Решение № 793 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110203191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул.“*****“ №31, срещу Наказателно постановление № 25-0436-000069/28.02.2025 г. издадено от ****** в ОД на МВР – гр. Варна, РУ 02-Варна, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП . На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

С жалбата се оспорва издаденото НП, като се изтъкват доводи, че същото е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се също, че атакуваното НП не отразява правилно действителната фактическа обстановка при постановяването му. По горните съображения се формулира искане за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят участва чрез упълномощен процесуален представител. Поддържат жалбата и сочат доводи за недоказаност на вмененото административно нарушение. Прaвят искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – ****** в ОД на МВР – гр. Варна, РУ 02-Варна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Депозира молба- становище, с което пледира за потвърждаване на 1 наказателното постановление като правилно и законосъобразно, в условията на евентуалност – прави възражение за намаляване размера на разноските на насрещната страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира за установени следните факти:

На 01.02.2025 г. в 11.38 часа свидетелите И. Ц. Н. и Х. Б. М. – полицейски служители в РУ 02 – Варна при ОД на МВР - Варна, осъществявали контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата на територията на гр.Варна по ул.“Студенстска“ на кръстовището с бул.“Осми Приморски полк“ посока център. Около 11: 38 часа, свидетелите забелязали товарен автомобил, „Мерцедес **** **** КА 43“, с рег.№ ******* да се приближава към кръстовището. Свидетелите И. Ц. Н. и Х. Б. М. забелязали още, че водачът му е без поставен обезопасителен колан по време на движение и решили да го спрат за проверка.

В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача – Т. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна.

Предвид констатираното нарушение, свид. И. Н. на място и в присъствието на свид. Х. М. образувал административно-наказателно производство, като съставил АУАН серия GA № 1411028/01.02.2025 г., с който вменил на жалбоподателя административнo нарушениe по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В законоустановения срок водачът не депозирал писмено възражение пред административно-наказващия орган.

Така, въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 28.02.2025 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-0436-000069/28.02.2025 г. от ****** в ОД на МВР – гр. Варна, РУ 02-Варна, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка.

В законоустановения срок наказаният

2 водач депозирал пред административнонаказващия орган жалба против издаденото Наказателно постановление и пред Районен съд – Варна било образувано настоящото производство.

В жалбата били наведени доводи, че на посочената дата по време на полицейската проверка жалбападателя е бил с поставен обезопасителен колан, който обаче свалил с намерение да вземе документите, които да предостави за проверка.

В хода на съдебното производство били проведени разпити на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които по същество описали онази фактическа обстановка, установена в деня на извършената от тях проверка, дала повод за образуване на административно-наказателно производство и съставяне на АУАН. Двамата свидетели заявили категорично, че лично са възприели как жалбоподателят управлява автомобила, без да използва обезопасителен колан по време на движение. Според показанията на полицейските служители, същите имали видимост към водача на автомобила и възможност да се възприеме, че същият е без поставен обезопасителен колан.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В АУАН и НП са изложени по ясен и недвусмислен начин фактическите параметри на вмененото административно нарушение, до степен позволяваща на наказаното лице да организира защитата си срещу фактическите и правни констатации на администрацията.

3

На следващо място, доколкото АУАН е редовно съставен, то той се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП .

Направените в него констатации не са опровергаха от събраните по делото доказателства, които безспорно установяват фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП. По категоричен и несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. И. Н. и Х. М. като обективни, подробни, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства, приобщени в хода на производството. Твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, свързани с разкриването на обективната истина, съдът намира за неоснователни.

От друга страна обаче, извършеното от жалбоподателя закононарушение се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които не са оставили повод за съмнение у решаващия съд, предпоставящо необходимостта от събирането на допълнителни доказателствени средства за проверка чрез потвърждаване или дискредитиране на вече събраните такива по делото.

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП при изпълнение на функциите си п о ЗДвП служителите, осъществяващи пътен контрол, имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.

Няма забрана или изискване по нормативната уредба контролните органи да не извършват проверки без налична система за видеозаснемане. По аргумент на това, извършената проверка от служителите на пътен контрол не води до опорочаване на резултатите от нея, ако по обективни или субективни причини не се съдържат запазени записи. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол" се използва за осъществяване на контрол върху дейността на служителите, изпълняващи дейности по контрол на пътното движение. В конкретния случай с жалбата пред РС не се твърдят неправомерни действия от страна на контролните органи, а такива по установяване съставомерност на 4 административното нарушение, за което е издадено процесното НП.

Извършеното нарушение правилно е подведено под нормата на чл.

137а, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП, императивно регламентиращ задължението на водачите на МПС, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Законосъобразно за констатираното нарушение, наказващият орган е приложил и санкционната норма, като именно в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е предвидена глоба за водач, който управлява МПС без използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.

Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50. 00 лева, поради което пред съда не стои въпроса за индивидуализация на наказанието. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП допуска изключения, като в нея е предвидено, че определени лица могат да не използват обезопасителни колани. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е сред категорията лица, които могат да не използват обезопасителни колани, нито се навеждат подобни доводи.

Конкретното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за здравето и живота на водача и на пътниците в управлявания от него автомобил, така и за здравето и живота на останалите участници в движението. В тази връзка не би било редно този вид нарушения да се омаловажават.

В подкрепа на този правен извод се явяват и данните от Справка за нарушител/водач, приложена към административнонаказателната преписка, видно от която за периода 2014-2025 г. жалбоподателят множество пъти пъти извън процесното нарушение е бил санкциониран за управление на моторно превозно средство без обезопасителен колан. Тези нарушения, наказани с влезли в сила актове – наказателни постановления, навеждат съда на извода, че водачът-жалбоподател е склонен да извършва нарушения на правилата н а ЗДвП и евентуално проявена снизходителност в случая би довела до обратния ефект – подклаждане на чувство за безнаказаност и допускане на нови нарушения.

5

По горните съображения съдът намира, че наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение и ще окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Относно отнетите контролни точки: Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административно-наказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.