упражнено психическо и емоционално насилие на детето и неполагане на достатъчно грижи от страна на бащата – чл.5, т.5 от ЗЗДН. В рамките на това съдебно производство в о.с.з. на 22.02.2024г., когато не е даден ход на делото, с направено искане от ищцата да се допълни издадената заповед, като се определи временно местоживеене на детето при майката. По това искане , СРС е определил до приключване на влязъл в сила съдебен акт на спора относно упражняване на родителските права по гр.д. 8008 от 2023г., местоживеенето на детето да е при неговата майка. Макар и да не е посочил правното основание на акта си, съдът е съобразил чл.15, ал.9 от ЗЗДН, макар и тази норма само да указва съотношение на това производство с производството по определяне упражняване на родителските права и изпращане на заповедта на съдът разглеждащ този иск за родителски права, който в този случай следва да определи привременни мерки .

След като нямаме приключване на производството по чл.5 от ЗЗДН с краен съдебен акт, а в неговите рамки съдът се е произнесъл с акт, който по 2 същество удовлетворява искането на ищцата със самия иск, то този обжалван акт, може да се определи като такъв с характер на обезпечителни мерки.

Обезпеченията в едно съдебно производство подлежат на инстанционен съдебен контрол. Доколкото производствата по ЗЗДН са такива на спорна съдебна администрация / виж Опр.№ 2594 от 19.09.23 г. по ч.гр.д.2589 от 2023г., ВКС, 4 г.о./ , разглеждат се в кратки процесуални срокове, и актовете нямат сила на присъдено нещо и са за определен срок, то следва да се прецени въобще допустими ли са обезпечителни мерки в рамките на това съдебно производство и ако да може ли чрез тях да се постига целта на крайния съдебен акт.Като пълен въззив в производството по чл.274 ГПК СГС следва да прецени допустим ли е съдебния акт, с който е изменено местоживеенето на детето, преди да приключи със заповед за исканата закрила съдебното производство по ЗЗДН . Ако не е допустим да се обезсили, ако е допустим да се прецени неговата правилност. Предвид на тези съображения САС намира, че жалбата, с която СГС е бил сезиран е била допустима и съдът е дължал произнасяне по същество. Определението следва да се отмени и делото върнато на СГС за последващи процесуални действия.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 9093 от 12.06.2024г. на СГС, постановено по в.ч.гр.д.4270 от 2024г. на СГС,ЧЖ 1-3 св. , с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 63264 от 26.02.2024г. срещу протоколно определение от 22.02.2024г. постановено по гр.д.57963 от 2023г. на СРС,117 св.

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на ВЧЖ вх.№ 63264 от 26.02.2024г..

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4